Българо-македонската комисия по историческите въпроси не е постигнала съгласие за личността на Гоце Делчев, съобщи македонската служба на Радио Свободна Европа. Това е един от спорните исторически въпроси между двете държави, които комисията от учени от София и Скопие трябва да разреши. Първото от месеци заседание на комисията приключи в петък в Скопие.
Съпредседателят на комисията от македонска страна Драги Георгиев коментира след края на срещата, че идентичността на Гоце Делчев остава главен проблем за постигането на какъвто и да е напредък. Той съобщи, че членовете на комисията са разговаряли за учебниците за шести клас в българските училища и за личността на Гоце Делчев.
„Желанията за Гоце Делчев не винаги се осъществяват така, както са планирани. За учебниците постигнахме съществен напредък, постигнахме една препоръка, която българските колеги трябва да разгледат по-нататък. Дискутирахме за Гоце Делчев, има маса нови предложения, идеи и те ще продължат да бъдат тема на разговор на следващата среща“, каза Георгиев, цитиран от БТА.
„Що се отнася до разговорите по темата, която привлича толкова много внимание - Гоце Делчев - за съжаление нямаше време и възможност да се постигне нещо повече от това, което сме направили до момента“, каза съпредседателят от българска страна Ангел Димитров. „Не ние определяме идентичността на Гоце Делчев, той сам се е определил както и цялото негово семейство“, посочи българската позиция Димитров.
Двамата съпредседатели съобщиха, че до края на годината ще се проведе още едно заседание на комисията. Те се разминаха в оценките си за срещата, приключила в петък. Георгиев каза, че дискусиите са били „интензивни и тежки“, а Димитров ги сравни с времето - „сиви и облачни, с малко дъжд, а отвреме-навреме за кратко се появяваше слънце“.
Срещата на комисията се състоя след като България обвини Северна Македония, че блокира работата ѝ и заяви, че това поставя под въпрос добрата воля на Скопие за поддържане на приятелски отношения с България.
Критиката беше отправена в документ, съдържащ условия за подкрепата на България за европейската интеграция на Северна Македония, изпратен от София на другите държави от Европейския съюз.
В меморандума България настоява в официалните европейски документи да се говори за „официален език на Република Северна Македония“, а не за македонски език. София очаква също Скопие да не предявява претенции за признаване на македонско малцинство в България. Документът предизвика коментари в Скопие и със съдържащата се в него теза, че македонската идентичност е изкуствено създадена и наложена след Втората световна война.
Междувременно вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов каза пред Нова телевизия, че България е подложена на дипломатически натиск да подкрепи безусловно европейската интеграция на Северна Македония.
„По дипломатическа линия ни се оказва натиск. На първо място държавата, която в момента председателства Европейския съюз. Германската дипломация е много активна в момента в тази посока с аргумента: вие после можете да ги спрете пак. Не, не, трябва да има принципи“, каза Каракачанов в предаването „Карай направо“, откъс от което беше излъчен в събота сутринта.
Преди седмици Каракачанов каза, че България ще попречи на насрочването на първата междуправителствена конференция между Северна Македония и ЕС, на която ще започнат преговорите за членство с държавата, и допълни, че говори „от името на правителството“.
В събота той аргументира тази позиция като каза, че Северна Македония „не спазва“ договора за приятелство с България от 2017 г. „Не само не спазва, а смята, че няма задължения да спазва“, каза още той.
Северна Македония има статут на държава кандидат за членство в ЕС от 2005 г. Държавите от ЕС единодушно да подкрепиха започването на преговорите за членство на Северна Македония и Албания през март 2020 г. Те предстои да започнат в следващите месеци.
