Близо половината от улова на рибарите в северните френски региони Нормандия и Бретан идва от води, които след Брекзит биха останали в британската зона. Близо 60% от уловената в британски води риба е хваната в мрежите на чуждестранни лодки. Кой ще има право да лови риба в тези води?
Според правителствата на Франция, Ирландия Дания, Белгия и Холандия, местните рибари трябва да продължат да имат неограничен достъп до британската зона. Според Лондон обаче това не е точно така. Именно този спор е основната пречка за липсата на споразумение между Брюксел и Лондон.
Обединеното кралство напусна Европейския съюз (ЕС) на 1 февруари 2020 г. Това обаче не сложи край на сагата „Брекзит“, която продължи значително по-дълго от предвидените в договора за ЕС две години от официалното уведомяване на останалите държави членки до фактическото напускане.
Сега целта на дипломатите от двете страни е да договорят условията за бъдещото партньорство между ЕС и Великобритания. Такова споразумение трябва да има не по-късно от 31 декември тази година, когато изтича преходният период след Брекзит. В противен случай Обединеното кралство и ЕС ще търгуват с мита и квоти помежду си, които ще бъдат като към всяка друга държава, с която нямат сключено търговско или митническо споразумение.
На предстоящата среща на върха на лидерите на страните от ЕС, която започва в четвъртък, сред основните теми ще бъдат именно отношенията на ЕС и Великобритания след Брекзит.
Британският премиер Борис Джонсън определи тази среща като краен срок да договаряне на сделка и каза, че в противен случай двете страни трябва да „продължат напред“. От изявления на двете страни през последните дни стана ясно, че няма индикации Лондон и Брюксел да са напът да сключат търговска сделка скоро.
Една от основните пречки е несъгласието за правилата в един сектор, който има сравнително малко значение като дял от брутния вътрешен продукт (БВП) и за двете страни – риболовът.
Последен срок за сделка
Великобритания напусна Европейския съюз на 1 февруари 2020 г. – десет месеца след предвидената дата. Преходният период след Брекзит обаче ще продължи до 31 декември 2020 г., както беше планирано по-рано. Това значи, че той е два пъти по-кратък, отколкото се очакваше, а това дава два пъти по-малко време на преговарящите от двете страни да договорят споразумение за бъдещите отношения. Срокът на т. нар. преходен период вече не може да бъде удължен.
През септември Лондон обяви като крайна дата, до която ще очаква да има постигнато съгласие по търговската сделка, 15 октомври. Главният преговарящ от страна на Европейската комисия Мишел Барние посочи като крайна дата 31 октомври. И двете дати са съвсем близо, а от изявленията на преговарящите става ясно, че несъгласията все още са значителни.
През уикенда Борис Джонсън проведе разговори с германския канцлер Ангела Меркел и с френския президент Еманюел Макрон.
В разговора с Меркел Джонсън е „подчертал желанието на Обединеното кралство да се постигне споразумение“, но е говорил и за „значителни разминавания“ между позициите на двете страни. „Премиерът (Борис Джонсън – б.р.) подчерта, че макар постигането на сделка през следващите дни да е от полза и за двете страни, Обединеното кралство е готово да излезе от преходния период по австралийския сценарий, ако сделката е невъзможна“, се казва в официалното съобщение за разговора. Същото е съдържанието на съобщението за разговора на Джонсън с френския президент Еманюел Макрон.
Т. нар. австралийски сценарий значи Обединеното кралство да търгува с Европейския съюз по условията на Световната търговска организация (СТО), без между двете страни да има търговска сделка или митническо споразумение.
Спорът за риболова
Една от основните сфери, в които няма съгласие, е риболовът. Дори да изглежда като проблем само на конкретния сектор, тази тема е обект на спорове още от началото на преговорите за Брекзит преди години и има потенциал да се превърне в пречка пред сключването на търговско споразумение.
Спорът е свързан с европейските правила за риболова, с които Обединеното кралство се е съгласило, когато се е присъединило към блока през 1973 г. Те предвиждат съседните страни членки да споделят правото на риболов в изключителните си икономически зони, които се простират на 200 морски мили от бреговата линия и се припокриват за част от страните.
Заради тези правила около половината от улова на рибарите в северните френски региони Нормандия и Бретан идва от води, които след Брекзит биха останали в британската зона. Близо 60% от уловената в британски води риба е хваната в мрежите на чуждестранни лодки.
След Брекзит голяма част от най-богатите на риба води ще останат в икономическата зона на Обединеното кралство. Правителствата на държавите, които ще пострадат от това – Франция, Ирландия Дания, Белгия и Холандия – смятат, че местните рибари трябва да продължат да имат неограничен достъп до британската зона. Обединеното кралство обаче се противопоставя на това. ЕС от своя страна заплашва да спре достъпа до пазара си на уловената от британските рибари риба.
Риболовът формира около 0,1% от БВП на Обединеното кралство или 784 милиона лири за 2018 г. според статистика, цитирана от Би Би Си. За засегнатите европейски държави значението на сектора също не е структуроопределящо, пише Политико. И от двете страни на Ламанша обаче риболовът е традиционен сектор и има огромно значение за хората, заети в него.
И другите спорни въпроси
Друга сфера, в която изглежда няма съгласие, са правилата за лоялна конкуренция между британските и европейските фирми. Става дума за въвеждането на мерки и от двете страни, които да гарантират, че бизнесите в едната няма да имат непазарно предимство пред конкурентите си в другата.
Подобни правила има във всички търговски споразумения. Спорът в случая е свързан с това, че Брюксел настоява Обединеното кралство да се придържа към европейските правила за правата на работниците, регулациите за опазване на околната среда и държавната помощ за бизнеса, докато Лондон казва, че смисълът от Брекзит е да се освободи именно от такива регулации.
В прессъобщението на Еврокомисията след деветия и засега последен кръг преговори между Лондон и Брюксел в началото на октомври като проблемни области, по които няма съгласие, са посочени защитата на личните данни и ангажиментите за борба с климатичните промени.
Какво ще стане ако няма споразумение
Когато преходният период след Брекзит свърши на 31 декември 2020 г., Обединеното кралство автоматично ще излезе от единния европейски пазар и митническия съюз. Единният пазар предвижда свободно движение на стоки и услуги между европейските държави и включва правилата и стандартите, които трябва да спазват всички държави, за да е възможно това. Митническият съюз включва договорки между държавите да не налагат мита на стоките помежду си.
Ако дотогава Брюксел и Лондон не са сключили сделка, изходът е в т. нар. австралийски сценарий, за който Борис Джонсън каза, че Обединеното кралство има готовност. Това значи, че държавите от ЕС и Лондон ще търгуват помежду си по правилата на Световната търговска организация. ЕС ще наложи мита на британските стоки и ще изисква гранични проверки, Великобритания ще направи същото с европейските стоки. При такъв сценарий ще има трудности и за сектора на услугите.
Колкото до спорния сектор на риболова, ако Лондон и Брюксел не се споразумеят, Обединеното кралство ще има право да спира всички риболовни лодки от държавите от ЕС от 1 януари. Блокът от своя страна може да спре достъпа на уловена от британски рибари риба до пазара си.
