“Аз съм в пълен шок! Едно малко, старо човече като мен да спечели Нобел. Удивително!”. Това каза Дженифър Дудна, след като получи Нобелова награда по химия заедно с Еманюел Шарпантие.
За първи път в над 100-годишната история на Нобеловите награди две жени споделят признанието: 51-годишната изследователка от френски произход Еманюел Шарпантие и 56-годишната американка Дженифър Дудна. “Наградата е връчена за разработването на метод за генно редактиране и възможността за пренаписване на кода на живота”, казаха от Нобеловата комисия.
Дудна е професор в Калифорнийския университет Бъркли, а Еманюел Шарпантие заема ръководна позиция в института “Макс Планк” в Берлин.
Двете започват съвместна работа след среща на конференция в Пуерто Рико през 2011 г. Година по-късно откриват как ензимът Cas9 “реже” ДНК. Откритие, което дава ключ към лечение на много генетични заболявания.
Дженифър Дудна разбира новината за отличието в 2:53 ч. през нощта на 7-ми октомври, когато журналист я търси за коментар. “Много пъти са ми казвали, че момичетата не се занимават с химия и че жените не правят наука. За мой късмет, реших да игнорирам тези коментари”, каза Дудна.
Когато Шарпантие започва да се интересува от генно редактиране преди 20 години, едва шепа микробиолози работят върху т.нар. CRISPR последователност. Това е новооткрита и любопитно подредена част от ДНК. Първоначално учените я описват като естествено срещана в няколко вида бактерии. “Веднага видях потенциала й и се зачудих дали тази система е подходяща за разработката на нови генни технологии”, казва Шарпантие.
Какво точно представлява системата за генно редактиране CRISPR/Cas? Чрез нея могат да се редактират инструкциите, които са заложени в ДНК на човека. Това означава, че е възможно да се променят физически характеристики и да се лекуват наследствени заболявания. “Тази система има потенциала да трансформира живота ни”, казва Джон Парингтън, лектор по клетъчна и молекулярна фармакология в Оксфордския университет. Експериментално е доказана възможността на новата технология да “поправя” генетични дефекти, например муковисцидоза - революционно откритие с потенциал в лечението на наследствени заболявания.
Въпреки че фокусът на CRISPR често пада върху възможността за клинично лечение на заболявания, това не е единственото й приложение. Технологията може да се използва в хранителната и земеделската индустрии за по-високи и качествени добиви, както и за създаване на нови пробиотични култури.
“Кой би повярвал, че бактериална имунна система ще се превърне в световна трансформираща технология за генно редактиране? Но ето ни тук и сега”, казва Дудна. “Само въображението ни поставя лимит за това как в бъдеще може да използваме този инструмент, който е твърде малък, за да го видим с просто око”, каза проф. Пернила Витунг-Щафсхеде от Нобеловата комисия по химия при обявяването на лауреатите за тази година.
