Резолюцията за състоянието на върховенството на закона в България на Европейския парламент противопостави българските депутати от управляващата коалиция и опозицията.
“По отношение на вътрешно политическата ситуация правителтвото трябва да знае, че вече е разкрито”, каза за Свободна Европа заместник-председателят на парламентарната група на БСП Крум Зарков. “Всяко следващо правителство трябва да знае, че за да се върне доверието към България, трябва да направи необходимите реформи в областта на правосъдието”, каза Зарков. “Ние сме в процес, в който отпускането на евросредства и еврофондове ще се случва само при условие, че е гарантирано спазването на закона”. Зарков припомни, че това е вторият критичен документ по отношение на България само за седмица.
В края на септември в първия си доклад за България по новия общоевропейски механизъм Европейската комисия посочи като основни проблеми предизвикателствата в борбата с корупцията, липсата на прозрачност при собствеността на медиите, все по-чести заплахи от всякакъв вид и агресия срещу журналисти, както и липсващи гаранции за независимо разследване на главния прокурор.
Председателят на парламента Цвета Караянчева каза, че “резолюцията е политически акт, който няма нито правна, нито законодателна стойност”.
“Подобна резолюция не е била приемана дори за Северна Корея. Ние не сме по-зле от Северна Корея, нито от други европейски държави, които през последните години фалираха, бяха подпомагани с милиарди от европейските данъкоплатци заради неразумната си политика – за разлика от България, която във всички кризисни ситуации успяваше да се справи сама”, каза депутатът Тома Биков от ГЕРБ.
Народният представител от ДПС Хамид Хамид вижда в текста на резолюцията както „основателни критики“, така и твърдения, които се основават на „доноси“.
„След тази резолюция фокусът върху България ще е още по-подчертан и страната ни ще бъде наблюдавана още по-стриктно в областите, посочени в резолюцията. (…) Според мен е силен политическият акт на Европейския парламент за липсата на напредък или бавния напредък в редица сфери“, каза депутатът в телефонно интервю и посочи като примери „проблемите с корупцията и със съдебната система“, както и въпроси като отказа да се ратифицира Истанбулската конвенция.
В резолюцията бяха включени текстове, в които се критикува „продължаващата липса на разследвания за корупция по високите етажи“, а сред примерите е посочен скандалът с къщите за гости.
Преди година сайтът „Биволъ“ съобщи и за роднини на лидера на ДПС Мустафа Карадайъ в с. Борино, които са се възползвали от европейското финансиране за къщи за гости, но ги използват като лични вили. Като друг пример в резолюцията е посочен случаят с плажа в Росенец, от който тръгнаха протестите, продължаващи вече повече от три месеца. В близост до него се намира вила, използвана от почетния председател на ДПС Ахмед Доган, а плажът, макар и държавен, беше недостъпен за хората.
Хамид Хамид коментира тези текстове като „внушения по различни доноси от български евродепутати“. „Мисля, че има държавни органи и институции в България, които са проверили достатъчно добре и достатъчно ясно всички тези факти“, допълни той.
В резолюцията като проблем в България е посочено „сериозното влошаване на свободата на медиите“. В документа се посочва, че евродепутатите взимат предвид докладите на неправителствената организация „Репортери без граници“, в които бизнесменът и депутат от ДПС Делян Пеевски е посочен като „всеизвестно въплъщение на ненормалното“ състояние на медиите в страната.
Депутатът от ДПС Хамид Хамид определи това твърдение като резултат от „безпочвени обвинения“. „Според Вас „Меридиан мач“, „Телеграф“ и „Монитор“ представляват 100% от медиите в България? Това е несериозно. Това е под 2% от всички медии в България“, каза той като визираше медиите, на които Делян Пеевски е официален собственик. Според „Репортери без граници“ обаче депутатът „контролира телевизионен канал (Канал 3), новинарски сайтове и голям дял от разпространението на печатни медии“.
Хамид посочи също, че „ДПС първи поискахме чрез наш законопроект осветляване на собствениците на медии, да се изготви такъв регистър“. Законопроектът беше приет през 2018 г. В открито в началото на 2018 г. Пеевски каза, че “законопроектът ще преустанови и спекулациите на определен кръг медии, финансирани основно от подсъдими лица или чуждестранни грантове, че в България медийната среда е непрозрачна и че собствеността в медиите била неясна. Същият кръг от медии вече повече от десет години непрестанно генерира фалшиви новини за мен и издателския ми бизнес – когато крият действителния си собственик или се финансират непазарно и обслужват конюнктурните интереси на своите български или чуждестранни финансови благодетели”. Министерството на културата поддържа регистър на собствеността на печатни издания от 2010 г., но името на депутата Делян Пеевски не e фигуририрало там.
В първия доклад на еврокомисията за България по новия механизъм за върховенството на правото се посочва, че според някои разпоредбите в закона създават „прекомерна тежест за малките, независими доставчици на медийни услуги, финансирани главно чрез дарения (напр. колективно финансиране), и би могло да обезкуражи частните лица да подкрепят такива доставчици“. Хамид Хамид посочи, че не смята така и според него текстът е „достатъчно опростен и ясен“.
Депутатът от „Обединени патриоти“ Искрен Веселинов определи резолюцията като „непочтено използване на европейските институции за постигане на вътрешнополитически цели на инициаторите“ и поясни, че говори за евродепутатите Радан Кънев и Елена Йончева.
В пленарната зала на Европарламента резолюцията, по която докладчик е испанският депутат от групата на социалистите Хуан Фернандо Лопез Агилар, беше подкрепена от 358 евродепутати.
„Смятам, че всички тези хора бяха мотивирани по различни начини да подкрепят подобна резолюция. Всъщност тези хора са идеологически едни и същи. Те са носители на ляволиберални идеи. Това са левицата, зелените и либералите. За да подкрепят уклончивите текстове, които по никакъв категоричен начин не говорят с факти за корупция или за нередности в България, те добавиха редица техни идеологически текстове в резолюцията“, коментира Веселинов.
На въпрос за конкретно изброените в документа скандали като "Апартаментгейт“, скандалът с къщите за гости, аферата с танкера „Бадр“, случая с крайбрежния имот в „Росенец“, депутатът посочи, че „има адекватни държавни реакции“ по тези случаи.
Тези случаи са споменати в текста на резолюцията в контекста на изразената загриженост „във връзка с продължаващата липса на разследвания за корупция по високите етажи“. Народният представител коментира в тази връзка, че „липсата на разследване или на осъдителни присъди не е проблем на управлението, а е проблем на съдебната система“.
„Това е един порочен опит за вмешателство във вътрешните работи на тези политически сили, които застанаха зад резолюцията. В нея се критикува решение на Конституционния съд на България, тоест критикува се реално конституцията на България. Подобно нагло вмешателство във вътрешните работи на една страна е недопустимо“, каза още той като визираше решението, свързано с Истанбулската конвенция за борба с насилието над жени и домашното насилие.
В текстовете, свързани с темата, пише, че европарламентът „отбелязва решението“ на Констиуционния съд и „изразява съжаление, че това решение възпрепятства България да ратифицира конвенцията“. Българските институции са призовани да въведат „колкото е възможно повече елементи от Конвенцията, които съответстват на конституционния ред в България“ и "да направят необходимото, за да се даде възможност за ратифициране на Конвенцията от Истанбул".
