Европейският парламент прие резолюцията за състоянието на върховенството на закона в България, изготвена от Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE). От общо 691 евродепутати 358 са подкрепили документа, 277 са гласували против и 56 са се въздържали.
Приетата резолюция на ЕП няма обвързващ характер за българската държава, но изпраща критичен сигнал към управляващите в страната и изразява подкрепа към протестиращите от над 90 дни.
Евродепутатите признават като легитимни исканията на българския народ и неговите "стремежи за справедливост, прозрачност, отчетност и демокрация". В документа се отбелязва "необходимостта от провеждането на сериозно, независимо и активно разследване и постигане на резултати в сферата на борбата с корупцията". Споменати са конкретно случаите със записите с глас, който прилича на този на Бойко Борисов, Апартаментгейт, къщите за гости, танкера "Бадр" и плажа на Росенец.
Резолюцията е подкрепена от мнозинството депутати от групите на социалистите и либералите и всички гласували от зелените. От депутатите от Европейската народна партия само шестима са гласували в подкрепа на документа. Сред тях е и българският депутат Радан Кънев („Демократична България“/ЕНП).
От другите български представители в Европейския парламент представителите на БСП/С&Д Иво Христов, Цветелина Пенкова, Петър Витанов, Сергей Станишев и Елена Йончева са гласували в подкрепа на резолюцията.
Представителите на ДПС Атижде Алиева-Вели, Илхан Кючук и Искра Михайлова са сред малкото от групата „Обнови Европа“, които са се въздържали.
Евродепутатите от ГЕРБ/ЕНП Асим Адемов, Андрей Ковачев, Ева Майдел, Андрей Новаков и Емил Радев и Александър Йорданов от СДС не подкрепиха резолюцията. Ангел Джамбазки и Андрей Слабаков от ВМРО, които участват в парламентарната група на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР) също са гласували срещу документа.
Гласуването се състоя след като повечето предложени поправки, които смекчаваха критиките към властта, бяха отхвърлени. Европарламентът не прие и измененията в проекторезолюцията за състоянието на върховенството на закона в България, в които са критикувани президентът Румен Радев и неговите съветници.
Включена беше поправка, в която се настоява властите да разследват три банки за пране на пари и финансиране на престъпна дейност и тероризъм.
В резолюцията евродепутатите изразяват и съжаление за развитията в България, "довели до значително влошаване по отношение на върховенството на закона, демокрацията и основните права". Споменават се независимостта на съдебната система, неизпълнените препоръки на Венецианската комисия за възможност за разследване на главния прокурор, влошената медийна ситуация, речта на омразата към малцинства и други.
Политическите групи "за" и "против" резолюцията
Резолюцията беше приета въпреки съпротивата от Европейската народна партия, към която принадлежи и ГЕРБ. Тя обаче имаше подкрепа на групата Социалисти и демократи, която публикува преди вота изявление със заглавие: "Години наред ЕНП си затваряше очите за ерозиращата демокрация на Унгария. Не обръщайте гръб и на България!"
Евродепутатът Даниел Фройнд от Зелените също изрази подкрепа за резолюцията. По-рано тази седмица той призова евродепутатите да се обединят около текста въпреки партийните си различия, за да "направят нещо заедно" за България.
"Брюксел е зад теб, #България. Мнозинството в Европейския парламент прие ясна резолюция, подкрепяща исканията на протестиращите за справедливост и отговорност", написа той на български в Туитър след вота.
В четвъртък сутрин зам.-председателят на ЕНП Естебан Гонсалес Понс каза, че политическата група няма да подкрепи проекторезолюцията в Европарламента.
„Дълбоко съжаляваме, че някои групи решиха да превърнат върховенството на закона в партиен инструмент вместо да го използват за доброто на Съюза. Трябва да продължим да се придържаме към фактите, когато говорим за върховенството на закона, именно заради фундаменталното му значение. Парламентът не може да си позволи да изгуби доверието в себе си по тези въпроси", заявява Гонсалес Понс", написа Понс в изявление, публикувано на сайта на ЕНП.
Според Понс текстът на резолюцията е повърхностен и неточен и съдържа призив за запазване на мониторинга на Еврокомисията над България, въпреки знаците, давани от нея, че е готова да го прекрати.
По-рано тази седмица зам.-председателката на Европейската комисия Вера Йоурова каза, че мониторингът върху съдебната система и борбата с корупцията в България в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка ще остане в сила, защото по него има "недовършена работа". Той ще провежда успоредно с новия европейски механизъм за върховенство на правото.
Еврокомисията по-рано препоръча мониторингът да отпадне, но това не се случи заради отказа на Съвета на ЕС да се произнесе по темата.
В изявлението си ЕНП отново изрази подкрепата си за българските власти да приложат необходимите по-нататъшните реформи.
"Вярваме в положителните като цяло оценки на ЕК съдържащи се в доклада по Механизма за сътрудничество и проверка. Насърчаваме бързото прилагане на оставащите реформи, за да бъдат изцяло постигнати целите и процесът по Механизма да бъде завършен“, се казва още в изявлението на Понс.
