Мнозинството в парламента отхвърли ветото на президента Румен Радев върху промените в Изборния кодекс, с които се дава възможност избирателите да гласуват и машинно, и с хартиени бюлетини в секции, в които има над 300 избиратели. Според досега действащото законодателство трябваше да се гласува само с машини.
Очаквано в четвъртък 124 народни представители от ГЕРБ, "Обединени патриоти" и "Воля" гласуваха за повторно приемане на изборните правила, след като Радев наложи вето върху промените в края на септември. 89 депутати от БСП, ДПС и независимите гласуваха против.
На Централната избирателна комисия (ЦИК) е възложено да осигури машините за гласуването. Ще има възможност и за провеждане на референдуми по въпроси, касаещи компетенциите на Великото народно събрание, например дали България да е парламентарна или президентска република.
Още при първоначалното гласуване на текстовете държавният глава каза, че вижда всички основания да наложи вето над приетите текстове и непременно ще се възползва от тази своя конституционна възможност.
В изявлението си президентът изтъкна, че налага вето в частта за дублирането на машинното гласуване с вота с бюлетини и за прехвърлянето на отговорността за осигуряване на машините на ЦИК.
„С последните промени се позволява гласуване и с хартиен вот, което на практика обезсмисля разпоредбите за машинното гласуване“, мотивира се държавният глава.
Румен Радев не е съгласен и с постановката, залегнала в промените в Изборния кодекс, според която национален референдум може да се провежда и по въпроси от компетентността на Великото народно събрание, включително и за промени в конституцията. Според президента тези промени „имат ясната цел да осигурят служебна победа на управляващите в предстоящите избори“, както и да отворят възможности за хаос и изборни манипулации.
БСП и ДПС подкрепиха ветото на Румен Радев и поискаха управляващите да се възползват от възможността да поправят грешките си, за да не се дискредитират изборите.
Аргументите на ГЕРБ да приемат повторно прамените бяха, че избирателите искат да имат избор при гласуване, тъй като на европейските избори миналата година само 7-8% от избирателите гласували с машини. Управляващите казаха още, че с машини не се гласува в развитите страни в Европа и че това създава повече възможности за контролиран вот.
