Те получават Нобелова награда за техните открития за един от най-екзотичните феномени във вселената - черната дупка. Това се казва в съобщението на Нобеловия комитет, който на 6 октовмри обяви тазгодишните наградени в областта на физиката. Тази година наградата е разделна на две - половината печели Роджър Пенроуз "за откритието, че образуването на черни дупки е стабилна прогноза на общата теория на относителността". Другата половина е споделена между Райнхарт Генцел от германския институт "Макс Планк" и калифорнийския университет "Бъркли" и Андреa Гез от Калифорнийския университет в Лос Анджелис „за откриването на свръхмасивен компактен обект в центъра на нашата галактика“.
"Роджър Пенроуз показа, че общата теория на относителността води до образуването на черни дупки. Райнхард Генцел и Андреа Гез откриха, че невидим и изключително тежък обект управлява орбитите на звездите в центъра на нашата галактика. Свръхмасивната черна дупка е единственото известно в момента обяснение", пишат в официалното си съобщение от Нобеловия комитет.
89-годишният Роджър Пенроуз се занимава с математическа физика. Той е сред големите имена в областта заради новаторската си работа в сферата на Общата теория на относителността. По-късно той си сътрудничи и със Стивън Хокинг, с когото концептуализират черните дупки и гравитационните особености като точка с безкрайна плътност, от която може да се е образувала Вселената. Той е и човекът, изобретил "теорията на усукване" - нов начин за свързване на квантовата механика с времепространството.
Черните дупки са свръхмасивни чудовища, които поглъщат всичко, което влиза в тях. Алберт Айнщайн не вярва, че те наистина съществуват, но 10 години след смъртта му Роджър Пенроуз доказва, че те са пряко следствие от Общата теория на относителността. Това се случва през 1965 г. Пенроуз използва гениални математически методи. А работата му все още е смятана за най-важния принос към теорията на относителността.
Райнхарт Генцел е 68-годишен германски учен, който работи в института "Макс Планк" и преподава в "Бъркли". Той е експериментатор, проектирал, създал и внедрил иновативно инфрачервено оборудване за наземни телескопи в самолети, летящи на големи височини, и космически кораби.
Единствената жена сред наградените физици е 55-годишната американска астрономка Андре Гез. Тя е звезден детектив, проследяващ видимите и невидими сили, дебнещи в необятността на междузвездното пространство. Тя е учен, успял да преодолее ограниченията на наземните инструменти. Термичните колебания в земната атмосфера създават изкривявания, които пречат дори на големите телескопи да разрешават много близко разположени обекти. И именно това е специалността на Гез.
Генцел и Гез са ръководители на водещи групи от астрономи. Те разработват методи за проникване през огромни мъглавини до центъра на Млечния път с помощта на най-големите телескопи в света. Благодарение на техните техники и технологии те успяват да компенсират изкривяванията, причинени от земната атмосфера. И двете групи, водени от учените, откриват изключително масивен, невидим обект, който притегля звездите, карайки ги да се движат с невъобразими скорости. Работата на Генцел и Гез дава доказателства, че в центъра на Млечния път има свръхмасивна черна дупка.
„Откритията на тазгодишните лауреати поставиха нова основа в изследването на компактни и свръхмасивни обекти. Но тези екзотични обекти все още поставят много въпроси, които молят за отговори и мотивират бъдещите изследвания. Не само въпроси относно тяхната вътрешна структура, но и въпроси за това как да тестваме нашата теория за гравитацията при екстремни условия в непосредствена близост до черна дупка”, казва Дейвид Хавиланд, председател на Нобеловия комитет по физика.
Нобеловата награда за физика е основана през 1895 година. През 1901 г. Вилхелм Конрад Рьонтген е първият, който я получава, „в знак на признание за изключителните услуги, които той е предоставил чрез откриването на забележителните лъчи, наречени впоследствие на него“, известните рентгенови лъчи.
Първата жена, получила признанието е Мария Кюри през 1903 г. за изследванията ѝ върху радиационните явления, открити от професор Анри Бекерел. Въпреки че не фигурира в официалния списък на нобеловите лауреатки по физика, през 1935 г. Ирен Жолио-Кюри, дъщеря на Пиер и Мария Кюри, също е отличена заедно със съпруга си Фредерик Жолио Кюри. Андреа Гез е едва четвъртата жена с Нобелова награда за физика в официалния списък. Преди нея са били удостоени Мария Гьоперт Майер през 1963 г. и Дона Стрикленд през 2018 г.
Наградният фонд от 10 милиона шведски крони (около 1 121 000 милиона долара) ще бъде споделен. Половината получава Роджър Пенроуз, а другата половина ще бъде поделена по равно между Райнхарт Генцел и Андреа Гез.
