"На моите внуци Деян и Асен". С това посвещение започва дебютната книга на режисьора, сценарист и продуцент Георги Дюлгеров "Биография на моите филми" (изд. "Аргос", 2020 г.). То обаче не е просто сантиментално, а в него има по-дълбок смисъл. "С тази книга се обръщам към най-младите - и към поколението на внуците ми, и към предходните млади поколения - към тези, които не помнят времето, в което дядовците им са живели". Това каза Георги Дюлгеров в телефонно интервю пред Свободна Европа.
Навръх 77-ия си рожден ден, на 30 септември, Георги Дюлгеров е в родния си град Бургас, където представя своята книга. Разговаряме с него по телефона. Говори тихо, бавно и отчетливо. Казва, че всъщност е в Бургас по друг повод - откриването на 18-ото издание на "София Филм Фест край брега" и решава ден по-рано да представи книгата си.
"Аз и досега се усещам бургазлия, а и има значение да се случват и извън София някои неща". И въпреки че звучи изключително спокоен, споделя вълнението си от последните събития около него. Те не са свързани само с книгата, а и с рестврацията на трите серии на филма му "Мера според мера".
"Като казвам реставрация, това означава, че сме постигнали картина, чието качество е два пъти по-добро от качеството на ленатата навремето", казва Дюлгеров. Не пропуска да спомене и звука, който вече не е моно фонограма, а е 5+1 - "това е звук, който изпълва цялата зала".
Аз разказвам за времето на соц-а, защото съм дълбоко убеден, че трябва да съществуват свидетелства за това време.Георги Дюлгеров
"Мера според мера" (1979-1988) е един от филмите, обхванати в първата част на книгата му "Биография на моите филми". Тя разглежда творчеството на режисьора от дипломния му филм "Бъчварят" (1967-1970) до "Лагерът" (1988-1990). "В тази първа част на книгата аз разказвам за времето на соц-а, защото съм дълбоко убеден, че трябва да съществуват свидетелства за това време". По думите му тези свидетелства са пристрастни и субективни и тази едностранчивост е заложена и в самото заглавие. "Това са филмите такива, каквито аз си ги спомням или това, което помня за тях. Моята изменчива памет невинаги ще съвпадне с паметта на моите сътрудници", допълва той. Разказва, че не харесва филми, които започват "с един филм на режисьора...", защото "филмът е колективно дело". И не пропуска да допълни, че филмът е на всички, работили в него - режисьора, сценариста, оператора, художника, звукорежисьора, монтажиста, композитора, актьорите.
Тогава може би някой ще се запита защо се казва "Биография на моите филми". И Дюлгеров дори сам задава този въпрос, на който веднага дава отговор - "защото чрез филмите и хората, които участваха в тях, било пред камерата, било зад камерата, се мъча да разкажа за времето, в което сме живели".
Освен живите истории на филмите и разказите на режисьора, към всяка една биография има QR код, чрез който всеки може да види откъса от филма. "Книгата съм я писал на принципа, на който монтирам филмите си, т.е. разказвам за някакъв епизод или за някакъв човек, след което следва откъсът, за който става дума, и читателят може да се превърне в зрител, да го види този откъс на екранчето на своя смартфон", казва Дюлгеров. Идеята е на издателя му Игор Марковски, "без когото тази книга нямаше да се случи".
"Биография на моите филми" ще бъде представена и в София на 13 октовмри от 18 часа в "Дом на киното", като ще бъдат показани и реставрираните серии на "Мера според мера". Георги Дюлгеров казва, че е много вълнуващо, че има възможност да покаже филма в този му вид.
"Това не е просто заигравка с новите технологии", казва още той. Като преподавател (в Нов български университет) и общувайки с много млади хора вижда, че те не познават българското кино - първо, защото няма къде да го видят в добро качество. Гледайки го обаче в лошото качество, което е достъпно в мрежата, те остават с впечатлението, че това е едно самодейно кино.
Българските класически филми са с много добро качество - и художествено, и техническо.Георги Дюлгеров
"Това не е истина. Българските класически филми са с много добро качество - и художествено, и техническо. Просто трябва да има възможност да бъдат видени, за да не се прекъсва традицията", допълва той. "Мера според мера" е реставриран в "Доли Медиа Студио" и проф. Дюлгеров казва, че призовава "всички, които обичат старото българско кино, да помогнат, както казва Вазов - "кой с труда си, кой с ума си", за да можем да реставрираме старите български филми, които са на лента".
И тъй като първата част от книгата разказва биографиите на "Бъчварят", "Изпит", "И дойде денят", "Гардеробът" и "Да отвориш рана", "Авантаж", "Трампа", "Мера според мера", "Съединението", "За Нешка Робева и нейните момичета" и "За момичетата и тяхната Нешка Робева", "АкаТаМуС", във втората част, която вече е написана, очакваме да прочетем биографиите на филмите от "Прогонване на чумата" през "Лейди Зи" до "Буферна зона".
Георги Дюлгеров завършва московския Институт по кинематография Герасимов (ВГИК). От 1973 до 2010 г. преподава филмова и телевизионна режисура в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", а от 2010 г. - в НБУ. Носител е на много награди, сред които Сребърна мечка за режисура от Берлин през 1978 г., Сърцето на Сараево през 2005 г. и др.
