Предизвикателствата в борбата с корупцията, липсата на прозрачност при собствеността на медиите, все по-чести заплахи от всякакъв вид и агресия срещу журналисти, както и липсващи гаранции за независимо разследване на главния прокурор. Това са основните проблеми, които Европейската комисия посочва в първия си доклад за България по новия общоевропейски механизъм.
"Липсата на резултати в борбата с корупцията е един от основните аспекти, повдигнати по време на протестите, започнали през лятото на 2020 г. Все още е необходимо да бъдат постигнати стабилни резултати по отношение на окончателните присъди по дела за корупция по високите етажи на властта.", пишат от ЕК в частта за България.
Първият годишен Доклад за върховенството на закона в Европейския съюз е една от основните инициативи на Европейската комисия. Той е с отделни глави за всяка от 27-те страни членки и представлява част от цялостния европейски механизъм за върховенството на закона, обявен от председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен.
Целта му е да действа като превантивен инструмент, наблюдаващ значими процеси - и положителни, и отрицателни, - за да има достатъчно информация и за да се стимулира обсъждането и предотвратяването на проблеми със законността и демокрацията.
“Де факто всички прокурори са подчинени на главния”
В документа се отбелязва, че въпреки заявките на управляващите за реформи, които да гарантират баланса на силите в съдебната система, предложените към момента промени не гарантират истински независимо разследване на главния прокурор. Посочената причина е самата процедура по избирането на специален обвинител, който да се занимава с подобни случаи. Тя е в ръцете на Висшия съдебен съвет (ВСС), а там главният прокурор, подчинените му по закон членове на прокурорската квота и потенциално политическите назначения, идващи също от прокуратурата, имат голямо влияние.
От ЕК отчитат, че през последните години прокуратурата в България е претърпяла редица реформи. “Въпреки този напредък, в България комбинацията от правомощията и позицията на главния прокурор оказва значително влияние, тъй като главният прокурор може да отмени или измени всяко решение, взето от прокурор, което не е било предмет на съдебен контрол.”, се казва в доклада.
В анализа си ЕК отчита, че главният прокурор може да командирова прокурори без тяхно съгласие за период от 3 месеца в рамките на една календарна година и да им издава писмени инструкции, включително по отделни случаи . "Главният прокурор също има значителни правомощия по отношение на прокурорите, които оглавяват районните и окръжните прокуратури", отбелязва ЕК. И заключва, че "Следователно всички прокурори и следователи на практика са подчинени на главния прокурор".
“Ниско обществено доверие в антикорупционните институции”
Европейската комисия посочва, че през настоящата година са започнати разследвания и редица дела за корупция по високите етажи на властта. "Въпреки това предизвикателствата остават, заради ниското обществено доверие в антикорупционните институции”, заключват от ЕК.
По този повод от комисията отбелязват, че антикорупционните институции не са открили нарушения в избухналия миналата година скандал, известен като “Апартаментгейт”.
Медийната собственост – повод за безпокойство
"Липсата на прозрачност по отношение на собствеността върху медиите в България дава поводи за безпокойство", констатира доклада в частта за медиите. "Правната уредба, възпрепятстваща политическата намеса в работата на медиите, не забранява изрично на политиците да притежават доставчици на медийни услуги", се посочва още в него.
Авторите на доклада отбелязват и няколко журналистически организации са сигнализирали за онлайн тормоз и физически посегателства срещу журналисти у нас.
Съставителите на доклада отбелязват, че “държавната реклама играе важна роля в медийния пейзаж в страната, особено на местно ниво”. “Изглежда, че разпределението на разходите за държавна реклама не се базира на ясни критерии”, е записано в документа.
В него са намерили място и медийните поправки, известни като “закона Пеевски”, според които медиите трябва да декларират донорско финансиране. “Някои наблюдатели смятат, че това е прекомерна тежест върху малките, независими издания”, се отбелязва в доклада.
Докладът цитира и “зааинтересовани страни”, които съобщават, че политическият климат не е благоприятен за независимите медии и че много собственици на издания “предпочитат да бъдат близо на правителството, за да се избегне маргинализирането им”.
Като потенциален проблем се посочват законодателните инициативи в посока на това да се ограничи работата на неправителствените организации с чуждестранно финансиране. “Вече ограниченото гражданско пространство в България може да бъде допълнително засегнато”, пишат от Еврокомисията по повод законовите текстове.
„Подкрепяме възможността на хората да изразят мнението си“
Малко след представянето на доклада зам.-предсeдателката на ЕК Вера Йоурова коментира пред Свободна Европа, че продължаващите над 80 протести в България с искане за оставка на правителството на Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев са израз на конституционно гарантираната гражданска свобода.
„Общо казано ние подкрепяме възможността на хората да изразят своето мнение. Мирните протести са част от инструментите на гражданите, ако мога така да се изразя. Никога не съм вярвала, че единственият начин да изрази човек мнението си по обществени въпроси, е да гласува веднъж на четири години“, коментира Йоурова.
Попитана дали е запозната с кадрите от спалнята на българския премиер, на които се виждат пистолет, пачки с 500-еврови банкноти и златни кюлчета, тя заяви, че не е виждала тези снимки, но „може би трябва“.
„Има тенденция в много страни членки, че ситуацията с медиите се влошава от икономическа гледна точка, но и от гледна точка на независимост и политически натиск. Затова комисията в момента по-интензивно призовава да се предпазва медийният сектор“, добави Йоурова по повод констатациите на Брюксел за медийната среда.
На фона на познати критики
Това е първият доклад за България от новия механизъм за наблюдение на върховенството на закона във всички страни членки на ЕС, възприет от Брюксел. Предишният мониторинг, осъществяван над страната в областите съдебна реформа и борба с корупцията и организираната престъпност, беше прилаган от влизането ѝ в Евросъюза на 1 януари 2007 г. до миналата година.
Тогава предишният състав на ЕК, председателствана от Жан-Клод Юнкер, предложи този вид наблюдение да отпадне, за което от години настояваха управляващите в София, включително бившият главен прокурор Сотир Цацаров. Отпадането на стария Механизъм за сътрудничество и проверка на България обаче все още не е станало факт, тъй като то трябва да бъде одобрено от всички държави членки на общността.
През 13-те години, в които мониторингът на ЕК над България беше в този си вид, страната многократно беше критикувана за липсата на реален непредък в борбата с корупцията по високите етажи на властта и организираната престъпност.
Сред реформите, които Брюксел с надежда приветства като положителни, бяха приемането на законодателство за гражданската конфискация, създаването на специализираните съдилища и прокуртури, появата на централизирана антикорупционна комисия (КПКОНПИ), както и разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии – съдийска и прокурорска.
Сред темите, по които европейските институции обаче продължават да имат сериозни резерви, са неограниченото влияние на фигурата на главния прокурор във ВСС и самата прокуратура, както и липсата на осъдителни присъди за корупционни престъпления по върховете на властта.
