Миналия четвъртък Народното събрание одобри на първо четене възможността да се набира доброволен резерв на въоръжените сили сред кандидати на възраст до 40 години и срок на службата от един до шест месеца. Това стана популярно като "връщане на доброволната казарма".
Срочната наборна служба е стара идея на вицепремиера и министър на отбраната Красимир Каракачанов, лидер на ВМРО и съпредседател на коалиция "Обединени патриоти". Периодично той я мотивира с недостига на редови военнослужещи в Българската армия. Неговото предложение, което той не спира да лансира, отива и по-далеч – да се върне редовната задължителна наборна служба за всички младежи.
Националистите успяха да принудят ГЕРБ да се ангажира обещание с провеждането на референдум за "задължителна казарма".
Засега тя не среща широка политическа подкрепа, но националистите успяха да принудят ГЕРБ да се ангажира с обещание за провеждането на референдум за "задължителна казарма" срещу подкрепа за проекта за нова конституция.
От Освобождението през 1878 г. близо 130 години в България е имало срочна наборна военна служба и още петнайсетина години, в които е премахната. Като задължителна за мъжете казармата беше отменена окончателно в края на 2007 г., чак след влизането на България в Европейския съюз.
Каква е била военната служба в България през годините от Освобождението, по времето на Княжество България, след Съединението и в Третото Българско царство? Какво се промени в годините на социалистическа България след 1944 г. и как това се промени в демократична България след 1989 г.? Отговорите са в следващите редове.
В Княжество България и след Съединението
Със Закона за военните сили на Княжество България от 1881 г. всички мъже, които са поданици на страната, подлежат на задължителна военна повинност за срок от две години. Те подлежат и на мобилизация по време на война, както и на маневри и учения в мирно време.
След Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г. военната повинност се разпростира и върху източнорумелийското мъжко население, като за това съгласието си дава Османската империя поради васалния статут на Източна Румелия.
До края на 19-ти век задължителната военна наборна служба се запазва във вида, в който е създадена - две години и навършена възраст 20 години.
По времето на Царство България
След обявяването на независимостта през 1908 г. България вече самостоятелно решава въпроса с наборната военна служба. Тогава се създават наборни комисии към новите така наречени военноинспекционни области.
През Първата световна война (1914 - 1918) нововъведение е отделът за военна повинност към Щаба на войската.
Ньойският мирен договор от 1919 г. забранява на България да има редовна наборна армия. Тогава се минава (като форма на заобикаляне на забраната) към системата на доброволна наборна служба, която като цяло не може да надхвърля (заедно с граничните стражеви части) 100 хиляди души.
През 1932 г. разпоредбите на Ньойския договор са пренебрегнати и започва да се извършва набор на войници. В 1938 година военните клаузи от договора са изцяло премахнати поради напрегнатата обстановка в цяла Европа. Възстановява се наборната военна служба.
По време на Втората световна война и по-точно през 1942 г., когато България вече е във война със САЩ и Великобритания, е обявена частична мобилизация на българската войска. В редица военни части са свикани момчета от набори, подлежащи на повикване през следващата година. Свикани са и предишни набори.
През септември 1944 г. след обявяването на война на нацистка Германия и след Деветосептемврийския преврат, правителство на Отечествения фронт на Кимон Георгиев обявява обща мобилизация на Българската народна войска.
В комунистическа България
Според подписания Парижки мирен договор новосъздадената Народна република България има право на 65-хилядна армия при запазване на задължителната военна служба.
От 1950 година възрастта за начало на наборната служба е свалена от 20 на 18 години. Със закон от 1958 година на редовна двегодишна служба подлежат мъже от 18 до 28 години, а висшистите служат година и половина в школи за запасни офицери.
През 1968 г. част от младежите, отбиващи задължителна военна служба, се оказват в Чехословакия, за да помагат на войските на Съветския съюз за смазването на Пражката пролет.
Всички мъже след изслужване на редовната военна служба подлежат на свикване в запаса до 55-годишна възраст за войниците и младшите офицери и 60-годишна възраст за старшите офицери.
Според официалните данни, към 10 ноември 1989 г. Българската народна армия наброява 152 хиляди души, от които около 120 хиляди са наборни военнослужещи, т.е. призовани на задължителна казарма момчета.
Казармата след 1989 г.
За последните трийсет години наборната служба претърпява чести и съществени промени.
През 1990 г. Великото народно събрание намалява наборната служба от 2 години на година и половина за младежите до средно образование и на една година за висшистите.
Седем години по-късно – през 1997 г. - наборната служба е отново намалена – една година за среднистите и девет месеца за висшистите.
От 1998 г. всички наборни военнослужещи в Българската армия носят камуфлажна униформа с червени и сини барети - съответно за сухопътните войски и за военновъздушните.
През 2001 г. влизат в сила промени в Закона за отбраната и въоръжените сили, с които срокът на наборната военна служба е намален на 9 месеца за завършилите средно образование и 6 месеца за висшистите.
И най-накрая: след приемането на България за член на НАТО наборната военна служба е премахната на 31 декември 2007 г. с решение на 40-ото народно събрание.
