Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Народна воля" или риск за демокрацията?


Председателстваната от Даниела Дариткова парламентарна група на ГЕРБ подкрепи идеята на "Обединени патриоти" за референдуми по конституционни въпроси, след като оттам заплашиха, че ще оттеглят подкрепата си за проекта за нов основен закон, предложен от премиера Бойко Борисов
Председателстваната от Даниела Дариткова парламентарна група на ГЕРБ подкрепи идеята на "Обединени патриоти" за референдуми по конституционни въпроси, след като оттам заплашиха, че ще оттеглят подкрепата си за проекта за нов основен закон, предложен от премиера Бойко Борисов

ГЕРБ не успя да прокара част от промените в Изборния кодекс, но подкрепи идея, която се появи в последния момент. Това, което не мина, беше планът за това как да се гласува при евентуални избори за Велико народно събрание (ВНС). ГЕРБ и "Обединени патриоти" искаха това да става по смесена система - чрез пропорционален и мажоритарен вот.

Онова, което мина, беше внесено в самия край на второто гласуване на поправките в четвъртък – беше премахнато ограничението, според което въпроси от компетентността на ВНС не могат да бъдат поставяни на референдум. Такива въпроси са например формата на държавното управление или границите на страната, по които не може да има допитване.

Промяната, приета в четвъртък, вече би позволила референдуми по въпроси, които са в правомощията на ВНС.

Тази поправка обаче не означава, че такива въпроси могат да бъдат окончателно решени с референдум. Но означава, че в зависимост от резултатите от подобно допитване, депутатите могат да бъдат задължени да приемат решението.

Извън обхвата на бъдещи национални допитвания все още остава членството на България в Европейския съюз и НАТО, защото сегашното законодателство забранява на референдум да бъдат подлагани вече ратифицирани от страната международни договори.

Създава ли това ново положение рискове за демократичното устройство на държавата или дава допълнителни гаранции на избирателите, че политиците ще се вслушват в техните искания?

Отговорът на този въпрос не е еднозначен и засега повечето юристи по-скоро са притеснени от новата поправка. Включително и заради начина, по който тя беше прокарана – с предложение на "Обединени патриоти" между първо и второ четене на промените в Изборния кодекс без предварително обсъждане. Групата на ГЕРБ гласува за идеята, след като коалиционните им партньори заплашиха да оттеглят подкрепата си за проекта за нова конституция, който без техните подписи изобщо не би могъл да бъде разгледан.

Бивши членове на КС разкритикуваха поправката

Бившият член на Конституционния съд (КС) Благовест Пунев определя като опасно решението темите на бъдещите референдуми да не бъдат ограничени по никакъв начин. Според него досегашните национални допитвания по-скоро са показали, че хората лесно се увличат от "повърхностен популизъм" и партийни пристрастия, вместо да разсъждават рационално.

"Мнозинството обикновено не е носител на компетентността в пряката форма на демокрация"

"Мнозинството е една количествена величина. Мнозинството решава, но дали то притежава качеството, дали е компетентно, дали има необходимата информираност и способност да даде едно рационално решение? Мнозинството обикновено не е носител на компетентността в пряката форма на демокрация, каквато е референдумът", коментира конституционалистът пред Свободна Европа.

Пунев посочи като пример за "неуспешна форма за пряко участие в управлението на народа" излизането на Великобритания от Европейския съюз. Според него Брекзит "беше плод точно на недостатъчна информираност, на емоции, на нерационално решаване на въпроси от съдбоносно историческо значение".

Новата поправка предизвика възмущението и на друг бивш член на КС. Пламен Киров коментира в петък пред Нова телевизия, че "като че ли този парламент вече е ударил дъното и оттук нататък можем само да се забавляваме с това, което ни очаква да видим в следващите месеци".

"Начинът, по който беше направена тази промяна в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, е повече от скандален. Това издава намерението на едни хора да загърбват върховенството на закона и върховенството на конституцията като се опитват да прокарват други политически идеи и да ги налагат на обществото", заяви конституционалистът.

Според Киров с това решение депутатите "още веднъж вдигнаха топката на президента Румен Радев", който според него ще наложи вето на този текст от Изборния кодекс. По думите му, ако има такова вето и то бъде преодоляно, държавният глава най-вероятно ще сезира КС.

Референдумите не трябва да заплашват правовата държава

"Ако приемем, че остане така законодателството, Конституционният съд не обяви този текст за противоконституционен – това, което би могло да се случи, е формално да се произведат някакви консултативни референдуми по тези въпроси. Решенията по тях със сигурност не могат пряко да влязат в сила. В Глава Девета на конституцията изрично се казва, че промените в този ред за изменение на конституцията са допустими само от Велико народно събрание – само то може да измени начина, по който се променя конституцията", заяви пред Свободна Европа Атанас Славов, доктор по конституционно право в СУ "Св. Климент Охридски".

Той също е на мнение, че "в една правова държава не всички теми са подвластни на решаване на референдум". Затова смята, че приетият в четвъртък нов законов текст за референдумите създава повече рискове, отколкото предимства за обществото.

"Новосъздаденият ред цели да прескочи легитимната роля на едно Велико народно събрание тогава, когато се променя конституцията и за мен това е големият риск. Защото веднъж подложен такъв въпрос на референдум, да речем – за монархия, република или президентска република, много трудно след това може да се каже, че парламентът няма да се съобрази с едно такова решение. Така се предрешава един въпрос, който попада в комптенциите на Народно събрание или Велико народно събрание", добави Славов.

Уточнявайки, че принципно подкрепя пряката демокрация и е изразявал множество публични позиции в тази посока, той подчерта, че тя трябва да се съобразява с "основните конституционни принципи за правова държава, разделение на властите, права на човека, за да може да изпълни своята роля в едно демократично общество".

"Ако чрез пряка демокрация се създава паралелен на конституцията режим, това вече е бламиране на основен принцип на върховенство на конституцията"

"Ако чрез пряка демокрация се създава паралелен на конституцията режим, паралелен ред за промени, това вече е бламиране на основен принцип на върховенство на конституцията, на основни положения на правовата държава. Ето, логиката на един от вносителите е, че щом народът се е произнесъл, остава народните представители да изпълнят волята на народа... Именно в това е подмяната – за да може гражданите да решат суверено, преди това има нужда от дебат, от аргументи, от дискусия, а тази дискусия не се случва само, когато се насрочи референдум. Това е един много по-дълъг процес."

Според Атанас Славов работещият демократичен модел, при който рефередуми се провежда по подобни конституционни въпроси, изисква първо парламентът да обсъди и гласува конкретни промени в основния закон, които след това да бъдат легитимирани с национално допитване.

Поправката като гаранция за "народната воля"

"Аз изразявавм недоумение. Как точно оправдават колегите юристи лишаването на суверена от едно основно право – [да определя] устройството на държавата. За мен това е чак чудно. Значи, нямат право хората, примерно, да решат дали ще бъде президентска или парламентарна република, това трябва да го решат някакви посредници, които да се пазарят и да стигнат до един резултат, който две трети от политическите партии го приемат. Ама чакайте сега, партиите имат право да решат формата на държавно управление, а народът няма право да го реши. Къде е логиката", коментира пред Свободна Европа Искрен Веселинов, който е сред вносителите на приетото в четвъртък предложение.

По думите му ограничението референдуми да не могат да се правят по въпроси от компетентността на Велико народно събрание прави така, че свикването на ВНС е просто "подписване на празен чек".

"А когато има проведен успоредно с него референдум по основните въпроси и проблеми на управлението, това Народно събрание, започвайки работа, е обвързано не само от вижданията на политическите партии, които имат определени цели и виждания, то е обвързано от един ясен ангажимент, изразен чрез народната воля. Това е целта на този референдум."

Веселинов даде пример с искането на "Обединени патриоти" в конституцията да бъде записан образователен ценз за упражняването на право на глас.

"Всеки, който не е изпълнил конституционното си задължение да учи до 16 години, не може да чете и пише – да не може да гласува, като мярка срещу купения вот. Това може изобщо да не стигне до дебат в Народното събрание, защото ние не можем да съберем 50% от подписите на народните представители и да го внесем, но народът ще го внесе чрез своя вот", заяви депутатът.

Попитан как това би кореспондирало с конституционно гарантираното право на глас на всички български граждани, Веселинов беше лаконичен: "Конституцията се променя."

  • 16x9 Image

    Борис Митов

    Борис Митов е журналист в Свободна Европа от 2019 година. Има над 15 години опит като съдебно-криминален репортер. Следил е работата на службите за сигурност и съдебната система в различни медии, сред които БТА, "Сега" и "Медиапул".

Най-ново видео

XS
SM
MD
LG