През късната есен на миналата година една особена процесия беше следена от всички испански медии. Тленните останки на дългогодишния испански диктатор Франсиско Франко, управлявал страната повече от три десетилетия (1939-1975), са изнесени от националния мемориал Долината на падналите и са препогребани в семейната гробница край малко селище на север от Мадрид.
Церемонията е в тесен семеен кръг, а изборът погребението да е точно на това място не е случаен. До него води тесен път край охранявани военни терени, което би отказало почитателите на Каудильо Франко (Caudillo de España por la gracia de Dios - Вождът на Испания по Божията милост) да идват на поклонение и да правят медийни събития от това.
А почитателите на Франко и днес не са малко.
45 години след смъртта на един от най-дълго управлявалите диктатори в Европа, Испания се стреми към окончателен прочит на близкото минало, национално помирение и почитане на паметта на стотиците хиляди загинали испанци от двете страни в Гражданската война (1936-1939) и в годините на последвалия терор и преследвания в периода на франкизма.
Премахване на амнистията и разследване
Във вторник, 15 септември, лявоцентристкото правителство на премиера Педро Санчес прие законопроект, с който, ако бъде одобрен от законодателния орган на страната, ще даде правомощия за разследване на престъпленията, свързани с нарушаването на човешките права по време на Гражданската война и в следващите три десетилетия.
Правителството предлага да се премахне действащият сега закон за амнистията от 1977 година и да се създаде нов – за демократичната памет, който ще забрани възхвалата на диктатурата и тоталитаризма.
Испания е една от малкото страни в Европа, която не осъди категорично тоталитарното си минало
Испания е една от малкото страни в Европа, която не осъди категорично тоталитарното си минало и не се разграничи от него. Законът за амнистията от 1977 г., приет две години след смъртта на Франко (1975), е компромис страната да се насочи по пътя на демокрацията без съдебно преследване и репресии към предишните управници и техните съмишленици. Идеята беше, че Испания се нуждае от единство и мир, за да върви напред и леко да мине периода на демократизиране.
Ако новият законопроект бъде приет, Испания ще преживее сериозни промени, коментират испанските медии. Според тях законопроектът може да срещне сериозни спънки, защото някои текстове, например за забрана на възхвалата на франкизма, могат да се разглеждат като посегателство над конституционно гарантираната свобода на словото.
Улици и паметници
Проектът на закон за демократичната памет на практика ще стане продължение на Закона за историческата памет от 2007 г., предложен от тогавашното социалистическо правителство на премиера Хосе Луис Сапатеро.
Най-същественото от закона на Сапатеро е премахването на названията на улици и места в испанските градове, свързвани с режима на Франко, и демонтиране на паметници и мемориални плочи.
В новия закон се предвижда създаването на специално звено на прокуратурата към Върховния съд, което да се занимава с всички случаи на нарушаване на човешките права от 1936 до 1978 година, когато е приета новата испанска конституция. Сега това е невъзможно заради действащия Закон за амнистията. Ще бъдат анулирани присъдите, издадени по политически причини от съдилищата по време на режима.
Новото звено ще се заеме с издирването на безследно изчезналите, ако това бъде поискано от техните близки. Ако бъдат немерени останките им, препогребването ще е за сметка на държавата.
Ще бъде създадена национална ДНК-база данни и регистър на загиналите от двете страни в Гражданската война и при диктатурата.
Ще бъде създадена национална ДНК-база данни и регистър на загиналите от двете страни в Гражданската война и при диктатурата. Няма да се прави разлика между републиканци и фалангисти (привърженици на испанската профашистка партия Фаланга – б.р.). Идеята е общият списък на загиналите да излекува раните от войната и терора.
Мемориалът, наречен Долината на падналите, ще стане гражданско гробище, където ще бъдат погребани останките на 30-те хиляди жертви от войната (колкото е вероятният им брой според историците).
Проектът предвижда да се забрани дейността на всички организации, които пропагандират или възхваляват тоталитаризма или дейците от онова време, включително и самия Франко. Ще се забранят всички публични атрибути на властта оттогава – знамена, гербове, лозунги и портрети.
Под ударите на този закон обаче ще попадне и фондът на името на Франко, който има голяма благотворителна дейност, насочена към децата в неравностойно положение. Може да бъде поставена извън закона и организацията, съхраняваща личния архив на Франко с над 30 хиляди уникални документи.
Проектът на новия закон не среща всеобщо одобрение. Според професора по политология в Мадридския университет Карлос Посо той е приет под натиска на радикалната лява партия „Подемос“, която е коалиционен партньор в управлението на социалистите. Пред репортер на Дойче Веле той коментира, че „испанската конституция гарантира на гражданите идеологическа свобода и правото да изразяват без ограничения мислите и идеите си“. А това положение, според него, дава „сериозно основание за атакуване на новия закон в съда“.
