Машинното гласуване няма да бъде задължително в секциите с над 300 избиратели, а отговорността за осигуряване на машините за гласуване ще бъде на Централната избирателна комисия (ЦИК). Това са част от промените, приети от Народното събрание при второто четене на измененията в Изборния кодекс.
Докато в парламента течеше обсъждането на промените, президентът Румен Радев каза пред журналисти, че ще наложи вето.
„Категорично“, отговори Радев на въпрос дали вижда основания за вето върху промените в Изборния кодекс.
„Това е опит да се запази възможността изборите да бъдат манипулирани, а има и икономически измерения, защото решението на народните представители означава, че се обезсмисля финансирането на машините за гласуване.“
Депутатите приеха предложенията на управляващата партия ГЕРБ за машинното гласуване, но отхвърлиха окончателно в четвъртък с 99 гласа „против“ и 63 „за“ предложението половината от депутатите във Велико Народно събрание да се избират мажоритарно в един тур. Това значи, че при следващи избори за Велико Народно събрание народните представители ще бъдат избирани пропорционално.
Идеята на управляващите беше 200 от депутатите във ВНС да се избират мажоритарно в един тур, а останалите 200 – с пропорционален вот. Това предложение беше обявено от премиера Бойко Борисов в средата на август и беше част от плана му за „рестарт“ на държавата.
Машинното гласуване ще е по желание
Според досега действащите законови текстове гласуването с машини в секциите с над 300 избиратели е задължително. След промените избирателите ще могат да решават дали да гласуват с машина или с хартиена бюлетина. Решението беше взето със 109 гласа „за“, 84 „против“ и без въздържали в сряда.
В секции с под 300 избиратели ще се използват само хартиени бюлетини, както и при гласуване с подвижна избирателна кутия, в избирателни секции в лечебни заведения, домове за стари хора и други социални институции, на плавателни съдове и в избирателни секции извън страната.
Предложението за законовата промяна беше внесено от управляващата партия ГЕРБ и беше прието с гласовете на коалиционните им партньори от „Обединени патриоти“. Против предложението бяха БСП и ДПС.
Левицата обвини ГЕРБ и „Обединени патриоти“, че не желаят машинно гласуване, а хаос, чували с бюлетини, сгрешени протоколи. Според Крум Зарков от БСП, най-лошата система, която може да се измисли, е да се смесят хартиените бюлетини и машинното гласуване. Той каза, че машините не позволяват недействителни бюлетини и неотчитане на преференции. „Ако до тази машина сложите и хартиената бюлетина, всичко се обезсмисля“, каза Зарков.
От ДПС коментираха, че Бойко Борисов подготвя фалшификация на следващи избори и го призоваха да оттегли законопроекта.
Управляващите мотивираха промените с това, че искат хората да имат избор как да дадат гласа си. Председателят на Народното събрание Цвета Каранчева от ГЕРБ каза, че хартиената бюлетина дава и спокойствие на някои от гражданите, че могат да упражнят вота си, защото много от тях като разберат, че има само машинно гласуване, ще се притеснят и няма да отидат да гласуват.
ЦИК ще отговаря за машините
Парламентът реши окончателно да възложи на ЦИК осигуряването на машините за гласуване. Тази промяна в Изборния кодекс беше приета в четвъртък със 116 гласа „за“, 65 „против“ и 3 „въздържал се“.
ЦИК ще определя техническите изисквания към апаратната и програмната част на техническите устройства за машинно гласуване. Държавната агенция „Електронно управление“ съвместно с Българския институт за стандартизация и Българския институт по метрология ще удостоверяват съответствието на машините с определените изисквания. Удостоверяването ще се извършва в срок от 30 работни дни, считано от датата на предоставянето от ЦИК на машините за гласуване.
След критика към това предложение на управляващите преди две седмици председателката на ЦИК Стефка Стоева подаде оставка. Според нея осигуряването на машините не трябва да е отговорност на ЦИК.
Депутатите решиха също национален референдум да може да се провежда и по въпроси от компетентността на Велико народно събрание. Това включва и промени в конституцията. Предложението беше на ВМРО и не беше подкрепено от правната комисия, но получи подкрепа в пленарната зала със 114 гласа „за“, 61 „против“ и двама въздържали се.
