Какви са причините за направени предложения за конституционни промени от страна на управляващите, работи ли прокуратурата по разследването за пране на пари в Барселона, с което в Испания беше свързано името на премиера Бойко Борисов, както и по изтеклите записи, за които се смята, че са с негово участие.
Това са част от 29-те въпроса, които Мониторинговата група по демокрация, върховенство на закона и основни права (DRFMG) към Европейския парламент отправи към българското правителството, прокуратурата и лично към главния прокурор Иван Гешев.
Въпросите са определени като “уточняващи” след срещата между представители на управлението и прокуратурата и евродепутати по време на закритото заседание на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) на 28 август. Тогава от името на Борисов и Гешев пред комисията говориха вицепремиерът Екатерина Захариева, заместник главният прокурор Красимира Филипова и тогавашният зам.-министър и настоящ министър на правосъдието Десислава Ахладова.
Въпросите към правителството
Въпросите, насочени към българския вицепремиер, са свързани с оценката на реформите за борбата с корупцията, въведени след октомври 2019 г. и конкретните действия на правителството в тази връзка. Министър Захариева е попитана какво е мнението на правителството по препоръките на Венецианската комисия по повод правомощията на главния прокурор, както и какво налага въвеждането на законодателна инициатива на представителите на съдебната власт в проекта за нова конституция.
По тази тема са повдигнати също и въпроси за това какво налага ограничението на правомощията на президента, както и на какъв дебат са подложени предложенията в четирите дни между обявяването им от Борисов и депозирането им в парламента от депутати от ГЕРБ.
От DRFMG искат коментар по отношение на констатацията в годишния доклад на Съвета на Европа, в който се казва, че медийната собственост в България е концентрирана около един конгломерат, собственост на политик (депутатът от ДПС Делян Пеевски бел. ред.).
Евродепутатите се интересуват още дали правителството е консултирало с Венецианската комисия предложените реформи в съдебната система, както и дали се изисква допълнително мнение от комисията за законовите промени, продиктувани от осъдителното решение от делото “Колеви срещу България”. Ахладова и Захариева трябва да отговорят и за действията на правителството по отношение на прозрачността на медийната собственост, както и във връзка със сигурността на журналистите.
От правосъдния министър се очаква да коментира и европейските констатации за използвания расистки и ксенофобски език от страна на политици и да уточни каква е позицията на правителството, както и каква е ситуацията в ромските квартали в момента. Тя също трябва да предостави становище и по отношение на разрешението за полицията да разполага с данни на граждани с цел следене на движението им по време на карантина.
От DRFMG питат и защо българските власти игнорират решението на Върховния касационен съд (ВКС), който отказа да възбнови производството за предсрочното освобождаване от затвора на Джок Полфрийман и защо той все още няма разрешение да напусне страната.
Наред с всичко това управляващите трябва да обяснят как ще гарантират прозрачност и максимално представителство на всички социални групи в обсъжданията на проекта за нова конституция. От Министерския съвет се очакват и конкретни действия за гарантирането на върховенството на закона в България, както и обяснение защо страната продължава да се срива в индекса за корупция.
Въпросите към прокуратурата
"Готови ли сте да коригирате тази фалшива информация?"
Това гласи един от въпросите към Иван Гешев и неговата заместничка, по повод твърдението на държавното обвинение, че срещата на 28 август в комисията LIBE е била свикана по инициатива на самия главен прокурор.
От прокуратурата трябва да отговорят и какви са конкретните действия, предприети в борбата срещу корупцията, дали политици са били разследвани и обвинени за корупция и част от кои политически партии са те.
DRFMG пита конкретно и на какъв етап е разследването по случая известен като "къщата в Барселона", което беше започнато след публикация на испанското издание “Периодико“ в началото на годината.
Евродепутатите се интересуват и от прокурорските действия по отношение на изтеклите в медиите записи с глас, наподобяващ този на Борисов. В началото на август от държавното обвинение обявиха, че разследват кой е направил тези записи, но не и тяхното съдържание.
От мониторинговата група искат Гешев да направи оценка на въведената от него практика за огласяване на доказателства по висящи досъдебни производства. През последните месеци прокуратурата огласи различни материали от свои разследвания срещу Васил Божков, братята Атанас и Пламен Бобокови, включително и записи от специални разузнавателни средства, в които се чуваше глас, приличащ на този на президента Румен Радев.
