Тя е на 80 години, но в погледа ѝ не се чете умора, нито пък отегчение от всичко, което се случва в света. На последните ѝ снимки очите ѝ блестят и се усмихват, а червилото ѝ е съчетано с ефирния шал, който носи. Тя е автор на общо 59 заглавия с поезия, проза, есета, комикси и в последно време на туитове, а освен всичко това е и учител.
Маргарет Атууд е известна от десетилетия, но почитателите ѝ се увеличиха многократно от 2017 г. насам след излизането на сериала "Историята на прислужницата" по бестселърa ѝ от 1985 г. "Разказът на прислужницата" (изд.: „Ориндж буукс“, София (2017), прев. Надежда Розова). Сега тя е и носителката на Дейтънската награда за мир, която е учредена на името на вече покойния дипломат Ричард Холбрук - човека, спомогнал за сключването на Дейтънското споразумение. С него официално се поставя краят на четиригодишната гражданска война в Босна и Херцеговина.
Наскоро Атууд дава интервю за "Лос Анджелис Таймс". Журналистката Каролин Келог казва, че мрачната антиутопия "Историята на прислужницата" по никакъв начин не намеква колко възхитителна може да бъде писателката в истински разговор, а хуморът ѝ е забележителен. И действително разговорът им започва с шеги за това как във времена на COVID-19 е важно само с какво си облечен нагоре. Казва още, че избира цвета на блузата си според настроението си и че има и зелени, и червени и розови.
Не такъв късмет обаче имат жените в нейното най-известно произведение. Те са облечени с дълги червени мантии и носят бели бонета. Нямат права. Нямат имена. Не могат да четат и пишат. Всичко това се случва в бившите Съединени американски щати след гражданска война, след като на власт идва тоталитарно християнско теократично правителство. Жените трябва да живеят в тотално подчинение.
"Все още не сте стигнали дотам, иначе не бихте разговаряли с мен", казва през смях Атууд по телефона на репортер от "Асошиейтед прес". "Вероятно бихте били в изолационен затвор или нещо подобно, или мъртъв... Как смеете да говорите по телефона с жена и да пишете за нея?“
Атууд е родена в Отава на 18 ноември 1939 година и е второто от три деца. Семейството се премества в Торонто през 1946 г. Още на 16 години Маргарет решава, че иска да стане писател и се впуска в поезията.
По късно през 1979 г. тя ще каже: "Нямах никакви сексистки проблеми, когато казах, че искам да стана писател. Никой не каза: "Не можеш да го направиш, защото си момиче." Те просто казаха: "А, какво?" Звучеше им толкова невероятно, сякаш никой не можеше да бъде писател".
Работата ѝ често е разглеждана от литературните критици като феминистка. Тя обаче не е съгласна с този етикет и казва, че винаги иска да знае какво разбират хората под "феминизъм", защото някои хора го разбират отрицателно, други - положително, някои го разглеждат в широк смисъл, а други имат предвид нещо съвсем специфично. "Следователно, за да отговорите на въпроса, трябва да попитате човека какво има предвид", казва тогава тя.
Маргарет публикува първата си книга с поезия през 1961 г. Публикувала 17 романа, сред които "Слепият убиец", носител на наградата "Букър" за 2000 г. (ИК „Обсидиан“, 2001, 512 с.).
Сега Атууд няма да може да получи Дейтънската си награда за мир за цялостно творчество или поне не по-рано от пролетта на 2021, тъй като церемонията е отложена заради ограниченията срещу разпространението на коронавирус.
