За повечето хора той е английският пациент, крал Джордж Шести или човекът, предизвикал ревността на влюбения Шекспир. Но Колин Фърт не е само актьор. Той е и голям защитник на коренните народи, бежанците и природата. Нищо че "откакто се помни" е искал да бъде именно актьор.
В четвъртък Колин Фърт навърши 60 години.
Той е роден в Хампшър, Англия, в семейство на университетски преподаватели. Баща му е бил съветник по въпросите по образованието в правителството на Нигерия и Фърт е живял в страната известно време. По-късно той обяснява именно с това своята ангажираност с проблемите на коренното население.
Искал е да бъде актьор от 10-годишна възраст и е извървял един стандартен път, за да го постигне. Стига, разбира се, да допуснем, че в живота на който и да било актьор може да има нещо стандартно.
На 10 години е записан в театрален кръжок, а после се премества в Лондон, където се включва в работата на Националния театър на младежта. После учи актьорско майсторство. Веднага след това получава роли в различни продукции, включително и главни. Но успява да направи истинско впечатление чак когато е на 35 и играе в телевизионна адаптация на "Гордост и предразсъдъци". Точно това е ролята, която го води до "Английският пациент" (1996) - филм за изгорения до неузнаваемост войник, който разказва историята си на медицинската сестра до него. Филмът печели 12 номинации за Оскар.
В петте години, които следват, той участва във "Влюбеният Шекспир" (1998), "Дневникът на Бриджит Джонсън" (2001), "Донован Куик" (2001) и "Заговор" (2001) - филм за нацистката Ванзейска конференция, където той играе ролята на един от съавторите на антисемитските закони. За тази роля Фърт получава номинация за наградите "Еми".
Колин Фърт е носител на Оскар, "Златен глобус" и BAFTA за изпълнението на ролята на крал Джордж Шести във филма "Речта на краля" (2010).
От години той подкрепя дейността на Survival International - неправителствена организация, която защитава коренните народи. Един от основните акценти в дейността му е защитата на Гана и Гви в Ботсвана, които правителството принуждава да се преместят от местата, на които винаги са живели.
Той подкрепя и Refugee Council, където се бори срещу депортирането на бежанци от Конго, заплашени с екстрадиране. Успява да спаси няколко от тях и е убеден, че останалите са изпратени на сигурна смърт, а не просто върнати в страната си.