Европейската комисия очаква решения на проблемите с корупцията и отчетността на главния прокурор в България. Това стана ясно от думите на зам.-председателката на Европейската комисия (ЕК) Вера Йоурова.
„Какво е недовършено и какво очакваме от България: на първо място да бъдат извършени реформи в областта на борбата с корупцията. Да бъдат установени процедури, които да гарантират отчетността на главния прокурор и независимостта на съдебната система в съответствие с препоръките на Венецианската комисия“, каза Йоурова.
Тя участва в изслушване пред евродепутати по повод европейското наблюдение върху борбата с корупцията и независимостта на съдебната система в България и Румъния.
Миналата година ЕК предложи да приключи мониторингът за България по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП). Това все още не е факт, защото държавите членки не са изразили своето становище. В четвъртък еврокомисарката потвърди мнението на комисията.
Йоурова съобщи, че на 23 септември ще бъдат публикувани първите доклади по новия механизъм за наблюдение на върховенството на закона, който ще се отнася за всички държави от Европейския съюз. Според нея той ще дава възможност да бъде проследено дали България решава проблемите си с борбата с корупцията и липсата на отчетност на главния прокурор.
Какво казват евродепутатите за мониторинга на България
Част от евродепутатите, които се изказаха, се съгласиха с препоръката на Еврокомисията. Други обаче смятат, че прекратяването на мониторинга по Механизма за сътрудничество и проверка за България е прибързано.
„Не знаем какво ще съдържа докладът по новия механизъм, не знаем колко строг ще бъде. Не можем да събуем старите обувки, преди да сме си купили нови“, каза евродепутатката от групата „Обнови Европа“ София Ин'т Велд. Тя е председател на Мониторинговата група, която преди седмици изслуша на закрито заседание представители на българското правителство и на гражданското общество.
„Ние искаме Механизмът за сътрудничество и проверка и за двете държави да бъде преустановен и да бъде заменен с годишните доклади за върховенството на закона, но да продължим да бъдем също толкова строги с исканията си за постигане на напредък“, допълни Ин'т Велд
Клер Дели от Европейската обединена левица се изказа по-остро. „Вашият тон противоречи на реалностите в България. Комисията смята, че напредъкът на България е добър през последните 13 години. Моето заключение е или че сте некомпетентни или пък сте подчинени на [българския премиер Бойко] Борисов“, каза тя.
В своя отговор Йоурова категорично отрече обвиненията за „съучастие с Борисов“. „Моля не ме обиждайте. Върша си работата с честност и обективност“, каза тя.
В подкрепа на отпадането на наблюдението върху България се изказаха представители на Европейската народна партия (ЕНП), на групата на Европейските консерватори и реформисти и на либералната „Обнови Европа“.
Евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев посочи, че като юрист не вижда правни аргументи, които да пречат на взимането на решението за отпадане на МСП за България. „Със или без Механизъм реформите в България продължават. Продължава решимостта на правителството и на отговорните институции за постигане на необратима съдебна реформа и борбата с корупцията, за защита на върховенството на закона, демократичните ценности и основните права“, каза той и посочи като пример идеята на управляващата партия ГЕРБ за приемане на нова конституция.
Илхан Кючук от ДПС/“Обнови Европа“ също подкрепи отпадането на мониторинга, като посочи, че той е неефективен и дискриминационен. „От една страна той се прилага само спрямо две държани. От друга страна справедливата логика изисква да има справедливи последващи мерки“, каза той.
Други евродепутати обаче смятат, че отпадането на мониторинга е прибързано. Освен София Ин'т Велд и Клер Дели, подобно становище изрази Тинеке Стрик от групата на Зелените. „Би било много погрешен сигнал да кажем, че сега сме готови да сложим край на този механизъм. Споменахте заключенията от 2019 г., но трябва да се отбележи, че сега виждаме връщане назад от подобренията, които бяха наблюдавани по-рано. Има регрес. Затова считаме, че не е сега моментът да преминаваме към нова система. Ние не знаем колко ефикасна ще е тази нова система“, каза тя.
Критично спрямо състоянието на върховенството на закона се изказа и Елена Йончева от БСП/С&Д. „Скандални нива на корупция, липса на медийна свобода, неефективни реформи, системни нарушения на основни човешки права, масово незачитане на европейските принципи, постоянна пропаганда и фалшиви новини, разпространявани от властите. Бити и заплашвани журналисти, изнудвани бизнесмени, показни операции срещу опозиционни лидери“, изброи тя.
Евродепутатката не засегна въпроса за мониторинга, но призова Еврокомисията да „чуе“ протестиращите в България. „Българските граждани се борят за европейско бъдеще, но собственото им правителство отказва да ги чуе. Надявам се ЕК да ги чуе.“
"Искаме да видим завършени реформи"
Вера Йоурова каза, че според Еврокомисията Механизмът за сътрудничество и проверка може да бъде прекратен за България, но подчерта, че изпълнението на част от препоръките към България все още не е довършено. Става дума за настояването за реформи в борбата с корупцията, независимостта на съдебната система и безотчетността на главния прокурор.
Според Еврокомисията напредъкът в тези области успешно може да бъде следен чрез новия механизъм за наблюдение на върховенството на закона. Той ще бъде с по-широк обхват от Механизма за сътрудничество и проверка, защото ще включва освен наблюдение на борбата с корупцията, съдебните реформи и, за България, борбата с организираната престъпност, също и медийната свобода и институционалните механизми за контрол.
Освен това с представянето на последния доклад през есента на 2019 г. Еврокомисията съобщи, че се е договорила с българското правителството за създаването на Съвет за координация и сътрудничество, който сам да продължи наблюдението на оставащите задачи. Той вече е създаден и е оглавен от вицепремиера Екатерина Захариева. В него влизат представители на Висшия съдебен съвет, ръководителите на двете върховни съдилища, главният прокурор, правосъдният министър, вътрешният министър, председателят на антикорупционната комисия КПКОНПИ и други. Според Йоурова той също ще допринесе за завършването на реформите.
Прекратяването на европейското наблюдение върху съдебната реформа и борбата с корупцията в България се обсъжда от есента на миналата година. Тогава Еврокомисията за пръв път препоръча отпадането на Механизма за сътрудничество и проверка, като отчете, че е постигнат достатъчен напредък по ангажиментите, които страната е поела при присъединяването си към ЕС.
Механизмът беше създаден специално за да бъде наблюдаван напредъкът на България и Румъния в областите съдебна реформа, корупция и организирана престъпност (за България). Той беше условие за приемането на двете държави в ЕС и е в сила от 2007 г. Предишния състав на Еврокомисията с председател Жан-Клод Юнкер пое ангажимент наблюдението да бъде прекратено до 2019 г.
„МСП беше създаден по изключение, като специфична и временна мярка. В предишния мандат на Комисията имахме план да прекратим МСП след 10 години и да продължим със стандартизиран мониторинг и стандартизирани действия в случай, че има нарушение на върховенството на закона. Това не се случи, защото все още имаше недовършена работа. И все още има“, каза в четвъртък Йоурова.
В момента мониторингът остава в сила. По думите на Йоурова ЕП е дал положително становище за прекратяването на мониторинга на България, но държавите членки още не са взели отношение и затова той не е прекратен към момента.
Йоурова отчете, че хората в България и в Румъния искат мониторингът да продължи. „Хората искат да продължим с натиска. Той може и трябва да бъде продължен чрез стандартизиран, предвидим, а не изключителен инструмент“, каза тя като визираше новия механизъм за върховенството на закона.
„Да се прекрати МСП не значи да се постигне съвършенство, не съм наивна. Ние искаме да видим завършени реформи и искаме да видим прилагането им. Искам да ви кажа, че ми е омръзнало да отбелязвам в квадратчета какъв закон е приела някоя държава. Искам да видя как законът работи на практика. И искам хората в Румъния и България да вярват повече в системите си. Защото ако хората не вярват на съдебната система, ако не вярват на прокуратурата, която може да преследва извършителите, основната спойка в обществото липсва“, коментира еврокомисарката в отговор на въпроси на евродепутати.
