На 22 август Реджеп Тайип Ердоган гръмко обяви, че в турската изключителна икономическа зона (ИИЗ) в Черно море са открити залежи на природен газ в размер на 320 млрд. куб. м.
Мнозина в Турция се надяват находката в т.нар. блок Туна-1 (Дунав-1) да е само началото и в близко време да бъдат открити допълнителни запаси. Самият Ердоган наред с други официални лица твърдят, че до 2023 г., когато се отбелязва стогодишният юбилей от провъзгласяването на Турция за република, ще започне добив на обеми газ от порядъка на 3 млрд. куб. м годишно.
Както обаче отбелязват експертите, очакванията могат да се окажат пресилени. Извличането на газ от дълбочина над 4500 м. и транспортирането му до крайните потребители е технически сложно и скъпоструващо начинание. Тепърва ще трябва да се правят икономически оценки и разчети.
Политическо предимство
В същото време наличието на газ в Черно море дава известно политическо предимство на Турция. През последните месеци расте напрежението в спорните води на Източното Средиземноморие, богати на нефт и природен газ.
Анкара претендира за ИИЗ, която да граничи с тази на Либия. Също така оспорва правото на Република Кипър – държава, която Турция не признава – да експлоатира едностранно нефтените и газовите находища край своите брегове. От десетилетия тече и конфликт с Атина по въпроса дали гръцките островите на хвърлей камък от турска територия имат право на континентален шелф и своя ИИЗ.
В последните месеци споровете се интернационализираха. Гърция и Кипър разчитат на подкрепа от Египет, Израел, а от скоро и Обединените арабски емирства и Франция, чийто самолетоносач „Шарл дьо Гол“ патрулира региона.
Еманюел Макрон заяви, че Турция разбира единствено от езика на силата
Еманюел Макрон заяви, че Турция разбира единствено от езика на силата. Анкара има на своя страна либийското правителство на националното съгласие със седалище в Триполи. Страни като Германия, Италия и Испания са по-скоро неутрални и призовават към диалог. Въпреки това на 28 август те подкрепиха ултиматума на ЕС, заплашващ Турция със санкции, ако не преустанови проучванията за нефт и газ около Кипър.
САЩ междувременно обявиха, че отменя частично оръжейното ембарго, наложено на острова в далечната 1987 г.
Русия от своя страна готви военноморско учение в кипърската ИИЗ, където оперират с ескорт от бойни кораби турските проучвателни съдове. Турски коментатори тълкуват този ход като приятелски, тъй като Москва е уведомила военното ведомство в Анкара. Вероятно обаче руската позиция ще е равноотдалечена от Турция и от нейните съперници.
Дилемата пред Ердоган
В тази сложна обстановка Ердоган е изправен пред дилемата дали да продължи да ескалира натиска върху Гърция с цел да извлече отстъпки в бъдещи преговори, или пък да отстъпи тактически, за да избегне нежелани инциденти, които да възпламенят въоръжен конфликт. Откриването на газ в Черно море му дава известна свобода за маневри.
Откриването на газ в Черно море дава известна свобода за маневри.
От една страна не е жизнено важно да се постигне споразумение с Атина относно залежите на въглеводороди в Средиземно море. От друга страна изтеглянето на проучвателните съдове от акваторията на Кипър може да се оправдае с нуждата да бъдат изследвани и разработени черноморските находища.
На 3 септември генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг обяви началото на дипломатически разговори между Атина и Анкара за понижаване градуса на напрежение.
Перспективата за добив на газ от Черно море има важно значение за Турция и с оглед на външноикономическите й отношения.
В края на идната година изтича дългосрочният договор с Газпром за доставки по т.нар. западно трасе, което понастоящем се обслужва от газопровода „Турски поток“. През 2025 г. ще се предоговаря и договорът за „Син поток“. Турската страна се сдоби с коз, с който да спечели по-изгодни условия от Русия като намаляването или дори отмяната на клаузата „вземи или плащай“ (take or pay).
В последните две години държавната БОТАШ и частните компании, внасящи газ се преориентираха от „Газпром“ към по-евтин втечнен природен газ (ВПГ), но поради условие в договорите си натрупаха над 2 млрд. долара задължения. Приоритет за Анкара е намаляването на зависимостта от руските доставки, които от около 50% от общия внос на синьо гориво спаднаха до около 33%.
Какъв е интересът на България
Българският интерес е сходен, макар и очевидните разлики в мащаба на потребление спрямо Турция (43.2 млрд. куб м. срещу 3 млрд. куб м. за 2019 г.).
Достъпът до ВПГ и доставки от Азербайджан през Трансадриатическия газопровод, строящия се интерконектор с Гърция и бъдещия терминал край Александруполис, са от съществено значение в пазарлъка с Газпром, след изтичането на действащия договор с Булгаргаз в края на 2022 г.
Остатъчните обеми в сега действащите находища „Галата“, „Каварна“ и „Калиакра“ са пренебрежимо малки.
Същото важи и за добива в Черно море. За съжаление остатъчните обеми в сега действащите находища „Галата“, „Каварна“ и „Калиакра“ са пренебрежимо малки. Но проучванията в блоковете „Хан Аспарух“ и „Терес“, които са на сходна дълбочина с турския „Туна-1“, трябва да продължат. Ако там бъде открит газ, България ще е в по-силна преговорна позиция.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
