Вече повече от месец напрежението между Гърция и Турция расте. Причината е спорът за достъп до богатата на нефтови и газови залежи източна част на Средиземно море.
Спорът между двете държави и претенциите, особено на Турция, за достъпа до природните богатства всъщност не е нов и продължава с години.
Заради проучване за изкопаеми горива Гърция и Турция едва не стигнаха до въоръжен конфликт в Егейско море през 1987 г.
Според редица анализатори обаче отношенията между двете държави отдавна не са били в толкова критична точка.
За какво точно е спорът, защо решаването му изглежда сложно и какви действия готвят основните играчи?
Спорните води на Средиземно море
От години Турция защитава позиция, че страната е изолирана от достъп до сондажите в Източното Средиземноморие, в които основна роля имат Гърция, Кипър, международни компании от държави в ЕС, както и представители на арабския свят, сред които са Египет и Либия.
Първата сериозна крачка на Турция, свързана със засилването на позициите им, бяха сондажите в териториалните води на Кипър в средата на 2019 г. Действията на Анкара бяха остро критикувани от гръцките им съседи и доведоха до налагането на санкции от страна на ЕС. Тези действия не доведоха до резултат, а през януари турски сондажен кораб отново се появи в териториалните води на островната държава.
Малко по-рано през декември 2019 г. Анкара предприе и стъпки по разширяването на влиянието си, сключвайки меморандум с Либия. В него освен сътрудничество за военна подкрепа беше включено и споразумение, с което се очертават морските граници между двете страни. Според договореностите новата морска граница на Турция вече преминава само на няколко километра до остров Крит, както и край други по-малки острови, които са част от Гърция. Това, както и спогодбата със Севернокипърската турска република, призната само от Анкара, на практика доведоха до цялостно обграждане на Кипър.
Всички тези действия, предприети от Турция, бяха приети с остро противопоставяне, както от Гърция и Кипър, така и от всички техни партньори, включително страните от ЕС.
Гръцкото правителство взе решение да изгони либийския посланик в Атина, а премиерът Кириакос Мицотакис, обяви подписания от Турция и Либия документ за уреждане на териториалните води за “правно невалиден”.
Основен проблем е, че част от териториалните води, за които Турция претендира след сключването на договора с Либия, са припознати от Гърция и Кипър за техни. През тази територия е предвидено да преминава и тръба, по която доставки на газ трябва да достигат от Източното Средиземноморие до континенталната част на Европа.
Според Атина договорките между Турция и Либия тотално изключват и водите, които се намират в близост до гръцките острови, начело с един от най-големите в цяло Средиземно море – Крит.
В началото на януари Гърция, Кипър и друг от ключовите играчи в региона - Израел, договориха строежа на нов газопровод, чието трасе беше оспорено от Турция.
След затишие от няколко месеца, отчасти и заради пандемията от коронавирус, през август Гърция на свой ред сключи морско споразумение , очертаващо ексклузивните ѝ икономически зони, заедно с тези на Египет. Месец по-рано Атина сключи подобна сделка и с Италия, очертаваща ексклузивните икономически зони на двете страни в Йонийско море.
Тогава на свой ред Турция отхвърли сключеното между Гърция и Египет споразумение и обяви, че то нарушава териториалния ѝ шелф. Според разпространена тогава от гръцкия вестник "Катимерини" карта, договорената ексклузивна зона между Атина и Кайро, пресича друга зона - договорената между Анкара и Триполи.
Ескалацията и бойните кораби
В крайна сметка заради действията на Гърция от началото на август Турция изпрати свои бойни кораби край средиземноморските брегове на Анталия и обяви, че целта е провеждане на “учебни стрелби”.
В допълнение Анкара издаде нови лицензи за проучвания в източната част на Средиземно море на 21 юли и 2 август в близост до ръцките острови Родос, Карпатос и Кастелоризо.
Това предизвика ответна реакция на Атина, която поиска съдействието на международната общност и основно на ЕС. Премиерът Мицотакис заяви, че концентрацията на гръцки и турски кораби в ограничено пространство може да доведе до инциденти.
Призивът му сякаш беше чут и само дни по-късно външните министри на ЕС се събраха на извънредно заседание, на което дипломатите призоваха за деескалация на напрежението и втвърдиха допълнително тона си спрямо Турция.
Франция пък изпрати свои военни кораби, които заедно с част от флотовете на Италия, Гърция и Кипър проведоха няколкодневно военно учение в Средиземно море, докато в същото време Турция също предприе тренировки на своя флот.
В крайна сметка се наложи Германия, в лицето на външния министър Хайко Маас, който прекара няколко дни в Анкара и Атина, да призове страните участнички да прекратят ученията.
И тогава вместо да се намали напрежението, Турция обяви, че е възможно да се достигне до война. В допълнение Анкара насрочи и нови военноморски учения край Искендерун, североизточно от Кипър, за 1 и 2 септември.
В последните дни на август се появиха и нови информации за подготвени санкции от страна на ЕС срещу Турция.
В крайна сметка мнението на експерти, цитирани от Ройтерс, е че до военен конфликт няма да се стигне, а Турция ще отстъпи от част от претенциите си, свързани с водите, в близост до територията на Гърция.
