Лицето му е червено. Седнал е на каменната чешма до входа на БНБ и трие подутите си очи с тениска с логото на партия "Възраждане" - една от многото партии и групи, които подкрепят протестите срещу правителството. Мъжът, седнал до чешмата, е от онези, които пострадаха от лютивия спрей на полицията малко преди 10 сутринта в сряда. Казва се Димитър и е на 34 години. Учител от Казанлък, който казва, че се надява да служи за пример на своите ученици. Иска да ги научи да бъдат граждани и да отстояват публично своята позиция.
Говорим с него на фона на викове "Мафия!" и "Оставка", които успяват да заглушат дори и песента на "Ахат" за "вечната черна овца", тъкмо гръмнала от колоните. На стотина метра от нас е грамадната каменна сграда, наричана "Партиен дом", защото е строена за централа на комунистическата партия. Точно днес в нея се е преместил парламентът. Три до четири кордона полиция спират достъпа на протестиращите.
Димитър е пристигнал в София още снощи и е нощувал при приятели, за да може да бъде навреме на протеста пред парламента, обявен за 8 сутринта. Още преди 10 е научил за първите арести на протестиращите, а денят едва е започнал.
Тече 56-ият ден от протестите, които настояват за оставка на главния прокурор и правителството. Но този ден не е точно като всички предишни. ГЕРБ, които посрещнаха искането за оставка с предложение да променят конституцията, вече са казали, че ако до днес не съберат 120 гласа парламентарна подкрепа за своя проект за конституция, "този парламент ще бъде изчерпан".
Протестиращите оцениха цялата идея за нова конституция като опит на ГЕРБ да се задържи още малко на власт, като въвлече обществото в тромава процедура по непоискан сюжет. В сряда гневът е по-силен от преди - на едно място има сблъсък с полицията, на друго петима полицаи са се нахвърлили върху младеж и са го проснали на земята.
Преди да се разкашля от лютивия спрей и да спре да вижда, Димитър е наблюдавал как други протестиращи блъскат полицейски бус с очевидното намерение да го преобърнат. Вдига рамене и казва с почти извинителен тон: "Като няма справедливост, какъв е шансът на народа да си изрази позицията? 50 дена вече протестираме. Какво друго можем да направим? Само ни разиграват, какво ни остава?"
Докато говори, няколко белокоси мъже неусетно го избутват от стратегическото му място до чешмата, за да си измият очите. Хората още не знаят, че водата може по-скоро да предизвика болка, отколкото да успокои очите, поели от лютивия спрей.
Асен е инженер от София, вече пенсионер. Заварваме го на път към къщи, макар че още няма 11. А и той се е надявал да остане по-дълго на площада. Но щом е вдишал от газа, е решил да си тръгне, за да не пострада повече. Казва го със съжаление. Той има ясна представа защо е дошъл на протеста: заради ниските доходи на хората, гарнирани с "нечувана корупция и разграбване на държавата".
Двайсетина метра по-нататък говорим с 30-годишния Деян от Пловдив, който дума по дума повтаря казаното от Асен.
Само с една разлика: Деян е бил "на първа линия", както сам казва, и дълго е говорил с полицаите, образували кордон. "Коментирахме заедно с тях, разговаряхме, казахме им това, което мислим, а то е, че те пазят едни престъпници в момента. Събрали са ги от цяла България", казва той. През това време на площада очевидно е настъпило и друго събитие, защото разговорът ни е прекъснат от едно силно скандиране: "Е-ни-ча-ри!" Заглушава ни, макар че вече сме достатъчно далече от площада.
По-късно става ясно, че на входа на бившия Партиен дом има няколко бали със сено, донесени от протестиращите. Те го разкъсват на едри снопове и замерят с тях полицаите. Млад мъж се опитва да подпали една от балите, но останалите го спират. За минути полицаите се оказват разделени от протестиращите просто от купчини изсушена трева. Асен, Димитър и Деян не успяват да участват в това, но смятат да се върнат на площада веднага, щом си възстановят зрението.
