Тя и съпругът ѝ са били собственици на бизнес за милиони. Още преди десетилетия тези милиони започват да отиват за опазване и възстановяване на природата в Южна Америка. Сега една от програмите, финансирана от фондацията им, е напът да върне ягуарите в дивата природа в Аржентина след повече от седем десетилетия отсъствие.
Кристин Уеър започва кариерата си в известната компания за спортни екипи „Патагония“ и се издига до неин изпълнителен директор. Докато е начело на компанията Кристин успява да убеди собствениците да даряват 10% от годишната си печалба на природозащитни организации. През 1984 г. „Патагония“ основава клуб „Един процент за планетата“, който включва компании, даряващи 1% от приходите си или 10% от печалбите си за природозащитни каузи.
Срещата на Кристин с бизнесмена Дъглас Томпкинс в началото на 90-те е повратна точка в живота на двамата. Томпкинс е основател и съсобственик на световноизвестните марки за дрехи „Норт фейс“ и „Есприт“, но напуска позициите си в компаниите. Същото прави и Кристин. Двамата създават фондацията „Томпкинс“, чрез която инвестират милиони долари за опазването на биоразнообразието в Чили и Аржентина.
Те решават да насочат усилията си към създаване на национални паркове в Аржентина и Чили. Затова започват да купуват земи, които по-късно да превърнат с помощта на местните правителства в национални паркове. Но още в началото на своето начинание разбират, че само спасяването на горите от изсичане, което е практика за набавяне на обработваеми земи в Южна Америка, няма да е достатъчно.
„Пейзажът без живот е просто декор“, казва Кристин Томпкинс пред Ню Йорк Таймс. „За нас това беше прозрение и възможност.“ Двамата със съпруга ѝ купуват стара ферма в Аржентина през 1998 г. и се установяват там. Сега земята е част от национален парк „Ибера“, който изглежда като малка утопия с езера и гори на фона на земите, превърнати в обработваеми.
Именно там започва работата по връщането на ягуарите в дивата природа в Аржентина. Задачата е трудна, защото всичко започва с няколко двойки животни, докарани от зоопаркове в Южна Америка, които не са свикнали да живеят на свобода. Благодарение на усилията на природозащитниците обаче програмата започва да дава резултати.
„Чувствам се толкова малка около тях и това чувство ми харесва“, казва Кристин Томпкинс. „Обичам да чувствам, че не съм на върха на хранителната верига.“
Дъглас Томпкинс умира през 2015 г. при инцидент, но Кристин продължава да управлява фондацията, която финансира и други проекти за опазване на биоразнообразието.
