Есенната сесия на 44-тото Народно събрание се открива в ремонтираната сграда на бившия Партиен дом на Ларгото в София. Ако няма „изненади“ и законодателният орган продължи работата си до парламентарните избори през пролетта, той ще е първият в новата история на България, който напуска историческата сграда на площад „Народно събрание“.
А красивата ниска постройка с надписа „Съединението прави силата“ ще се ползва само за тържествени събития и ще остане символ на българския парламентаризъм.
Така монументалното здание в центъра на столицата, което някога е било построено за седалище на Централния комитет на Българската комунистическа партия (ЦК на БКП), ще приюти законодателния орган на демократична България.
Всъщност това си има обяснение. След падането на комунизма сградата на ЦК на БКП, наричана Партийния дом, остана почти неизползвана. В началото на 90-те години на миналия век Българската социалистическа партия, като наследница на имотите на БКП, се опита да я вземе за своите нужди. През 1992 г. обаче нейните имоти бяха одържавени със закон и Партийният дом приюти парламентарните комисии, депутатските кабинети и Централната избирателна комисия.
Още тогава се заговори за голям ремонт на сградата, след което тя да се използва за цялостна работа на Народното събрание. Преустройството й обаче се забави с повече от две десетилетия.
Респект и недостъпност
Комунистическата партия решава да ознаменува идването си на власт и намерението да остане там вечно с монументални сгради. Центърът на София е преобразен, като в периода 1948-1954 година е изграден сегашният Триъгълник на властта – сградите на Партийния дом, на Министерския съвет и по това време – на Министерството на енергетика и тежката индустрия, по късно – на Държавния съвет, а днес – на президентската институция.
Тежкият стил на трите сгради, наричан от хората сталинистки, е копиран от съветската архитектура от трийсетте и четиридесетте години по времето на управлението на Сталин в СССР. Целта е сградите да внушават на обикновените хора респект, тежест и недостъпност.
Отвътре и трите сгради, но най-вече Партийният дом, са също монументални – мраморни коридори, дъбови ламперии, масивни тежки врати на кабинетите, високи тавани с гипсови орнаменти, тесни прозорци.
И потайности, които са почти легендарни. Министерският съвет, днешното Президентство и Партийният дом са били свързани със система от подземни връзки, които са минавали и до някогашния Мавзолей на Георги Димитров, който бе премахнат през август 1999 година. Така че ако нещо застраши тогавашните властници, те да могат да се измъкнат по тези връзки и да изчезнат в съседните софийски улици.
Конгресите и повечето от пленумите на БКП (при закрити врати) са се провеждали тук до 1981 г., след което новопостроеният Национален дворец на културата (НДК) ги поема. Оттук са тръгвали към народа важните решения, които са определяли съдбата му. На пленум през 1963 година партийните другари одобряват и идеята на Тодор Живков за отказ от държавен суверенитет и постепенно сливане на Народна република България със СССР.
Пожарът, архивите, символите
Историята на Партийния дом е неразривно свързана с подпалването му през пълното с вълнения лято на 1990 година. И до днес няма яснота кой го запали, въпреки многогодишното разследване. Няма яснота колко и какви документи от ценния партиен архив бяха унищожени и доколко пожарът не заличи следите на изнасянето на национално богатство в годините от късния социализъм и първите месеци на прехода.
И до днес върху сградата личат символите на комунистическата власт, които за трийсет години не бяха премахнати, а само частично зачистени. Да, петолъчката на върха на покрива беше демонтирана, но останаха каменни релефи с тогавашната символика.
В края на август трима депутати от предишното Народно събрание – Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев – се обърнаха към съда с настояването да постанови задължителното слагане на националния герб на фасадата на новия парламентарен дом. Те пристъпиха към тази необичайна молба към съда, след като дълго време водиха безплодна кореспонденция с председателя на парламента Цвета Караянчева.
Народните представители ще провеждат пленарните си заседания в зала „Света София“, която по времето на социализма носеше името на партийния функционер Георги Кирков.
Залата е модернизирана, изграден е стъклен покрив, който ще позволява тя да има и естествено осветление. Направени са всички съвременни удобства за депутатите. Отделно има помещения за представителите на медиите, което силно ще намали неформалните общувания, които бяха практика в кулоарите на досегашната парламентарна сграда.
Всичко това струва на българския данъкоплатец около 40 млн. лв.
