Има ли корупционни схеми за влияние в прокуратурата, чрез които някои разследвания могат да бъдат спирани, а други – ускорявани, като целта е да бъдат заграбвани печеливши бизнеси? Този въпрос задава разследването „Осемте джуджета“ на Николай Стайков от Антикорупционния фонд, чиито четири части бяха гледани над 600 000 пъти през последните два месеца в платформата за видеосподеляне YouTube.
Два месеца след публикуването на първото разследване, прокуратурата не дава подробности по обявената и започнала проверка, а всички споменати имена отказват да коментират обвиненията. Без много шум обаче част от отнетото започва да се връща. Ако се губите в тази история и не разбирате кой и каква точно роля има в нея, следващите редове са за вас.
Началото
Основният потърпевш в тази история е Илия Златанов, който твърди, че е станал жертва точно на такава схема, след като се е обърнал с молба за помощ към бившия ръководител на Столичната следствена служба Петьо Петров, известен с прякора „Еврото“.
Петров беше магистрат до 2015 г., когато подаде оставка, а после стана адвокат. Повод да напусне съдебната система стана неуспешното корупционно дело срещу бившия военен министър Николай Цонев, съдия Петър Сантиров и финансиста Тенчо Попов. Петров беше основен свидетел в процеса, но приносът му се изчерпи с това, че и трите съдебни инстанции оправдаха подсъдимите, приемайки, че той е единственият, извършил престъпление в случая – провокация към подкуп. Въпреки това срещу бившия следовател не беше образувано нито наказателно, нито дисциплинарно производство.
Пътищата на Илия Златанов и Петьо Петров се пресичат, след като между бизнесмена и сина му Явор Златанов назрява конфликт, в който е въвлечено цялото им семейство. Причина за раздора е най-голямата фирма за асансьори в България „Изамет“, която е притежавана и управлявана от Илия Златанов до 2012 г. Тогава той прехвърля 40% на сина си и през следващите години двамата влошават отношенията си до степен, че бащата подава сигнали за заплахи, изнудване и завземане на фирмени активи, но без резултат.
Кулминацията на конфликта е на 25 юни 2019 г., когато Явор Златанов влиза във фабирката на „Изамет“ в Дупница с полиция и частен съдебен изпълнител и представя документи, според които активите са прехвърлени на фирмата „К Корекшън“, регистрирана в Кюстендил.
Осъзнал, че губи контрол над бизнеса си, баща му започва да търси помощ. Тогава негов съсед му предлага да го срещне с „човек, който е решителен, сериозен – малко е скъпчия, но пък ще ти реши проблемите“.
Така Златанов се запознава с Петьо Петров на 27 юни 2019 г. в ресторант „Осемте джуджета“ на столичната ул. „Шандор Петьофи“. По думите на бизнесмена заведението се ползва от бившия следовател като офис. Там Златанов е виждал висши представители на държавното обвинение, като директора на Националната следствена служба Борислав Сарафов и бившия ръководител на Специализираната прокуратура Димитър Франтишек Петров.
Активизирането
В резултат от първата си среща с Петров, на 3 юли 2019 г. Илия Златанов подава нов сигнал за изнудване срещу сина си и е разпитан в Специализираната прокуратура още на следващия ден. Две седмици по-късно оттам съобщават официално, че са повдигнали обвинения на шестима души за участие в престъпна група, занимаваща се с изнудване, длъжностни присвоявания и пране на пари в големи размери.
„При извършените претърсвания в жилища, офиси и банкови трезори са намерени и иззети вещи за милиони левове, предмет на престъпната дейност. В две банкови касети са открити над 35 кг злато в монети (много от които с нумизматична стойност), чийто еквивалент по предварителна оценка надхвърля 4 милона лева. В трета касета са намерени 565 000 евро в брой. Иззети са шест луксозни автомобила, сред които мерцедеси АМG, за които също има данни, че са придобити чрез престъпна дейност“, гласи официалното съобщение.
Сред обвиняемите са Явор Златанов, майка му Юлия, сестра му Пролетина и съпругът ѝ Махмуд Бедир. Ден преди акцията срещу шестимата, Илия Златанов подписва запис на заповед, според която до 30 ноември 2019 г. трябва да върне близо 3 млн. лв. на съпругата на Петьо Петров – Любена Петрова. Първоначалната договорка предвижда всички активи, които бъдат възстановени на бизнесмена, той да раздели с бившия следовател - половината за единия, другата половина за другия.
Златото
По-късно в тази сметка ще бъдат включени златото и парите, иззети от разследващите по време на акцията срещу семейството на Златанов. Това става възможно, след като Любена Петрова му съобщава, че по делото са открити фактури на името на бизнесмена, според които той е закупил скъпоценностите от австрийски дилър.
Спецпрокуратурата ползва въпросните документи като основание, за да върне монетите на Златанов. Той обаче твърди, че никога не е притежавал подобни фактури: „В прокуратурата си имат механизъм за съставяне на фалшиви документи. Откъде намериха фактури на мое име, че съм купил златото от австрийски дилър?“, казва той пред камерата на Антикорупционния фонд.
В същото време синът му Явор заявява пред Фонда, че има документи, които доказват, че златото е негова собственост, но към този момент отказва да ги покаже публично. Според разказа на баща му, след като подписва, че е получил монетите от спецпрокуратурата, те са взети от Любена Петрова и той повече не ги вижда.
Малко след излизането на втората част от разследването „Осемте джуджета“, полицаи и прокурори нахлуха в дома на Златанов.
Малко след излизането на втората част от разследването „Осемте джуджета“, в които Златанов разказва тези подробности, полицаи и прокурори нахлуха в дома му в столичния кв. „Симеоново“. Впоследствие държавното обвинение обяви, че на адреса са открити 79 златни монети, които са били част от върнатите на бизнесмена в края на 2019 г., а главният прокурор Иван Гешев поиска извинение от Антикорупционния фонд.
„Независимо дали става въпрос за осем джуджета или за десет негърчета, имаше различни твърдения – едно от твърденията беше, че някакви такива скъпоценности липсвали, после се оказа, че някой лъже, а те са налице. Така че единственото, което мога да кажа принципно, са две неща. По този случай има проверка от Софийската градска прокуратура. Прокуратурата е безпристрастна, обективна и резултатите ще бъдат изнесени пред българското общество, защото не се притесняваме от нищо. Второто, което ще кажа, е, че на мен ми е ясно, че Специализираната прокуратура не е удобна на хора с много пари – милиардери, които имат политическо влияние, искат да компрометират тази институция“, заяви главният прокурор Иван Гешев на 31 юли.
Парите
Иззетите 565 000 евро от сейф на името на бившата съпруга на Златанов – Юлия, имат сходна съдба с тази на златните монети. Тук в историята е замесен бившият депутат от НДСВ Димитър Ламбовски, който твърди че тези пари също са взети от Любена Петрова, въпреки че официално са върнати на собственика им.
На 9 март тази година Ламбовски е посетен от свой дългогодишен познат, който му казва, че прокурор Димитър Франтишек Петров е помолил Ламбовски да се срещне с Петьо Петров.
Бившият депутат разказа, че също е заведен в „Осемте джуджета“, където разбира, че трябва да подпише документ, удостоверяващ, че е предал на отговорно пазене 650 000 евро на Явор Златанов. Ламбовски твърди пред Антикорупционния фонд, че е възприел разговора си с Петров като заплаха, че ако не съдейства, може да пострада дори и физически. Затова подписва договора, въпреки че не познава Златанов-младши и не му е давал такава сума пари. От своя страна синът на Илия Златанов също заявява, че не знае за такъв договор и никога не е виждал Ламбовски.
Официално сумата е върната на Ламбовски, но той твърди, че не е получил физически парите, а те са взети от Любена Петрова.
В крайна сметка на базата на този документ говорителят на Специализираната прокуратура Кирил Пейчинов издава постановление за връщането на 550 000 евро на Ламбовски. Не е ясно как е установено, че иззетите от разследващите пари са идентични с тези 650 000 евро, посочени във въпросния договор. Освен това парите не са намерени в сейф на Явор Златанов, а на майка му Юлия. Така или иначе, официално сумата е върната на Ламбовски, но той твърди, че не е получил физически парите, а те са взети от Любена Петрова, която е чакала в джип пред Специализираната прокуратура.
„Тоест, аз под никаква форма не съм взимал никакви пари и каквото и да е. [...] Хубаво е, че се случва там и имаме преки доказателства от всички видео камери“, разказа Ламбовски в третата част на разследването на Антикорупционния фонд.
"Натиск върху баща ми и брат ми"
Златанов разказа още, че в края на 2019 г. Петьо Петров му отправя ново предложение – да му прехвърли целия си бизнес, защото депутаът от ДПС Делян Пеевски е поискал да участва в подмяна на асансьори, за която се очаква ЕС да осигури около 4 млрд. евро на България. Офертата предвижда оценка на активите на фирмата, след която Златанов да получи малко над обявената им стойност. Той приема.
На 15 януари 2020 г. бизнесменът е извикан на поредна среща в „Осемте джуджета“, на която Петров му заявява, че се виждат за последен път и ако Златанов не му прехвърли всичко, ще влезе в следствения арест при сина си. През март тази година бизнесменът е принуден да подпише договор за продажба на дяловете си в „Изамет“ на младия боксьор Кристиян Христов за сумата от 5000 лв. Това се случва в правителствената болница „Лозенец“, където към онзи момент предстои синът му Явор да бъде приет с тежка бъбречна недостатъчност. Златанов-старши твърди, че влошеното здраве на сина му е използвано от Петров и съпругата му, за да го изнудят да сключи формалната сделка.
„Аз знам, че е упражнен натиск върху баща ми и брат ми. Брат ми беше задържан четири месеца в ареста на „Г.М. Димитров“. Той изпадна в много тежко състояние, с двустранна бъбречна недостатъчност, с риск за живота го закараха в правителствена болница „Лозенец“. Беше му отстранен единият бъбрек, вторият бъбрек не работи. Той в момента е инвалид и ходи на хемодиализа“, разказа дъщерята Пролетина Златанова в последната част от разследването „Осемте джуджета“.
Илия Златанов оспорва чрез свои представители продажбата на фирмата си, твърдейки, че сделката е сключена с принуда.
Макар че вече се намира в чужбина, Илия Златанов оспорва чрез свои представители продажбата на фирмата си, твърдейки, че сделката е сключена с принуда. Въпреки че по документи той продължава да се води управител, контролът над заводите на „Изамет“ в София и Дупница е поет от „Делта гард“ – охранителната фирма на Димитър Спасов – Каратиста, която охранява денонощно и ресторант „Осемте джуджета“. Нейни гардове са зачислени и на Илия Златанов, преди да прехвърли бизнеса си под натиска на Петьо Петров.
Бизнесменът разказва още, че полицията отказва да му съдейства, за да получи достъп до фабриките. Бездействието на МВР той обяснява с твърдението, че братът на бившия вътрешен министър Млаен Маринов е полицай и личен шофьор на Петров. До този момент от министерството нито са потвърдили, нито са отрекли официално думите на Златанов.
Фирма на Любена Петрова плаща заплати
Друго обстоятелство, което води до извода, че Петров и съпругата му са установили контрол над бизнеса на Златанов, разкрива банково извлечение на работник в една от фабриките. Според него заплатите вече се плащат не от „Изамет“, а от фирма „Би Ен Ди – Билд Ню Дей“ с едноличен собственик и управител Любена Петрова. Главният счетоводител на завода в Дупница Камелия Чорбаджийска пък разказва, че като нов управител ѝ е посочен Кристиян Христов.
Самият той не отговаря на позвъняванията на Антикорупционния фонд, но от профилите му в социалните мрежи става ясно, че е участвал в боксови турнири от името на спортен клуб Winner, собственост отново на Любена Петрова.
През август бТВ излъчи кадри от охраняваната от „Делта гард“ фабрика на „Изамет“ в Дупница, от които стана ясно, че там не се допускат и частни съдебни изпълнители, а полицията отказва поисканото от тях съдействие. В завода не се допускат дори представители на НАП и Инспекцията по труда. Собственикът на охранителната фирма Димитър Спасов на няколко пъти отказва коментар по случая пред Антикорупционния фонд.
В крайна сметка Окръжният съд в Кюстендил разпореди фабриката да бъде предадена на Илия Златанов. Очаква се 65 работници да бъдат възстановени на работа, съобщи в неделя БНР.
Намесата на Сотир Цацаров
В последната част на разследването се появи и името на бившия главен прокурор Сотир Цацаров. В протокола от едно от заседанията на спецсъда по мярката за неотклонение на Явор Златанов е записано, че на 28 юни 2019 г. Цацаров е разпоредил обединяване на няколко преписки по случая и изпращането им за разследване в националното следствие. Това е денят след първата среща на Илия Златанов с Петьо Петров в „Осемте джуджета“.
„Моят подпис стои под стотици такива постановления, както и под други актове, издаването на които е правомощие по закон на всеки главен прокурор. За всеки от тези актове, включително и по отношение на споменатото постановление за възлагане, съм спазил разпоредбите на закона. Всяка неправителствена организация и всяка медия има право на своя позиция и свобода на изразяването ѝ. Необходимо е обаче това да става без внушения и след поднасяне на фактите такива, каквито са, а не такива, каквито трябва да изглеждат според авторите им и техните идейни и финансови спонсори. В противен случай фактите се подменят с удобни за конюнктурата на деня внушения, а опитът за публичното им представяне – с клевета“, гласи официалният коментар на Цацаров по темата, публикуван в сайта на оглавяваната от него антикорупционна комисия (КПКОНПИ).
Два месеца проверки
В момента по твърденията на Илия Златанов за изземването на бизнеса му тече проверка на Софийската градска прокуратура (СГП). Тя беше образувана на 26 юни и първоначалният ѝ едномесечен срок изтече в края на юли, но засега от държавното обвинение не разкриват никакви подробности за хода ѝ. Свободна Европа отправи официални въпроси по темата до говорителя на СГП Антоанета Панчева и Дирекция „Публична комуникация“ към главния прокурор, но отговори не последваха.
Помолихме за информация дали са разпитани всички споменати в разследването на Антикорупционния фонд, включително Петьо Петров, Димитър Франтишек Петров, Борислав Сарафов и Сотир Цацаров. Както и дали са иззети кадрите от камерите в района на сградата на Специализираната прокуратура на ул. "Черковна", за да бъдат проверени твърденията на Илия Златанов и Димитър Ламбовски за предаване на злато и голяма сума пари на Любена Петрова.
Неколкократно опитахме да се свържем по телефона и със самия Петьо Петров, но той или отхвърляше, или не отговаряше на позвъняванията ни. Бившият следовател отказва да разговаря и с Антикорупционния фонд, включително отклонявайки предложение за лична среща с автора на разследването Николай Стайков заради „риск от коронавирус“.
Журналистът в момента е поставен под полицейска охрана. Причината е, че веднага, след като прави опит да се свърже с Петров, започва да получава анонимни обаждания, които търсят погребална агенция „Стайкови“ и искат да поръчват бял ковчег.
