„Никога не съм мислил, че ще се обърна към офицерите от КГБ и към президентската охрана с призива – спомнете си, че сте давали клетва пред беларуския народ, а не пред Александър Лукашенко. Спрете го на всяка цена, за да не подпали страната и да не я залее с кръв. Той е способен на това“.
Това призова в интервю за Радио Свобода психиатърът Дмитрий Шчигелски, който през 2001 г. публикува книгата „История на заболяването на Александър Григориевич Лукашенко“. В нея психиатърът събира и анализира наблюденията на своите колеги, които навремето са се сблъскали с психичните проблеми на младия Лукашенко. Авторът добавя и собствените си многогодишни анализи.
Заради книгата Шчигелски е принуден да напусне Беларус.
Лекарят не скрива силния си песимизъм за днешната ситуация в страната и я определя като „крайно опасна“, защото е убеден, че президентът няма да се спре пред нищо, за да остане на власт. Дори е готов да тласне страната в убийствен конфликт, смята Шчигелски.
По думите му това до голяма степен се дължи на личностните отклонения на Лукашенко, които се проявяват още в младите му години. Тогава все още няма и намек за бъдещото му изкачване във властта.
Когато завършва висш педагогически институт, младият Лукашенко започва да настоява пред местните партийни органи да отиде на работа в селското стопанство и дори да стане председател на колхоз, макар че има диплома за учител.
Заради неадекватното му поведение властите искат освидетелстване от местната болница. В нейното психиатрично отделение му поставят диагнозата „мозаечна психопатия“.
Хипнотично въздействие
„По това време поведението му не е било осъдително, било е само крайно непонятно. Той не е издигал антисъветски лозунги, не е ругаел КПСС, нито Съветския съюз. Не е бил за затвора“. Така психиатърът обяснява защо Лукашенко е бил само освидетелстван, но не е бил възпрян в по-сетнешния си възход.
Дмитрий Шчигелски се спира и на хипнотичното въздействие на Лукашенко върху голяма част от хората.
„Защо народът е хипнотизиран? Редица исторически лица са имали такива разстройства. Мнозина смятат, че подобна картина се е наблюдавала при Хитлер, който е бил харизматичен, чудесен оратор и под хипнозата му са попаднали милиони германци. Психопатията е конкурентно преимущество в борбата за власт. Ако човекът няма задръжки, ако е способен да върви напред с цената на всичко, ако не вярва на никого, ако е готов да подозира всекиго – за получаването на власт това е плюс, а не минус“, разказва психиатърът.
Пълна отговорност за действията
За психиатъра обаче, независимо от личностното си разстройство, Лукашенко е напълно вменяем по беларуските закони и може да носи отговорност за действията си.
Лекарят не споделя оптимизма на мнозинството от участниците в протестните действия и на анализаторите, че се вижда краят на режима на Лукашенко и че той сам ще си отиде, уплашен от масирания обществен натиск.
„На хората им се иска така да се случи, защото са свидетели как един или друг диктатор си е отишъл под обществен натиск. Те са склонни да приемат, че всички диктатори си приличат. Но Лукашенко не е Янукович (президентът на Украйна до 2014 г., свален под натиска на гражданското недоволство – б. р.). Той ще се бори докрай, защото най-важното в живота му са властта и нейните атрибути“.
Според психиатъра параноята, която е част от психиатричната картина на личността му, го кара да вижда навсякъде врагове – например, че новите технологии влияят на подсъзнанието на хората, че те ги програмират, че ги превръщат в марионетки на външни сили.
„Неговото обкръжение често споделя същата представа за света, защото е под влиянието му. И тази представа е такава: част от нашата страна живее в измислена реалност, в която суперподготвени специалисти чрез всевъзможни методи, хипнози и психопрограмиране промиват мозъците на беларусите през интернет и ги превръщат в пешки за война срещу страната, която е защитавана от Лукашенко и режима му“.
Насилието
Психиатърът дава своето обяснение за проявената жестокост от милицията и специалните части. Той припомня, че такова насилие е имало и в края на деветдесетте години при тогавашните протести срещу затвърждаващия се режим на Лукашенко, но хората масово не са се знаели какво става, понеже е нямало социални мрежи и медиите не са отразявали събитията.
„Всичко започна с убийствата на опонентите на режима. Служителите в силовите структури разбраха, че им е позволено всичко и законът не ги лови. По това време Лукашенко ги посочи и заяви: това са моите хора. За двайсет години не е осъден нито един силовак за насилие или садизъм при разгонване на протестни акции. Сред тях дори няма човек, лишен от награди и премии. А и мозъкът на тези хора е дълго промиван. Те са обработвани професионално от психолози, които са изградили в тях съзнанието, че са особена каста, която е над закона“.
Дмитрий Шчигелски смята, че само част от беларуския народ има такова увредено съзнание.
Той обаче отправя предупреждение към протестиращата „нормална част“ от обществото да се предпази от еуфоричен поглед върху днешната ситуация.
„Ще бъда щастлив, ако той сам си отиде. Но не мисля, че това ще се случи, за съжаление“.
