Денят е неделя. Традиционно българите в Берлин, които подкрепят протестите в България, се събират на протест пред българското посолство в германската столица. Тази седмица обстановката е необичайна. Разположили са маса, столове, излъчват на живо във Фейсбук новата си форма на протест. Замислена е като дискусия с хората, които са скептични към протестите и смятат, че нямат ясни искания.
Идеята е на Даниел Янев. Той е на 25 години и от близо 7 живее в Берлин, където му предстои да завърши образованието си по политически науки. Той казва, че идеята не е била съвсем спонтанна. Разговаряйки със своя колежка българка от университета, тя му разказала, че родителите ѝ в България споделяли критичното ѝ отношение към управлението на Бойко Борисов, но оставали с усещането, че сякаш протестиращите нямат конкретни искания или не са достътъчно добре формулирани.
Организаторите в Берлин искат да привлекат внимание чрез по-иновативани неща в социалните медии и акции на улицата. "Имаме идея да се обединим. Имаме зелена светлина от всички градове, в които има протестиращи в Германия, които са Щутгарт, Манхайм, Мюнхен, Кьолн и Хамбург, да създадем фейсбук страница на немски език, която да бъде обща на протестиращите българи в Германия", казва той.
Протестите в България продължават вече 41 дни. С иницативата "Не сте сами" българи от целия свят се включиха като подкрепа на сънародниците си. На 16 август българи в 21 града в 11 държави излязоха за пореден път на местата, в които живеят. На 12 август те обявихаа постоянен виртуален протест, а мястото на събитието във Фейсбук е обявено като "Планетата Земя".
Даниел е един от организаторите на протестите в германската столица. "Искам да плащам данъците си в България. Искам децата ми да получат образованието си в България. Ако погледна емоционално, искам родителите ми да прекарват време с децата ми, а не да трябва да пътуват постоянно до Германия или някъде другаде", казва Даниел
"Мисля, че мога да дам много на България. Макар че още съм млад, ще събера опит и ще помогна с експертизата си да променим България към по-добро. Искам да съм част от този процес. Така че да, със сигурност искам да се върна", допълва Даниел.
Какво се случва в неделя
"Вече се протестира над месец и мисля, че има консолидирани искания на всички протестиращи извън България, които съвпадат до голяма степен с исканията на протестите в България. Идеята беше да отговорим на отворени въпроси, неясни неща, да отговорим на обвиненията, че някой ни плаща на организаторите в Берлин или че защитаваме частни интересни - било то на бизнесмени или на партийни лица", обяснява Даниел.
Решават да подходят по-иновативно, защото "мислим, че викането на "Оставка" е хубаво и полезно, но като сме малък брой хора, е малко е като глас в пустиня".
За съжаление обаче скептично настроените хора, с които най-много им се е искало да дискутират протестите и исканията, не са дошли. Запазват първоначалната концепция, но я осъществяват само между тях - протестиращите, които в този ден са около 50 души. Даниел казва, че предишните протести са били по-многобройни, но заради летния период и отдавна планирани пътувания много хора в момента са извън Берлин.
Какво мислят българите в Берлин за промените в Конституцията
Обсъжданията са били посветени на постигането на консенсус около най-наболелите теми в България, като са разменили аргументи, "за да бъдем различни от управляващите, които не го правят". Обсъждат предложените промени в конституцията и свикаването на Велико народно събрание (ВНС), съдебната реформа, прозрачност на следващите парламентарни избори и предимствата и недостатъците на машинното и електронно гласуване.
Нови искания нямат, а точката, по която постигат абсолютно единодушие е, че досега не е имало никакъв дебат за намаляване броя на депутатите от 240 на 120 от страна на управляващите. "Не само че това не е основно искане на нито една от фракциите на протестиращите - било то в чужбина или в България, а и мисля, че в предизборната програма на ГЕРБ от 2017 г. такова нещо не е било заложено", казва Даниел.
През 2015 г. Слави Трифонов инициира референдум, който се проведе на 16 ноември 2016 г. заедно с президентските избори. В първаночално формулираните въпроси присъстваше такъв за намаляване на броя на депутатите от 240 на 120. Впоследствие три от внесените шест въпроса, сред които и този за броя на депутатите, отпаднаха.
Българите в Берлин смятат, че повдигането на този въпрос е популистки ход. "Ако погледнем глава 9 от Конституцията, това е нещото, което изисква свикването на ВНС", казва Даниел и допълва, че всичко останало може да се реши и в Обикновено народно събрание.
В България едно от най-коментираните предложения за конституционни промени е това на министъра на отбраната и вицепремиер Красимир Каракачанов за връщането на задължителната наборна служба. В Берлин обаче този въпрос не е коментиран. Според Даниел задължителната казарма не би имала положителен обществен, образователен или икономически ефект за България и го определя като "популистко предложение". Той казва, че не сме станали свидетели и на анализ, който да покаже колко ще струва това на държавата и откъде ще дойдат тези пари - дали това няма да доведе до нови данъци или такси.
Даниел разказва, че в Германия наборната служба не е задължителна. Хората могат да упражняват професията и да помагат в грижата за възрастни хора или нещо друго. "Има по-голям спектър от професии, които могат да подготвят един млад човек за трудовия пазар. Трудовият пазар не търси хора, които могат да сглобяват калашник и да стрелят с пистолет", казва още Янев.
Протестите и институциите
Даниел е и човекът, който подава заявление в полицията, за да бъдат законни протестите. Разказва, че в Берлин процедурата е елементарна. "В рамките на около 2 минути се попълва един онлайн формуляр с име, настоящ адрес в Германия, тема на протеста, съответно локация, начален и краен час и някакъв коментар", обяснява той. В коментара организаторите трябва да пояснят дали ще използват плакати, транспаранти и както е било в неделя - маси и столове за дискусията. Той казва, че в рамките на два дни получава потвърждение по имейла, с което знае, че протестът е регистриран.
Въпреки че се събират всяка неделя, протестиращите досега са имали една-единствена среща с представители на посолството. Това се е случило в ранен час, преди да е станал многоброен. Представителят на дипломатическата ни мисия е изразил готовност да приеме подписка или петиция, която протестиращите биха искали да внесат. Според Даниел е малко тъжно, че няма диалог и че никой не е дошъл да си поговори подробно с тях, но казва, че ги разбира.
На 6 август протестиращите са решили да променят мястото, като се съберат пред канцлерската служба в Берлин, за да насочат вниманието на германските политици към протестите в България. Тъй като мястото е централно и популярно за туристи са получили внимание от минувачи, които са спирали и са искали да разберат за какво е протестът. От канцлерската служба никой не е излязъл при тях, но Даниел казва, че това е много популярно за протести място, а и много от служителите в момента не са на работа. Въпреки че са се свързали с различни медии и са изпратили покани на немалко германски политици, не са получили широко медийно отразяване. "Сякаш политиците, дори и опозицията в Германия, дори неправителствения сектор, но най-вече гражданите остават безразлични", казва още той.
Мнозинството от приятелите и познатите на Даниел българи, живеещи в Берлин, са на протестите. Казва, че има хора, които са изключително аполитични, дори апатични, включително и в близкото му обкръжение, които не смятат, че протестите биха донесли някаква промяна, но по думите му това са малък брой хора.
