Преди двайсет години – на 12 август 2000 година – взрив на торпедо на руската атомна подводница „Курск“ в Баренцово море доведе до потъването й и до смъртта на целия екипаж от 118 офицери и моряци.
Трагедията отекна по целия свят и остави отворени много въпроси, които и до днес измъчват близките на загиналите. Те продължават да питат: Можеше ли да се помогне на затиснатите останали живи в подводницата? Защо трябваше да минат дълги часове, преди да се предприеме каквато и да било спасителна операция? Беше ли обучен екипажът да борави с този тип торпедо, което се взриви?
Според версията на Генералната прокуратура на Русия причината за потъването на „Курск“, което се случва на морско учение, е експлозия на учебно торпедо, предизвикана от изтичането на горивни компоненти. Взривът довежда до детонация на други бойни ракети.
Никой не помогна на живите
На място загива по-голямата част от екипажа. Но в един отсек на подводницата остават живи 24 души, които мъчителни часове са очаквали помощ.
Запазена е прощалната бележка на капитан Дмитрий Колесников до съпругата му, в която той пише, че заедно с него в отсека се намират 23-ма моряка.
А от потъналата подводница по това време са подавани сигнали за бедствие. Те са прихванати от атомния крайцер „Петър Велики“, който в момента на катастрофата е участвал в учението заедно с „Курск“. Но командването на военно-морския флот в началото не е обърнало внимание на взрива и близо 12 часа ситуацията на подводницата не е обявявана за бедствена. Не е обърнато внимание и на сигналите за помощ.
Започналите спасителни работи не дават резултат. Светът протяга ръка за помощ на Русия, но до 20 август тя я отказва. Когато най-сетне норвежки водолази стигат до потъналия „Курск“ и отварят аварийно-спасителния люк, те намират телата на 24-имата моряка.
„Това е двайсетгодишна лъжа“
След време съпругата на капитан Колесников прави опити да получи прощалното писмо от съпруга си, но следствените органи й дават само ксерокопие.
През декември 2000 година трима офицери, бащи на загинали на „Курск“ подводничари, пишат до президента Владимир Путин с молба да бъдат допуснати до документите от разследването, но отговор не получават. Единият от тях – бащата на капитан Колесников – през 2005 г. пуска жалба до Европейския съд по правата на човека. Той настоява за възобновяване на разследването за гибелта на екипажа на подводницата и за наказание на виновните, но след намесата на руската прокуратура оттегля жалбата си.
Адвокатът на 55 семейства на загинали и автор на една от книгите за „Курск“ Борис Кузнецов обяви преди дни, че „закрива за себе си“ темата за гибелта на моряците, защото „нямам повече сили да късам душите на хората“.
В интервю пред чуждо рускоезично издание той определя катастрофата като „лъжа, която продължава 20 години“.
„Ако следствието е установило, че причината за гибелта е взрив на торпедо, то има съвсем конкретни лица, които са дали командата на „Курск“ да се изстреля именно това торпедо от екипаж, който никога дотогава не е правил това. Ръководителите на учението са били длъжни да знаят, че екипажът не е подготвен, че торпедото не е съхранявано правилно и не е готово за стрелба. Кой друг може да е виновен за нарушенията на устава, заповедите и инструкциите, в резултат на което подводницата и екипажът й не са били годни за излизане в морето? Не е ли ръководството на флота?“, казва Колесников.
След аварията Путин уволни 12 души от командването на Северния военноморски флот.
Разследването обаче е приключено. Делото е закрито.
