Можете да ги видите на снимки в самолет, претъпкан автобус, нещо като такси, рикша, пеша и как ли още не. Те са обиколили 107 държави в пет различни континента. Остават им само Австралия и Антарктида. Снимките и пътеписите им са забележителни и всеки, който ги познава, следи с интерес всяко тяхно пътешествие. В момента софийските кина "Евро синема" и G8 са домакини на организирания от тях фестивал "Кино за пътешественици".
Ангел Хаджийски и Здравко Григоров са тюрколог и киновед, които през 2008 г. основават сдружението "Позор". Чрез него те се опитват да показват различното кино в България. Вярват, че нямат нужда нито от спонсори, нито от финансовата подкрепа на държавните институции. "Кино за пътешественици" се ражда през 2014 г. Тогава "Евро синема" е пред затваряне и двамата решават да впрегнат всички сили, за да напълнят салона посред лято и да покажат, че в това кино има още живот.
"Оттогава всяка година през август пътешестваме на кино. Сринахме мита за празните салони през лятото и се радваме на пълни зали, включително и в тези тежки времена", казва Здравко пред Свободна Европа. "Работим здраво и публиката оценява това", допълва Ангел.
Sofia MENAR
Всъщност това не е единственият им принос за киноманите. Най-мащабното им събитие е фестивалът за кино от Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка – Sofia MENAR, който се провежда през януари.
"Предстои ни 13-о издание, дано няма нищо фатално. Фестивалът започна като панорама с 15 филма и с годините се превърна в едно от най-обичаните събития в София, а програмата му вече наброява над 50 заглавия", разказва Здравко.
Освен в столицата, двамата показват филмите от фестивала и в Стара Загора, Пловдив, Варна, Асеновград и Велико Търново. Но не са само прожекциите. По време на събитието организират и изложби, концерти, литературни четения, кулинарни презентации – цялостно представяне на културата и традициите на MENAR региона.
Sofia Biting Docs
Другият им проект е Sofia Biting Docs. Опредлят го като "най-трудния ни проект". "Показваме хапливи документални филми, които карат хората да мислят, да преосмислят и да измислят. Много е трудно да накараш зрителите да отидат на кино, за да преживеят проблемите на някого. Но с годините сме изградили и такава публика – готова да гледа сериозни филми, които бъркат дълбоко в раните", обяснява Ангел.
Освен киновед, Здравко е и запален кулинар и казва, че си почива много пълноценно, докато готви. Така решава, че може да сподели удоволствието със зрителите и заедно с Ангел организират инициативата "На кино със сладкиш".
"На кино със сладкиш"
"Приготвям тематични сладкиши спрямо прожекцията, която организираме и черпим зрителите. И всички сме много доволни от резултата. Понякога има големи изненади, като например прожекцията на иранския филм „Пастаряни” в края на юли. Тогава от киното ни казаха, че няма никакви зрители и средната посещаемост на прожекция е между 5 и 7 души. И аз се подготвих за максимум 20 зрители. Само че 3 дни преди прожекцията вече бяха продадени 50 билета, а финалната бройка надмина 100. Та тогава от планираните 2 сладкиша, бройката бързо трябваше да нарасне на 5, за да не остане някой без парче", разказва той.
Засега и двамата са в София и все още не знаят кога ще се придвижат към 108-та държава. "Следващото пътешествие е пълна мистерия и за самите нас. Нямаме никакви планове", казва Ангел. Радват се, че след като са се завърнали през март, за разлика от много пътешественици, които преминаха през мъченията на анулираните билети и резервации, са си спестили тези главоболия.
"Ще пътуваме, когато е възможно"
"Ще пътуваме, когато е възможно. Имаме познати, които постоянно се оплакват, че вече не издържат", казва Здравко. "Нямаме такива пориви, просто излизаме в парка, отиваме на полето да снимаме птици, хващаме пътя през гората и пак сме сред природата", допълва Ангел.
Като стана дума за природа, другата им голяма страст е орнитологията: "От около 2 години снимаме птици с голям интерес. Показахме на всичките ни приятели колко е богата на птичи находки Обеля и полетата около квартала. Водим си статистика колко видове птици сме заснели в България – над 90 засега."
И двамата казват, че се чувстват добре навсякъде и много лесно се приспособяват към средата. Все пак уточняват, че имат "леки азиатски предпочитания". "Храната и гостоприемството в Близкия изток определено наклоняват везните в тази посока, а пък спокойствието и хармонията допринасят за любовта ни към Далечния изток", споделя Здравко, а Ангел допълва, че "ако човек пътува без предразсъдъци, разочарованията са минимални". "В повечето случаи нямаме никакви очаквания от местата, на които отиваме, просто се гмурваме сред местните и се оставяме пътят да ни води."
