От полунощ в понеделник, 27 юли, в района на бойните действия в Донбас, Източна Украйна, влезе в сила безсрочно примирие. То беше уговорено на видеоконферентна среща на Тристранната контактна група (Украйна, Русия, Организация за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ)), пет дни по-рано. Това е четвъртото примирие в Донбас от избирането на Володимир Зеленски за президент на Украйна преди година и половина и е главното условие за изпълнението на Минските споразумения за прекратяване на огъня от 2014 г.. Още през първия ден обаче украинските позиции бяха обстреляни три пъти.
Правителството в Киев заяви, че не смята този факт за провал на примирието. В телефонен разговор на 26 юли Зеленски и руският президент Владимир Путин подкрепиха новите мерки за контрол върху прекратяването на огъня. Говорителят на Путин Дмитрий Песков обаче заяви, че руският президент не може да е гарант на примирието, защото Русия, по думите на Кремъл, не е страна в конфликта.
Колко дълго ще е този път?
Само 20 минути след влизането в сила на спирането на огъня 36-та бригада на морската пехота на Украйна, разположена край село Водяное, беше обстреляна със стрелково оръжие и ръчни противотанкови гранатомети. Още две провокации към украинските военни край селата Южное и Новомихайловка са осъществени на 27 юли. Загуби няма. Украинците не отвръщат на огъня.
Според вицепремиера и заместник-ръководител на украинската делегация в Тристранната контактна група Алексей Резников засега не бива да се говори за нарушаване на примирието, а случаите на стрелба трябва да се разследват с участието на представители на ОССЕ.
В Донбас за първи път нарушенията на “режима на тишина” ще се санкционират дисциплинарно според договореност, постигната от тристранната група. Те ще се прибавят към сега действащите забрани за използване на всички видове стрелба, включително снайперистка, на летателни апарати и на разполагането на тежки оръжия в близост до населени места.
Тези условия на примирието обаче поставят въпроси според доброволеца и съветник на бившия украински президент Петро Порошенко Юрий Бирюков:
Аз помня вече 21 опита за установяване на примирие
“Аз помня вече 21 опита за установяване на примирие. И в това няма нищо лошо. Всички искаме там да не умират украински войници. Но за първи път за шестте години на конфликта има условия за забрана на разузнавателни действия и използване на безпилотни летателни средства. Мога да си представя, че на военните им забраняват да се издигат за разузнавателни полети, но трябваше да бъде дадена алтернатива - например за дронове, които да позволят да се вижда всеки сантиметър от позицията на противника. Но и това е забранено и в резултат нашите бойци могат и да не видят как противникът съсредоточава ударните си сили.”
Според Бирюков примирието не променя ситуацията, защото от Украйна не зависи много:
“Русия трябва да промени позицията си, но както виждаме от реакцията на Песков, тя си остава същата - нейни войници в Донбас няма и тя не участва в конфликта”.
В същото време Кремъл продължава да оказва натиск на президента Зеленски за промени в конституцията на Украйна за особения статут на Донбас без да има право на това, казва бившият президентски съветник.
Натискът на Путин
На 27 юли пред офиса на украинския президент имаше протест срещу прекратяването на военните действия. В акцията, организирана от “Движение срещу капитулацията”, участваха няколкостотин души. Демонстрантите обявиха, че примирието заплашва живота на украинските военослужещи и поискаха оставката на началника на кабинета на президента Андрей Ермак.
За разлика от тях заместник-директорът на украинския Център за изследване на армията, конверсията и разоръжаването Михаил Самус не вижда сериозни основания за критика на условията на примирието, но прогнозира, че то ще продължи кратко:
“Прекратяването на военните действия е първото условие от Минските споразумения, за което Украйна се бори от 2014 г. Засега нищо не се е променило в позициите на страните и във възприятието на тази война. Украйна не я е започвала и се стреми да възстанови териториалната си цялост и суверинитета на окупираните територии, а Русия има една задача - максимално да дестабилизира и разрушава украинската държава, използвайки различни средства - информационни, икономически, военни, психологически”.
Според анализатора по тази причина примирието ще продължи толкова време, колкото на президента Путин е необходимо да поиска от Зеленски допълнителни отстъпки:
“В момента, в който Зеленски каже например, че няма да променяме Конституцията до изтеглянето на руските войски и връщането на контрола на източните части на Украйна, военните действия ще се подновят”.
Самус напомня, че Украйна ще може да изпълнява политическата част от Минските споразумения, включително провеждането на избори в Донецка и Луганска област, едва след изтеглянето на Русия и предаването на контрола на Киев.
За него тази поредност противоречи на логиката и Зеленски трябва да се опита да я промени. Украинският президент вече няколко пъти говори по темата, включително на последната среща на Нормандската четворка (Германия, Франция, Русия, Украйна) в Париж на 9 декември 2019 г.
Но Владимир Путин не смята да отстъпва от позициите си за Донбас. В телефонния разговор със Зеленски в неделя, той е критикувал решението на украинския парламент - Върховната рада, от 15 юли за насрочване на местни избори в Украйна на 25 октомври, в което се казва, че гласуването в Източна Украйна може да се организира само след изтеглянето на руските войски от Донецк и Луганск.
Какъв е статутът на Донбас?
Първият заместник-ръководител на украинската делегация в Тристранната контактна група Александър Мережко заяви в интервю за Радио Свобода, че Русия се опитва по всякакви начини да избегне изпълнението на Минските споразумения, отричайки, че е страна в конфликта:
“Това не е така и именно като страна тя участва в Тристранната контактна група. Освен това всички разбират, че фактически и политически Русия в това си качество е част и от Миниските споразумения”.
Мережко не се ангажира с прогноза дали на следващата среща на Нормандската четворка ще бъде подписано споразумението за примирие и дали Русия ще постави подпис под такъв документ. Според него, обаче, ако прекратяването на огъня бъде потвърдено на най-високо ниво, това ще му добави тежест и ще е допълнително средство за противодействие на нарушенията на неговите условия.
Той добави, че в Париж през декември Украйна е предложила решение за размяната на пленници от Източна Украйна и Крим.
“Засега не бих разкрил подробности, защото не е ясно дали Русия ще приеме този вариант. Но напредък тук е възможен”, казва дипломатът.
Мережко подчерта, че няма връзка между размяната на хора и промените в Конституцията, които определя като спорни:
”Ние смятаме, че Минските споразумения не изискват промени в украинската Конституция за даване някакъв особен статут за Донецка и Луганска област, а Русия настоява, че в тях става дума именно за закрепването на особен статут на Донбас”, обяснява Мережко.
Позицията на украинската страна е, че в документите става дума за промяна, която да доведе до децентрализация на властта.
“Тази формулировка има общ характер и не е ясно какви именно промени по отношение на децентрализацията трябва да бъдат направени. Правото на определяне на конкретното съдържание на тази точка от споразуменията остава на Украйна. А за някакъв особен статут по принцип не може да става и дума”, заяви заместник-ръководителят на украинската делегация в Тристранната контактна група Александър Мережко.
През последните месеци кабинетът на украинския президент на няколко пъти обявяваше, че предстои нова размяна на задържани лица между Киев и Донецк и Луганск. Но те не се случиха.
Последната успешна размяна беше организирана на 16 април. Тогава сепаратистите предадоха на Киев 20 души, а за Донецк и Луганск заминаха 14. Четирима отказаха да се върнат.
По информация на Службата за сигурност на Украйна в донецките и лугански затвори остават поне 214 украински граждани. Повечето от тях - военни. Мнозина са сепаратисти, които не желаят да бъдат включени в списъците за размяна на хора.
