Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) предупреди за възможни негативни последици върху финансовия сектор в България, които могат да настъпят заради гласуваните на първо четене промени в Закона за задълженията и договорите.
“Ако бъдат приети и приложени в сегашния си вариант, новите изменения ще имат значително негативно въздействие върху българския финансов сектор и впоследствие върху реалната икономика”, казват от банката.
Европейската банка за възстановяване и развитие е създадена с цел да допринесе за икономическия прогрес и да подпомогне прехода към пазарно ориентирана икономика на страните от Централна и Източна Европа. Акционери в нея са 68 държави, Европейският съюз и Европейската инвестиционна банка.
С текстовете, които бяха внесени от управляващата коалиция ГЕРБ и “Обединени патриоти”, се въвежда 10-годишна абсолютна погасителна давност на всички вземания по задължения на физически лица. Тези промени засягат и тези физически лица, за които кредиторите са получили изпълнителен лист или са започнати съдебни производства.
Според ЕБВР промените ще повлияят на събирането на дългове и на дейността на компаниите за управление на активи, които се занимават с проблемни вземания, вероятно ще навредят и на целия сектор, който работи с необслужвани заеми”.
От институцията твърдят, че предлаганите промени ще се отразят на банковата дейност, тъй като кредитополучателите няма да имат стимул да изплащат дълговете си. Според тях това може да намели интереса на търговските банки за отпускане на заеми към сектори, които носят по-голям риск като стартиращи предприятия, бизнеси, ръководени от жени, селско стопанство и комапнии, базирани в европейските райони.
ЕБВР призовава българските депутати към диалог с всички заинтересовани страни, сред които банки, небанкови институции и инвеститори.
В приетия на първо четене законопроект се предвижда длъжникът да подаде само едно заявление до кредитора за това, че 10-годишната давност е изтекла, и по този начин да прекрати всички евентуални дела.
Срещу промените становища изразиха от министерствата на финансите и правосъдието.
Подобна мярка вече беше предлагана през 2017 г. от ГЕРБ, но впоследствие бе отхвърлена с аргумента, че срокът от 10 години е твърде кратък.
От години Европейска комисия настоява за решаването на проблема с давността на дълговете. От Брюксел нееднократно са изтъквали факта, че България е последната държава от ЕС, която няма регламент за прекратяване на т.нар. “дългово робство” и настояват за приемането на закон за личния фалит.
