Енрико Ферми, който раздели атома

Красивата италианска еврейка Лаура казва: „Познанието винаги е за предпочитане пред невежеството”. Но дали нейният мъж, гениалният италиански физик Енрико Ферми, й е задал някой от знаменитите си въпроси, като например: „Натрупването на какво количество невежество би довело до производството на един грам познание?”

Енрико Ферми е роден през 1901. Още като деца, той и брат му, конструират играчки за забавление. Този рай свършва, когато брат му умира. Затворен в себе си, Енрико се вглъбява в науката чрез дебелата 900 страници книга „Елементи на математическата физика”. Тя е на латински, издадена е през 1840 от учен-йезуит и съдържа основните знания по математика, класическа механика, астрономия, оптика, акустика.

След още прочетени книги, Ферми отива да учи в Скуола нормале в Пиза, а според изпитващия там, есето му е за докторска дисертация.

Мисълта му лети. Неслучайно скоро Ферми пръв отбелязва проблема с огромната енергия, която би се освободила при ядрена реакция. „Не изглежда възможно, поне скоро, да се намери начин за освобождаване на тези ужасяващи количества енергия", пише той. "Това е добре, защото първият ефект от експлозията на тази енергия би бил да разкъсан на парчета физик", добавя Ферми.

Ето че и геният може да е лош пророк.

Сам Ферми през следващите години прави опити с атомни ядра и създава теорията за бета-разпада, при който атакуваното ядро отделя не само електрон, а и неутрино - „малко неутронче”. Масата на тази частица е наистина толкова малка, че, за да уловите неутрино, ви трябва оловна стена, дебела 1 светлинна година. През 1938 откритията му носят Нобел за физика.

Ферми е член на фашистката партия, но е противник на режима, а с антиеврейското законодателство в Италия е и лично засегнат - любимата му Лаура и част от сътрудниците му са евреи. Затова от Стокхолм семейството тръгва за САЩ.

Там Ферми прави първия в света опит за делене на атомното ядро и предупреждава военните за опасностите, свързани с ядрената енергия.

През 1942 той конструира и първия работещ ядрен реактор в света - Chicago Pile 1. Реакторът е част от проекта „Манхатън” и когато тръгва, без да избухне, офицер се обажда на Джеймс Конан, председателя на Националния комитет за отбранителни изследвания: „Джим, нашият италиански навигатор току-що се приземи в новия свят”.

През 1944 Ферми е в Лос Аламос за първия тест с ядрена бомба и идва с шепа листчета, за да изчисли мощността ѝ. Как става изчислението с листчета, не си представям, но, освен скромност и благ характер, това е друга особеност на великия физик – да измисля задачи и решения, които едва ли ще хрумнат другиму.

Пита например – колко акордьори на пиана има в Ню Йорк? Колко вдишвания и издишвания би направил Юлий Цезар, ако беше жив до днес? Какъв е броят на звездите във Вселената. И отговаря: между 10 на 22-ра и 10 на 23-та степен. Толкова много, че ако само на 1% от планетите им има цивилизации, те трябва да са милиони.

„Къде са те тогава?” – изръсва Ферми през 1950 на една закуска с колеги. Въпросът днес е известен като Парадокс на Ферми и екипи сериозни учени опитват да разберат притеснителното отсъствие на извънземните.

След войната Ферми се захваща с физика на високите енергии и астрофизика, развива теорията за произхода на космическите лъчи, предлага първия композиционен модел на елементарните частици и открива адронния резонанс.

Скоро обаче човекът, който винаги върви по собствени пътища, поема по единствения всеобщ. Той е едва на 53 и си отива от рак на стомаха.

Според някои сведения е погребан в гробището „Дъбова горичка” край Чикаго. Според други – в църквата „Санта Кроче” във Флоренция, редом с Микеланджело и Галилей. Но може би и двете са верни. Може би Енрико Ферми се е разтворил като неутрино в необятната Вселена, така че когато си поиска може да бъде където си поиска.