Докато всички се вълнуват от превръщането на украински Донбас в една разпадаща се територия с руско военно присъствие, един въпрос остава встрани от вниманието. Никой сякаш не забелязва, че там става дума и за екологично опустошение, както и за загиване на местната добивна промишленост и металургията. Да, всичко това едновременно.
На седмата година от войната хората са свикнали с много неща. В повечето от местните семейства има поне по един човек, който работи някъде в Русия - или в северните мини, или в Липецкия металургичен комбинат, или във всевъзможните руски строителни „частпроми“.
В същото време в два от металургичните гиганти на самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народни републики (ДНР и ЛНР) - Енакиевският и Алчевският - вече има квоти за съкращаване на персонала. Те засягат до сто души месечно. От миналата есен Донецкият металургичен завод не може да се съвземе, а тази година се очаква вълна от закриване на мини, които до неотдавна бяха структуроопределящи в Донецк и в Луганската област.
Радио Свобода се свърза с неколцина експерти от Донецк и неконтролираните от Украйна части на Луганска област. Говорихме с тях за днешното състояние на мините в Донбас.
Донецк остава без рудници
В самопровъзгласилата се ДНР работата в мините продължи в ограничен обем само на териториите, контролирани от местните проруски администрации. Един ден това сигурно ще се разказва като исторически анекдот, но от 2015 година нататък закриването на рудниците е било планирано според контурите на завладените територии, като се е забравял простият факт, че прокопаните за столетия галерии са превърнали недрата на целия Донбас в швейцарско сирене.
Политическите проблеми плътно са преплетени с екологичните
Политическите проблеми плътно са преплетени с екологичните. Украйна не приема да се договаря с никоя от непризнатите „републики“, а те на свой ред използват всеки проблем като лост за създаване на прецедент за „преки преговори на Киев с Луганск и Донецк“.
През 2017 г. е бил разработен план, според който в ДНР е трябвало да останат само 17 печеливши към момента рудника. Но реалността отменя плановете. На първо място, защото Русия няма намерение да влага огромни средства в добивната промишленост на Донбас. Рудниците са закривани с прилагането на така наречения метод на мократа консервация: помпите са просто изключвани, а оборудването е изнасяно и давано за скрап от хората, които са успявали да осребрят контрола си над дадения рудник или място.
От трите помпени станции към 2020 година работи само една в района на мина „Полтавска“ близо до град Енакиево. В момента се гласят да пускат помпите избирателно - по една към закритите шахти „Макеевка“ и „Донецка“. По този начин се опитват да предотвратят възможно наводняване на селищата в „границите на своите територии“.
Водата не се изпомпва, всички рудници в Централния добивен район на Донбас са затворени и се наводняват, което неизбежно ще потопи още две работещи мини до град Торецк в контролираната от Украйна територия.
Липсата на средства стана критично и за символите на добивната промишленост на Донецк. В ДНР се готвят да закрият два легендарни дълбоки рудника „Засядко“ и “Скочински“, които в добрите години бяха структуроопределящи за Донецк.
„Съкращенията в рудника текат през цялата последна година. Водят се и преговори, защото закриването трябва да стане с изпомпване на водата, за което все пак трябват хора. Засега работим“, обясни ситуацията източник от „Засядко“.
Риск от радиоактивно замърсяване
Повод за наблюдение на ситуацията на неконтролираната от Украйна територия стана шумното съобщение на International Human Rights Community – Special Monitoring Mission - организация, създадена от украински активисти, която няма връзка с международните мониторингови мисии, работещи в Украйна.
Слабо радиоактивна вода вече навлиза в питейните хоризонти
На 9 юли във Фейсбук тази организация пусна съобщение от пет реда, че „има доказателства за пълното наводняване на обекта „Кливаж“ на 1 март 2020 година и данни за висока концентрация на радионуклиди на повърхността на проби, събрани от „водоносните хоризонти“ на пет километра от мината. От това се правеше изводът, че „слабо радиоактивна вода вече навлиза в питейните хоризонти“.
Рудник „Юнком“, в който през 1979 г. беше извършен експериментален ядрен взрив с мощност 0.3 килотона, и чието безконтролно наводняване от властите на ДНР раздразни всички, е най-гръмката и скандална точка на екологичната карта на Донбас.
Но така нареченият обект „Кливаж“ - образувалата се капсула с течни радиоактивни отпадъци, разположена на 903 метра под земята, беше наводнена веднага след изключването на помпите през април 2018 година, когато водата за първи път се вдигна до 400 метра. Никой от специалистите не знае какво се случва с радиоактивната капсула под водата. Нито на контролираните, нито на неконтролираните територии има наблюдение върху радиоактивното замърсяване. Такова не се извършва и в Ростовска област, където текат водите на река Северски Донец.
Централният добивен район на Донбас представлява сбор от изоставени, стари и неотдавна закрити мини и рудници в районите на Горловка, Енакиево и Торецк, обяснява пред Радио Свобода хидрогеологът Евгений Яковлев. Този сбор в момента представлява бомба със закъснител, която събира вода както в обикновените рудници, така и в специфичния рудник „Юнком“ или пропитата с химически отпадъци мина „Александър - Запад“, казва той и предупреждава за опасността от стихийно наводняване на рудниците на контролираната от Украйна територия.
Луганск, наводненията, екологията
Но първата истинска екологична катастрофа във воюващия Донбас няма да започне в ДНР, известна със своите живачни мини, огромни складове с химически отпадъци и радиоактивния рудник „Юнком“. Тя ще започне в Луганска област. Още през 2014-2015 година в неконтролираните от Киев територии бяха наводнени всичките рудници на три от големите добивни управления.
Закритите три рудника в едното от управленията акумулират голямо количество вода под земята, което още на 2 май 2018 година се изля през мина „Родина“ към намиращата се на украинска територия мина „Золотое“, като я потопи за броени дни. Сега водата се оттича в рега Луган, след това в Северски Донец и, разбира се, попада и във водоносните пластове. Луганска област - за разлика от Донецка - се захранва с вода от подземен водосбор.
Ако вододайните пластове се замърсят от водите от мините, проблемът с питейната вода ще трябва някак да бъде решаван.
По-нататък е просто - най-близкият Попаснянски водосбор се намира на контролирана от Киев територия, но 90% от водата му се използва в ЛНР. Ако вододайните пластове се замърсят от водите от мините, проблемът с питейната вода за стотици хиляди хора ще трябва някак да бъде решаван.
Всички вече започнаха да проумяват мащабите на проблема и затова започнаха неформални контакти по екологичните проблеми на ЛНР, а не на ДНР, с експертите „от другата страна“ и с посредничеството на западни благотворителни фондове.
Но освен старите проблеми със закритите рудници, се трупат и нови. През тази тодина в ЛНР се готвят да закрият най-напред стачкувалите през май и юни мини „Никанор-Новая“ и „Комсомолская“.
Заради това, че нарасналите миньорски протести получиха широк отглас, и то особено в руските медии, бяха предприети масови уволнения. Под претекст, че са губещи и не подлежат на реновиране, властите се заканиха да ги закрият.
Въпросът е ще ги закрият ли заедно с миньорите. Финансирането от Русия е променливо, а и никой не иска да се захваща с реновация на предприятието при възможни нови протести.
„Те се самоизяждат, но изяждат и хората, които масово напускат, защото нямат никакви перспективи“, разказва за настроенията в миньорските среди събеседник от град Антрацит.
Хората вече говорят за това как да си продадат жилищата, а как просто да ги изоставят
„Ако по-рано, през 2014 година, хората се връщаха, защото имат някакво жилище, то днес вече се говори не за това как да си продадат жилищата, а как просто да ги изоставят. Всеки, който има образование и професия, бяга най-вече в Русия, където има достатъчно сериозно търсене. Нашите хора са трудолюбиви, а и това, което им плащат в Русия, е доста сериозно на тукашния фон. Още пет години на такова доизживяване, и няма да има никакъв смисъл от мирни преговори, защото нито ще останат хора, нито земя“.
Проблемът с изчезващата въгледобивна промишленост на Донбас не засяга само екологията. Цели градове губят смисъла от съществуването си, деградира голяма територия, от която масово си заминава трудоспособното младо население. Скоро ще останат само пенсионери и жени с деца в очакване мъжете им да ги повикат.
Кой знае, може би точно така изглежда в главите на местните администратори истинското умиротворение на региона.
