От полунощ в понеделник в сила влезе споразумение за пълно прекратяване на огъня между украинските въоръжени сили и сепаратистите в Източна Украйна, съобщиха световните агенции. Часове преди влизането в сила на примирието, лидерите на Украйна и Русия Володимир Зеленски и Владимир Путин обсъдиха ситуацията и бъдещото спазване на мира в региона.
Президентите на двете страни подкрепиха постигнатото от преговарящите представители на Киев, Москва и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (OSCE).
Според пресслужбата на Зеленски Украйна е поставила искане за предприемане на допълнителни стъпки за освобождаването на нейни граждани, които са държани в плен в Източна Украйна, Крим и Русия. Според украинския президент, ако примирието бъде поддържано, то може да “постели пътя за изпълнението на други клаузи”, заложени в Мирното споразумение от Минск.
Путин, който продължава да отрича за руска военна намеса в Източна Украйна, от своя страна е обявил, че решението за провеждане на местни избори през 2020 г. в част от районите, в които доскоро се водеха боеве, е нарушаване на споразумението от Минск.
През септември 2014 г. в столицата на Беларус беше постигнато първото примирие между Украйна и сепаратистите, което обаче не доведе до прекратяването на военните действия. През февруари 2015 г., отново в Минск, беше подписано ново споразумение, което също не доведе до мир. Все пак по част от договорените с посредничеството на Германия и Франция клаузи, като размяна на пленници и допускане на хуманитарна помощ, се стигна до действия.
Основните точки, по които различията остават най-големи са провеждането на местни избори, контролът на границите, изтеглянето на руски военни и разоръжаването на сепаратистите.
Военните действия в Източна Украйна доведоха до смъртта на повече от 13 хил. души.
Отношенията между Русия и Украйна се влошиха през 2014 г., когато протестите на Евромайдана свалиха от власт президента Виктор Янукович.
Скоро след това Москва извърши инвазия на полуостров Крим, който по-късно анексира.
