Президентът Росен Плевнелиев (2012-2017) определи като "лош вариант" възможността за оставка на правителството. В интервю за БНР той обвини настоящия президент в преследване на властови амбиции, които при оставка на кабинета биха довели до установяване на марионетно служебно правителство.
"Големият проблем [довел до протестите] е усещането у хората за несправедливост, но и липсата на президента – Румен Радев не разбра какво е да си президент на републиката и преследва само властовите си амбиции", каза Плевнелиев.
Според него Радев "няма право да иска оставката на премиера и на главния прокурор, такова право имат съответно парламентът и Висшият съдебен съвет".
Росен Плевнелиев беше последователно бизнесмен и министър на регионалното развитие и благоустройството в кабинета на Бойко Борисов, преди да стане държавен глава, избран от листата на ГЕРБ. В рамките на президентския си мандат Плвнелиев създаде две служебни правителства, чието съставяне се наложи след улични протести срещу редовните кабинети. Той подкрепи протестите от 2013 г., започнали заради назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, но не участваше лично с призиви за сваляне на правителството.
Запитан в неделя за възможния изход от сегашните протести, Плевнелиев каза, че "лошият вариант е при преплитането на интереси и апетити на президента и на партии, Бойко Борисов да се поддаде на натиска и да подаде оставка". Той добави, че ако това стане, "протестът ще се насочи към главния прокурор. Румен Радев ще състави марионенто правителство, ще спретнат един нов "Костинброд". ГЕРБ, дори да остане първа политическа сила, ще е много отслабена. Парламентът ще е раздробен и ще има слабо мнозинство".
Плевнелиев определи като "разумен вариант" за изход от сегашната ситуация промяна в поведението на президента Радев: "президентът да започне да работи като президент на всички българи – да покани протестиращите, профсъюзите, обществените фактори да търсят заедно решение за една по-справедлива България".
Той предположи, че добра стъпка би било и създаването на обществен съвет към президентската институция и към Министерския съвет.
Друг изход от ситуацията той вижда и в това протестиращите да бъдат по-конкретни в исканията си, а исканията им да са работещи. Плевнелиев каза, че в извънредната ситуация има политици и олигарси, които могат да се възползват от честно протестиращите граждани. Той не посочи олигарсите, но назова политиците - Мая Манолова, Слави Трифонов, Корнелия Нинова. "Ако се върнем назад във времето, това са хора, които припознаха правителството на Орешарски", каза още бившият държавен глава.
Тезата, че президентът не може да иска оставка на правителство, беше развита в събота и от бившия конституционен съдия Румен Ненков, за когото подобно искане е противоконституционно. "Президентът като институция няма право да иска оставка на правителството и да каже, че му няма доверие. Президентът и правителството имат общи ангажименти по отношение на външната политика и националната сигурност. Той е длъжен и трябва да критикува правителството, но не може да му иска оставката", каза Ненков пред бТВ.
В последните 30 години и други двама български президенти са се идентифицирали с искания на протестиращите, без директно да призовават към оставка на правителството, управлявало по време на мандата им.
През 1990 г. президентът Желев подкрепяше протестиращите срещу кабинета "Луканов", а през 1992 г. - в отсъствието на протести - открито се обяви срещу политиката на правителството на Филип Димитров.
През 1997 г. току-що избраният президент Петър Стоянов се готвеше да заеме поста, след като правителството на Жан Виденов вече беше подало оставка. Тогава Стоянов призова БСП да върне мандата си за съставяне на ново правителство - акт, който впоследствие позволи съставянето на служебен кабинет и насрочването на извънредни избори.
