Три български книги и хиляди километри пътуване през местата, описани в две от тях. Целта е литературните произведения да бъдат раздавани като дарения на местни библиотеки, свещенници, имами и предприемачи, чрез които да стигнат до повече хора.
Така може да бъде описана накратко идеята на 32-годишния Виктор Иванов, който за 24 часа успя да събере 2200 евро чрез платформата за дарителски кампании Helpkarma в подкрепа на проекта си “Просвета за добро“. С парите той възнамерява да закупи по 100 екземпляра от книгите „Възвишение“ на Милен Русков, „Калуна-каля“ на Георги Божинов и „Крива на щастието“ на Иво Иванов.
Маршрутът му ще минава през градове, споменавани в произведението на Русков – Сопот, Карлово, Калофер, Ботевград, Ловеч, както и през по-големи населени места в Родопите, където се развива действието в историческия роман на Божинов. Идеята включва заснемане на сериал от кратки документални клипове, които да разказват за хората и местата, които Виктор посещава.
"Време е за закъсняло Просвещение, за второ Възраждане"
„Време е за закъсняло Просвещение, за второ Възраждане. Предпочитам да си вложа енергията в това, вместо да обсъждам очевидното в интернет и по площадите година след година. За начало искам да даря книги на библиотеки в Родопите и в градовете от двете страни на Стара планина, както и на обществениците по тези места“, описва Иванов идеята си в Helpkarma.
Избира да популяризира „Възвишение“ и „Калуна-каля“, „защото описват събитията отпреди Априлското въстание, от гледната точка на помаците в Родопите и хайдутите в Балкана“. „Защото в тях се говори за ценностите на българи и турци от този период. Ценности, които са както непреходни, така и загубени днес.“
Третата книга – „Крива на щастието“, Виктор определя като бонус към първите две, „защото всеки заслужава да бъде щастлив, а историите вътре са човешки, светли и лесни за схващане“. Планира по време на разговорите си с местни хора да им пуска и аудио книги. Избрал е „Приказка за стълбата“ на Христо Смирненски и „Песен за човека“ на Никола Вапцаров.
„Българинът е лъган не дестилетия, а векове – че не може, че нищо не зависи от него, че няма да успее. Така, на практика, му е отнета дори възможността да си помисли за собствена инициатива извън големите населени места. Аз искрено вярвам, че това не е истина“, казва Иванов пред Свободна Европа, добавяйки, че голямата му цел е да провокира вътрешна промяна у хората, срещайки ги с тези литературни произведения.
"Нито един човек не се е родил загубеняк, той сам става такъв"
„Опитвам се да променя колективната психика, за която говори Карл Юнг. В България тя е пораженческа – на загубеняк, както ни наричат някои хора по телевизията (има предвид зам.-председателя на парламента Валери Симеонов – б.а.). Нито един човек не се е родил загубеняк, той сам става такъв. [...] За да има някаква промяна, човек трябва да се замисли, да почне да разсъждава върху определени теми, да ги обсъди с човека до него. Не искам това да се обързва политически, искам този разговор да бъде философски, ако щете.“
На въпрос дали се притеснява, че идеята му може да не постигне желания резултат, особено в по-бедните райони, където хората са изцяло съсредоточени във всекидневно търсене на поминък, Виктор отбелязва, че „духовната храна е също толкова важна, колкото и храната, която ядем“.
"Духовното извисяване е пряко свързано с това какво слагаш на масата си"
„Това са го осъзнали и елини, и римляни, и всички останали древни цивилизации. Това са го осъзнали и българите по време на Възраждането – духовното извисяване е пряко свързано с това какво слагаш на масата си. Много от хората, които са бедни и нямат какво да ядат, отдавна са се принизили духом, съгласили са се с неистини. Това се случва, когато човек не развива дори елементарно критично мислене. Вярвам, че тези книги могат да спомогнат именно за най-трудните първи стъпки в развиването на критично мислене.“
Именно тази способност Виктор смята за най-ценна, но най-липсваща на много хора в наши дни. Подчертавайки, че проектът му не е политически, той не крие, че все пак има политическа цел – да провокира хората да упражняват правото си на глас, а не да го продават.
„За Северозападна България мога да дам абсолютна гаранция, че половината хора си продават гласа. Там говорят за това като за най-естественото нещо на света. Като ги прибавим към около 50 % избирателна активност и получаваме 30-годишен преход. Най-тъжно ми е за българските жени в това отношение. Не осъзнават ли през какви битки и борби са минали техните майки и баби, за да имат правото да гласуват? И днес дъщерите и внучките им си продават гласа за 4-5 кутии цигари. Всеки, който си продава гласа, трябва да разбере, че парите, които получава, са ограбени в пъти от него самия.“
Виктор Иванов е роден в Карлово и живее в София. Има син на 4 години и в момента чака дете. Завършил е психология в Софийския университет и бизнес мениджмънт в Рим, а в момента работи като експерт по човешки ресурси. Запален скиор, колоездач и планинар.
