Юмрук по масата, разговори на висок тон, напускане на залата, нареждане да се запалят двигателите на самолета. Брюксел видя всичко това по време на продължаващия четвърти ден Европейски съвет, който трябва да реши как да бъдат разпределени средствата за общи разходи за следващите 7 г. и как да се похарчи фондът за възстановяване на европейската икономика от коронавируса.
Европейските лидери никога не са имали нужда от толкова време, за да вземат решение, но никога в историята те не са били изправяни пред толкова голяма сума (бюджет от 1 трилион евро, фонд от 750 млрд. и спешна помощ от 540 млрд.), а ЕС никога не се е подготвял да вземе общ дълг в такива размери, какъвто се очаква да набере на световните пазари и да връща през следващите 30 години.
Шест нерешени проблема
Когато се видяха за първи път, след като проектите за спасяване на Европа бяха сложени на масата им, през юни европейските лидери се разбраха, че допълнителни пари ще са необходими, ако искат Съюзът да оцелее. Съгласие беше постигнато и че ЕС не разполага с достатъчно средства да си помогне сам и ще трябва да вземе дълг. Прие се и че парите ще се разпределят под формата на безвъзмездна помощ (грантове) и на заеми. Останалите ключови проблеми обаче не бяха решени.
За месец те бяха свити до шест: какви да са размерите на бюджета и на фонда за възстановяване, какво да е съотношението между грантове и заеми в спасителния фонд, как да се разпределят парите между отделните държави (критерии и условия), да продължат ли част от най-богатите държави - Австрия, Нидерландия, Германия, Дания и Швеция, да получават отстъпки от вноските си към бюджета. По тях страните са непримирими и категорични, както се видя този уикенд в Брюксел.
От едната са южните държави, които са най-силно засегнати от коронакризата и настояват за максимална европейска солидарност и размер на грантовете. От другата страна са “спестовните държави”, които макар да приемат, че ЕС ще се нуждае от вземане на дълг, настояват той да е минимален, да се наблегне на заемите, вместо на безвъзмездните пари, разходването на средствата да е обвързано със строг контрол на направените реформи, както и да се запазят финансовите отстъпки за богатите държави. “Спестовниците” Австрия, Дания, Нидерландия и Швеция, успяха да привлекат в своя отбор и Финландия, а по някои от условията си - изненадващо и най-бедната еврочленка - България.
Повечето от останалите държави скланят към едната или другата група, с национални особености. Полша например не иска прекалено обвързване на парите с условия за зелени политики и с върховенството на правото като условие за харченето. Унгария - заплашва с вето, ако разделението на властите е условие за достъп до парите. Германия и Франция са в ролята на арбитри, макар Еманюел Макрон да казва, че е ударил по масата, заради опитите за намаляването на фонда за възстановяване. Като автори на идеята за фонда, червената линия за Макрон и канцлера на Германия Ангела Меркел, е програмата да остане достъчно внушителна, за да изпълни задачата, за която е създадена.
За четири дни работа - от петък до понеделник, бяха предложени две поредни серии компромиси по бюджета и по фонда за възстановяване, които съществено променят известните досега параметри и условия за размера и разпределението на средствата. В понеделник следобед 27-те премиери и президенти, председателствани от председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, се връщат за опит да намерят компромис. За тези четири дни и нощи, в които Белгия и Люксембург успяха да проведат по едно правителствено заседание за мерките за COVID-19, след множество срещи в различни формати, взаимни обвинения, те се събират след цял ден работа на екипите им, за решителен тур.
По-малко пари с повече условия
Размерите на бюджета на ЕС за 2021–2027 г. и на фонда за възстановяване от коронакризата изглежда ще бъдат намалени. Последно с колко ще решат лидерите. Бюджетът на ЕС, предложен от Европейската комисия в размер от 1,1 трилиона евро, вече беше свит до 1,074 трилиона още преди началото на срещата в Брюксел. По време на продължилите през целия уикенд преговори стана ясно, че допълнителни съкръщения са предложени във фондовете за наука и изследвания (€2 млрд.), парите за регионално развитие (€5 млрд.) и здравната програма (€2,7 млрд.). Отпадане на финансовия инструмент за подпомагане на фирмите срещу фалити (€26 млрд.), като се запазва само резервът за твърд Брекзит (€5 млрд.).
Преди решаващото заседание изглежда, че “спестовниците” ще успеят да си запазят и отстъпките във вноските, които дължат към европейския бюджет. Според един от последните варианти за компромис Австрия ще увеличи годишната си отстъпка с €50 млн., а Дания и Швеция с по €25 млн.
Значителни промени се очакват във фонда за възстановяване. Възможно е той да не надвишава 700 млрд. евро до 2024 г., а съотношението между грантове и заеми да бъде променено в полза на кредите. През уикенда бяха лансирани различни варианти на оригиналното съотношение 70:30, като без успех беше тествано те да се разпределят в 60:40, 50:50. Последните работни варианти предвиждаха грантовете да са 350-390 млр евро при първоначално предложени 500 милиарда евро, а заемите на 250 млрд. Рано в понеделник сутрин Шарл Мишел съобщи, че ще предложи последно грантове от 390 млрд, и запазване на общия размер на фонда от €750 млрд.
Битката за разпределението през уикенда беше тежка, като “спестовниците” отхвърлиха всички предложения за запазване на размера на програмата и на акцента върху грантовете. Според условията, държавите, които изхарчат полагащите им се грантове, ще трябва да продължат възстановяването на икономиките си със заеми от Европейската комисия.
Във връзка с достъпа до средствата за възстановяване беше отхвърлено предложението парите да се отпускат при одобрение с квалифицирано мнозинство на плановете за реформи на всяка държава. Отпадна и настояването на спестовниците програмите за реформи да се приемат с единодушие. Идеята прави особено подозрителни страните от Вишеградската група (Унгария, Полша, Словакия, Чехия), част от които имат проблеми с върховенството на правото, и се опасяват, че те могат да се използват, за да бъдат лишени от парите за възстановяване. Търси се формула, която да избяга директното обвързване на парите с върховенството на правото, която да е достатъчно убедителна за “спестовниците”, които държат на обвързването. В момента лидерите разсъждават върху приемливостта на идеята за т.нар. ”супер аварийна спирачка”, която предвижда всяка страна да може да поиска дебат на ниво лидери, ако има резерви върху начина, по който друга държава се готви да похарчи полагащите ѝ се пари, тъй като идеята е средствата да се дават срещу реформи.
Българската позиция
За позицията на България информацията е откъслечна. Правителството прие опорни линии на едно от заседанията си в началото на месеца, но тя не стана публична. От публикувано съобщение за нейната наличност стана ясно, че в предложения от Европейската комисия вид, тя се смята за достатъчна и за справедлива.
Премиерът Бойко Борисов, който представлява България на Европейския съвет, даде няколко подробности по нея от Брюксел, след като “Файненшъл таймс” публикува информация, че той е обвинил водача на “спестовниците” премиерът на Нидерландия Марк Рюте, че се стреми да бъде “полицай на Европа”. Репликата вероятно е била по настояването на Ротердам за единодушие при приемането на плана за реформи, които всяка страна трябва да прави ежегодно, за да получи парите от фонда за възстановяване.
Традиционно България застъпва позиция заедно с Вишеградската група за запазване на парите за земеделие и за сближаване. Тя обаче явно не е част от групата, тъй като в консултациите се явяваше отделно от Чехия, Полша, Унгария и Словакия. От коментарите на Борисов личи, че разделителната линия вероятно минава по искането за върховенството на правото да бъде условие за достъпа до средствата от европейския бюджет. Борисов съобщи, че отстоява категорично да има такава зависимост, срещу която са вишеградци.
Цитиран от пресслужбата си Борисов, заяви, че е “важно да има бюджет за следващите седем години“, като “никоя страна няма да е доволна, защото като цяло парите са по-малко”. Според него въпреки, по-ниския таван за разходите, “средствата за селскостопанската и за кохезионната политика за България са запазени на същите нива”, а е заявен и интерес за участие в подкрепата, за по-слабо развитите региони. „Ако се запази това, което сме договорили, мисля, че при толкова трудно взимане на решение, за нас ще е приемливо“, отбеляза Борисов в Брюксел.
Консултациите, които председателят на Съвета Шарл Мишел проведе в неделя, показаха, че България е групирана с Румъния, Хърватия, Словения и Малта.
Ако срещата в Брюксел завърши без резултат, се очаква в близките седмици да бъде направен нов опит за постигане на консенсус. ЕС се нуждае от поне 6 месеца да разработи регламентите с условията за отпускане на различните европейски фондове за следващите 7 г., а предвиденото въвеждане на нови европейски данъци ще наложи и ратификация от националните парламенти преди следващият бюджет да може да влезе в сила.
