Реакцията на европейските полически партии на протестите в България дотук показа, че процесите в България не са постоянно на радара им и че те разчитат основно на българските си партньори, за да се ориентират в тях.
Европейските партийни семейства, които подслоняват на принципа на идеологическа близост политически формации от различни държави, се оказаха твърде предвидими в оценките си - всяка от тях подкрепи своите. Нюанси се наблюдават, но досега европейските партии демонстрират основно лоялност към българските си политически партньори.
Те развиват политическата си дейност основно чрез представители на националните си членове в Европейския парламент и сега избраха различни инструменти да покажат отношение, но без да се задълбочават в анализа или да се ангажират по-тясно с българските събития.
В Европейския парламент има 17 български евродепутати, които членуват в четири политически групи, представляващи партийните семейства: Европейската народна партия, Социалисти и демократи, "Обнови Европа" и Европейски консерватори и реформисти.
ЕНП в Европарламента е зад Борисов
Председателят на парламентарната група на християн-демократите от Европейската народна партия (ЕНП) Манфред Вебер беше първият, който отчете, че в България нещо се случва. Още на 10 юли – след първия протест, той изрази подкрепа на премиера Бойко Борисов и на неговото правителство от името на евродепутатите от групата. В нея членуват българските евродепутати от ГЕРБ, СДС и "Демократична България",
„Групата на ЕНП напълно подкрепя българското правителство на Бойко Борисов в усилията му да защити икономиката от отрицателните последствия от кризата с COVID-19 в борбата срещу корупцията и в напредъка в процеса на присъединяване към еврозоната“, се казва в специално изявление на Вебер.
„Каквито и да са политически действия, които подкопават независимостта на съдебната система и пречат на борбата с корупцията, ще подложат на опасност успеха на България в Европа и ще върнат назад конкретния напредък и подкрепата за България, които наблюдаваме през последните години“, заявява председателят на групата.
Няколко дни по-късно евродепутатът Радан Кънев, който също е част от групата на ЕНП в парламента, съобщи във Фейсбук, че е говорил с Вебер и че му е обяснил, че "Демократична България" е за оставка на правителството и подкрепя излезлите на улицата граждани.
"Преди всичко подчертах, че прибързаната безусловна подкрепа, която групата на ЕНП даде на кабинета, руши доверието в ЕНП. И че пътят към възстановяване на това доверие е ясно и категорично разграничаване и осъждане на модела на Гешев за злоупотреба с прокуратурата и медийно-икономическата империя на Доган и Пеевски", заяви Кънев.
Доналд Туск, който е председателят на Европейската народна партия, където членува ГЕРБ, съобщи, че е говорил с Бойко Борисов на 9 юли - в първия ден на протестите. В Туитър Туск написа, че разговорът му с Борисов е бил интересен, но коментира само частта от него, свързана с очакваното за следващия ден обявяване, че България и Хърватия ще влязат във валутно-обменния механизъм ERM II, известен още като чакалнята за еврото, и в Банковия съюз.
Българската еврокомисарка Мария Габриел - един от заместник-председателите на Европейската народна партия, до момента не е използвала публични канали, за да изрази отношение към протестите.
Социалистите – на един глас
Фактът, че председателят на европейските социалисти е българин, даде по-кохерентен вид на реакцията на социалдемократите. Те показаха единна реакция както на партийно, така и на парламентарно ниво, като съчетаха изявленията със задействане на парламентарни процедури.
На 14 юли - 5 дни след началото на протестите, Партията на европейските социалисти (ПЕС) и парламентарната група излязоха с коментари на събитията.
Позицията на ПЕС в подкрепа на масовите протести беше изразена от партийния лидер Сергей Станишев:
"Напълно подкрепям основателните искания на протестиращите за демократична и прозрачна България, и за промяна - за правителство, което е справедливо, отговорно и достойно."
Председателят на ПЕС добави, че е информирал за ситуацията еврокомисарите и премиерите от ЕС, чиито организации членуват в партията.
В същия ден председателката на групата на социалистите в Европейския парламент Ираче Гарсия също изрази „пълна подкрепа на тези, които са излезли по улиците на България".
"Техният призив за повече демокрация, прозрачност и за върховенство на правото, е и наш. "Не" на корупцията и злоупотребата с власт“, пише в Туитър испанската евродепутатка.
Евродепутатката Елена Йончева съобщи пред БНР в четвъртък, че по нейна инициатива след лятната ваканция – през септември, в Европейския парламент ще има дебат за ситуацията в България. Той ще се проведе в парламентарната комисия за граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, където работи Йончева.
"Крахът на върховенството на закона в България ще бъде обсъден в Европейския парламент. Това е голям пробив", коментира евродепутатката пред БНР, добавяйки, че дебатът ще се състои въпреки съпротивата на ЕНП и на ГЕРБ.
Ден след като ПЕС и социалистите в Европарламента взеха отношение, председателят на БСП Корнелия Нинова също призова съпартийците и симпатизантите на партията да подкрепят антиправителствените протести.
Зелена подкрепа
Протестиращите имат пълна подкрепа и от европейските зелени. Макар да нямат българи в парламентарната си група в Европейския парламент, те излязоха в четвъртък с позиция, в която осъждат насилието срещу протестиращите и застават зад Зелено движение - част от коалицията "Демократична България", което е член на европейските зелени.
"Европейската партия на зелените остро осъжда всяка форма на насилие срещу мирни протестиращи. Ние също така подкрепяме българските граждани, нашата партия "Зелено движение" и тяхната коалиция „Демократична България“ в усилията им да сложат край на корупцията в страната и да възстановят демократичните стандарти“, се казва в съобщение, разпратено до медиите.
Съпредседателят на европейските зелени и евродепутат Томас Уайц призова ЕС да се намеси,“за да гарантира, че съдебните системи в държавите-членки на ЕС са независими от политическо влияние. Когато могат да бъдат установени ясни нарушения на правовата държава, ЕС не трябва да се колебае да задейства процедури за нарушение“.
Зелените определят като неприемливи позициите на АЛДЕ и ЕНП, които „за пореден път доказват, че предпочитат да поставят принадлежността на политическите партии пред истинските опасения за демокрацията и върховенството на закона“.
Българите, като граждани на ЕС, имат неотменимо право на законност, свободна преса и просперитет, се казва в позицията на европейските зелени, които имат четвъртата по численост група в Европейския парламент.
Либералите - неточно информирани
Поведението на либералите засега се отличава най-значително от реакцията на останалите европейски партийни семейства и парламентарни групи. Партията АЛДЕ, в която членува ДПС и парламентарната група „Обнови Европа“, в която са четиримата български евродепутати, избрани от листата на ДПС, ограничиха реакцията си само до социалните мрежи. Освен това те не коментират изцяло протестите и исканията за оставки на правителството на Бойко Борисов и на главния прокурор Иван Гешев. Вместо това, либералите се фокусират върху събитията край морската резиденция на почетния председател на ДПС Ахмед Доган на 7 юли, когато Христо Иванов и активисти на "Да, България", акостираха на плажа с гумена лодка, и на 11 юли, когато беше организирана акцията за масовото посещение на плажа Чукалята.
Пръв духовете разбуни председателят на Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) Ханс ван Баален. По повод акциите край „Росенец“, шефът на европейските либерали написа в Туитър, че е срамота „да бъде атакуван от екстремисти“ Ахмед Доган - човекът, който заслужава уважение за това, че е е въвел етническия мир в България. Това предизвика вълна от недоволни реакции на българи под поста му, които оспорват както оценката му за ролята на Доган в българския преход, така и факта, че резиденцията му принадлежи. Към петък - три дни след публикацията в Туитър, коментарите от българи под поста на предедателя на европейските либерали наближава 1200. Внимателно вглеждане в Туитър акаунта на Ван Баален обаче показва, че акаунтът не се използва лично от него, а от секретариата на партията АЛДЕ. До момента реакция на коментарите от страна на Ван Баален няма.
Нещата се заплетоха още повече, след като председателят на парламентарната група на АЛДЕ в Европарламента - "Обнови Европа" Дачиан Чолош даде рамо на партийната позиция. Бившият румънски премиер и еврокомисар призова в България „да се уважава правото на собственост на една опозиционна партия и нейните лидери, без фалшиви кампании и лична агресия“.
„Подкрепям приятелите си от ДПС, които бранят европейските ценностти и върховенството на правото“, написа Чолош в Туитър на 14 юли над снимка на трима от четиримата евродепутати от ДПС с шапки на организацията, които бяха използвани от симпатизантите на движението при посещението им в имението на почетния председател в "Росенец".
Два дни по-късно, след негативната реакция на думите му в Туитър (много по-ограничена от тази при Ван Бален), Чолош се коригира, като написа, че след като се е запознал с допълнителни подробности и е анализирал фактите, е установил, че не е бил добре информиран. Той благодари на хората, които са му обърнали внимание.
До момента нито партията, нито групата са излезли с официална позиция по случващото се в България, извън постовете в Туитър.
Засега изглежда, че "Обединени патриоти" не са търсили или не са успели да мобилизират подкрепа от европейските си партньори. Парламентарната група на Европейските консерватори и реформатори, в която членуват евродепутатите Ангел Джамбазки и Андрей Слабаков не е коментирала публично събитията в България.
