В средата на месец май афроамериканец издъхва след полицейско насилие в Минеаполис. “Не мога да дишам”, казва Джордж Флойд на полицая, който му прилага задушаваща хватка.
Този инцидент можеше да мине само като статистика, ако не беше 17-годишната Дарнела Фрейзър, която засне случващото се с телефона си. Както казва тя пред медиите, направила го е, защото “тези неща твърде често се случват в тишина”.
“Тя не е имала представа, че документира един от най-важните случаи на полицейско насилие в американската история”, казва адвокатът ѝ Сет Кобин. Оттогава в САЩ се проведоха близо 5 хиляди различни демонстрации, около 15 милиона американци излязоха по улиците в 2500 малки и големи градове.
Смъртта на Флойд доведе до вълната от протести срещу полицейското насилие и расизма и отново активизира движението “Black lives matter”. То беше създадено първоначално като хаштаг в социалните мрежи през 2014 година, когато полицай застреля невъоръжения чернокож тийнейджър Майкъл Браун.
"Просто е шокиращо"
Според класификацията на ООН расизмът може да има много измерения - дискриминация спрямо личности или цели обществени групи. Може да включва политика на преследване, унижаване и насилие. Той може да присъства и в езика на политиците, когато наричат африканските държави “черни дупки”*, и в действията на полицията. И нищо от това не започва от днес, особено в държава с деликатна история по отношение на робството.
“Случилото се с Джордж Флойд е само последната глава от американската история. Всяка вечер в новините гледаме поредната трагична история на насилие, на полицаи, които не следват правилата или просто история, която е резултат от предразсъдъци”, казва в интервю за Свободна Европа д-р Бил Силкок от факултета по медии и масови комуникации в Аризонския държавен университет.
Според него движението “Black lives matter” се е разраснало много от първоначално замисленото и по някакъв начин в него вече има протест и срещу политиката на президента Доналд Тръмп.
“Социалните мрежи позволиха на движението да се разрасне”, казва Силкок. "Може да отидете в Инстаграм, да изберете “Black lives matter” и да видите историтие на пострадали хора. Просто е шокиращо”.
Преподавателят често анализира със студентите си начина на отразяване на подобни събития в медиите, гледните точки и фактите, опитвайки се да подредят цялата картина.
“Някой може да си каже “Вижте какво направи полицията”, но това е много широко понятие, не означава, че всички в полицията са с предразсъдъци или насилници. Важно е вашите читатели да знаят, че това, което виждат в новините, не представлява всички в САЩ - така, както не може да стереотипизираме Америка от всеки холивудски филм”.
Няколко пъти по време на разговора той използва думата “диалог”, защото смята, че това е един от основните ефекти на демонстрациите.
“Има гняв, който не е излят. Има толкова много гласове, които не са чути, а трябва да бъдат чути. Много е важно хората да разберат, че движението създаде пространство за диалог”.
Диалогът - от улиците до Холивуд
Темата излиза и извън новините - във филмите, в музиката, навсякъде. Дори списание “Ролинг стоун”, което е специализирано в сферата на музиката и изкуството, публикува на корицата си рисунка на афроамериканка и детето ѝ с вдигнати юмруци - символ на революцията и съпротивата.
Протестите с послание за ненасилие и равно третиране на цветнокожите прескочиха пределите на САЩ. Демонстрации имаше и в много други държави, включително и в България, където фокусът беше срещу дискриминацията на ромите.
Демонтранти посегнаха и срещу паметници на представители на робовладелството и исторически личности, които дълго време бяха разглеждани само със своите предимства.
Във Вирджиния, където са се установили първите английски заселници, активисти настояват да бъде демонтиран паметникът на главнокомандващия южняшката армия генерал Робърт Лий.
Д-р Силкок може да разбере гнева на хората в Вирджиния, които искат да не виждат лика на генерал, известен със застъпничеството си за робовладелците, но смята, че е “опасно да съборим всяка статуя във всеки град”.
"Миналото е чужда държава"
“Миналото е чужда държава, там правят нещата по различен начин”. Тези думи излизат през 1953 г. в романа “Посредникът” на Лесли Поулс Хартли.
Силкок си ги припомня всеки път, когато трябва да обясни на някого защо контекстът и историята са важни, защо Колумб не е само откривател и защо бащите на Съединените щати Томас Джеферсън и Джордж Вашингтон не са гледали на робството по начина, по който биха погледнали хората от 2020 г.
“Всяко дете е учено, че Колумб е голям герой. С течение на времето разбираме за отношението на тези ранни откриватели към коренното население и вече имаме друга перспектива”, казва преподавателят.
Той припомня, че Томас Джеферсън, Джордж Вашингтон - бащите на САЩ, са живели във времена на робство. “Когато мислим за тях, не можем да си представим отношението им към робството, защото миналото наистина е чужда държава”.
За да бъдат чути всички гласове и това да не води до разделение, Силкок смята, че е нужно лидерство, а “ние имаме вакуум в лидерството в САЩ в момента”.
“Точно с това се справи много добре Мартин Лутер Кинг. Той разчиташе на емпатията. “Имам си мечта” привлече хората, които му вярват и тръгват след него, но той можеше да седне и да разговаря с другата страна”.
Според преподавателя по комуникации част от предизвикателството е да се разбере как може да се случи диалогът - от социалните мрежи, през Холивуд, до законодателните органи.
“Този диалог трябва да се случва и в общността, а може би и на детските площадки и в училищата, където децата научават първите уроци”.
*През 2018 г. президентът на САЩ Доналд Тръмп нарече Хаити и африканските държави "черни дупки".
