България и Хърватия станаха част от валутно-обменния механизъм ERM II, известен като чакалнята за еврото, съобщиха от Европейската централна банка (ЕЦБ). В рамките на най-малко две години двете страни ще се подготвят за приемане на единната европейска валута.
Едновременно с приемането на България и Хърватия в ERM II, двете страни се присъединяват към Банковия съюз.
Новината идва след срещата на финансовите министри от страните в еврозоната с президента на ЕЦБ и с министрите на финансите и директорите на централните банки на страните кандидатки.
Това решение означава, че еврозоната скоро може да се разшири с нови членове за първи път от 2015 г. Тогава Литва стана 19-ата държава в ЕС, която започна да използва единната европейска валута.
ЕЦБ посочва още, че обменният курс на българския лев е 1.95583, а на хърватската куна - 7.53450 за едно евро. "Стандартна флуктуация от плюс или минус 15% ще бъде наблюдавана около централния обменен курс на лева", се казва още в съобщението за България.
ЕЦБ посочва, че България трябва да продължи да предприема мерки в шест сектора - банков надзор, надзор на небанковия финансов сектор, рамка за борба с прането на пари, рамка за обявяване в несъстоятелност, управление на държавни предприятия и макропруденциалната рамка (т.е. политиките за наблюдаване на цялата финансова систума, откриване и предотвратяване на рискове и слабости в нея).
„Това е исторически акт, който ще има значение за бъдещето на България, акт, който трябва да ни обединява. Знам, че това няма да стане днес, но рано или късно ще се получи“, каза на пресконференция в петък Димитър Радев, управител на Българската народна банка. „Той дава на България на този етап тежест, каквото не е имала при решаването на европейските дела. Тази тежест надхвърля както размера на нашата икономика, така и този на нашата територия“, допълни той.
Финансовият министър Владислав Горанов посочи, че „това е стъпка, съпоставима с няколкото исторически решения за по-голямата интеграция в евроатлантическото семейство - влизането в НАТО и ЕС“. „Следващата логична стъпка е присъединяването към еврото, когато се справим с предизвикателствата пред нас“, каза той.
Първоначално България очакваше покана за "чакалнята" през юли 2019 г., но впоследствие датата беше неколкократно отлагана. Преди месец с участието на държавната Българска банка за развитие беше увеличен капиталът на Първа инвестиционна банка (ПИБ), което беше посочено като “последното условие” преди влизането в чакалнята за еврозоната.
В петък Европейската комисия приветства приема на България и Хърватия, като посочи, че ще продължи да насърчава усилията на властите в целия процес по приемането на еврото.
"Еврото е символ на европейското единство, просперитет и солидарност", каза председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен. "Това решение е признание за важните икономически реформи, които предприеха България и Хърватия", каза още тя.
