През лятото на 1941 г. Дитер Келер е един от милионите нацистки войници, които нахлуват в Съветския съюз с операция Барбароса.

Келер (горе на снимката) оцелява по време на войната и се завръща към цивилния живот с контрабандна колекция от снимки на зверствата, на които става свидетел.

Тези снимки остават тайна дълго след смъртта на Келер.

През 2010 г. колекционер научава за тях и купува 201 фотографии, които дъщерята на Келер е продала на галерия. Наскоро те бяха издадени от малко германско издателство в книгата "Окото на войната".

Нито една от снимките няма подробни надписи*, но двойката Ана Друга и Томас Густ, които публикуваха книгата, казаха за RFE/RL, че Келер е бил разположен в граничните райони, където днес са Украйна и Беларус.

Двойката каза, че Келер се е влюбил в местна жена, която е работила за нацистите като преводач в Украйна.

Тази опасна афера с преводачката може да обясни как той се е сдобил със съветски фотоапарат и филм, които използва за да направи нелегалните си снимки. Фотографирането на нацистки „операции“ на фронтовата линия е било забранено.

Келер използва 35-милиметров фотоапарат ФЕД (на снимката), произведен в Украинската съветска социалистическа република, носещ името на Феликс Дзерджински. "Железният Феликс" е шефът на смъртоносната тайна комунистическа полиция ЧК - предшественичката на КГБ.

Украинци посрещат нацистките нашественици. Голодоморът през 30-те години, предизвикан от съветския диктатор Йосиф Сталин и неговите комунистически съратници, убива милиони украинци. След него някои местни са вярвали, че врагът на техния враг е техен приятел.

Но кошмарната действителност е, че нацистите планират да убият повечето славяни в Европа и да заселят териториите с хора от "чистата раса".

Много от фотографиите на Келер са твърде нагледни, за да бъдат публикувани тук, но показват едно очарование от смъртта и касапницата със смразяващо майсторска естетика.

Единственият източник на информация за живота на Келер е неговата дъщеря, затова не е съвсем ясно какви са били военновременните задачи на Келер и дали е бил въвлечен в зверствата, които документира, но по нейните думи ролята му е била административна.

Густ казва, че прееди войната Келер е участвал в съпротива срещу нацисткия режим "дотолкова, доколкото това е възможно, когато живееш в диктатура".

Густ казва, че Келер е организирал нелегални срещи през 30-те години между колекционери и еврейски артисти, чиято работа по-късно е забранена. Густ вярва, че "това щеше да бъде достатъчно да бъде изпратен в концентрационен лагер".

По думите на Густ след войната Келер е прекарал години в търсене на преводачката, в която се е влюбил.

"Той я търси дълго, защото за него това беше голяма загуба, но така и не я откри", казва Густ.

Келер умира в Щутгарт през 1985 г. на 76-годишна възраст от усложнения от болестта на Паркинсон.

*Ако някой разпознае някого от хората или местата в тази галерия, моля да пише на ChappleA@rferl.org