Природата или човекът направиха така, че след един силен дъжд излязоха от строя пътища и подлези в София? Този въпрос разделя на две аудиторията в социалните мрежи, откакто в понеделник вечерта столицата беше залята от близо 60 литра дъжд на квадратен метър, районите на пет трафопоста останаха без ток, а две реки – Перловска и Владайска – излязоха от коритата си.
Проверка на Свободна Европа показва, че краткият отговор на този въпрос е следният: причината е колкото в природата, толкова и в управлението на града.
Дъждът в понеделник беше силен, и придружен от градушка. Буреносният вятър обрули листа и клони и така запуши части от отводнителните канали. Това до голяма степен обяснява затрудненото оттичане на водата, изсипала се отведнъж в голямо количество. За един от инженерите, с които Свободна Европа разговаря, дори е учудващо, че метрото не е спирало работа, защото при силата на бурята от понеделник подземният транспорт на други места по света би могъл да излезе от строя. Той добави, че системите за отводняване не се строят според потенциалните природни бедствия, а според климата на съответната територия, което означава, че е нормално тези системи да не проработят достатъчно добре, когато са подложени на изпитание.
Друг специалист обаче изброи четири начина да се противодейства на стихия като тази от понеделник, които не са прилагани при управлението на града. Според строителния инженер Димитър Куманов от сдружение "Балканка" дъждовната канализация в София не се поддържа поне от 15 години. "Пускал съм много сигнали със снимки, в които съм показвал как в сухо време има шахти, затлачени от кал и тиня. Някога имаше хора, които с дълги лопати изгребваха тази кал, а сега има и специализирана техника за това. Но в София това не се прави нито по стария начин, нито по новия", каза той.
Вторият проблем, според Куманов, е ликвидирането на все повече зелени площи в града, докато дърветата имат способността да задържат водата. Същото се отнася и до изсичането на гори на Витоша, които инак биха предпазвали почвения слой.
Третият проблем е в презастрояването на определени територии в покрайнините на София – най-вече в така наречената Витошка яка. Някога там е имало заблатявания, които са удържали водата, преди тя да стигне до реките и да доведе до преливане. Но сега на това място има асфалтови улици и сгради.
Четвъртият проблем е свързан с миенето на улиците – това или не се прави изобщо, или се прави зле. "Когато не се мият добре, улиците събират прах, която също задръства канализацията", смята Куманов. Той прави сравнение между лошото миене и почистването на шахтите след пороя в понеделник: "Гледах как се чисти в Южния парк – само отгоре-отгоре, без да се отваря шахтата. Това значи, че един ден пак ще получим същия резултат, макар че сме могли да направим много повече, за да противостоим на стихията, когато тя ни застигне", казва той.
Общото между двете групи – на тези, които държат природата за основен отговорник за наводненията и тези, които смятат за виновно управлението на града – е в един поглед върху общата картина: в света протичат климатични промени, а градът няма стратегия за тях.
Но всъщност има и нещо, което би следвало да предшества стратегията, и то се нарича климатологичен анализ – извод на специалисти за това кои изменения са неоспорими и с какви мерки може, макар и малко, да им се противостои.
