Една важна прокурорска проверка навлезе в същинската си част. Става дума за изтеклите в медиите записи, в които глас, подобен на този на премиера Бойко Борисов, изрича злепоставящи го думи. Става дума и за снимките, за които самият той призна, че са правени в спалнята на държавното му жилище в резиденцията в Бояна.
Софийската градска прокуратура (СГП), която по думите на главния прокурор Иван Гешев се зае със случая в средата на юни, вече е изискала от няколко медии копията на въпросните файлове, получени от анонимен подател преди близо месец. Предстои записите и снимките да бъдат обект на техническа експертиза, за да се установи дали са автентични.
Ще бъде ли разследван премиерът Борисов, ако се окаже, че действително в нощното му шкафче е имало пачки с 500-еврови банкноти и кюлчета злато? И ако бъде разследван, дали това ще е безпристрастно? Според наблюдатели отговорите на тези въпроси ще покажат до каква степен прокуратурата е независима от изпълнителната власт.
За разлика от други нашумели напоследък казуси, по които държавното обвинение системно огласява доказателства, а наблюдаващите прокурори дават брифинги, по тази проверка прокуратурата не демонстрира същата воля за прозрачност.
"Не мога да ви дам тази информация"
Говорителят на СГП Антоанета Панчева отклони във вторник запитване по телефона, отправено от Свободна Европа: кой е обвинителят, който ще анализира записите и снимките. "Не мога да ви дам тази информация, наистина не мога", заяви тя, аргументирайки се с това, че колегата ѝ може да не желае името му да бъде разгласявано.
"В Софийска градска прокуратура е образувана преписка по повод споменатите от Вас записи и снимки, разпространени в публичното пространство. По нея работи екип от трима прокурори от отдел "Специализиран" при СГП. Определяне на наблюдаващите прокурори е извършено при спазването на принципа за случайно разпределение", отговориха впоследствие от пресцентъра на държавното обвинение, но отново не посочиха конкретни имена на разследващи.
От прокуратурата не уточниха каква е причината да пазят в тайна проверяващите записите и снимките от резиденцията на премиера. Но един от прокурорите, които работят по проверката е изпратил подписан от него имейл до разследващия сайт "Биволъ" с молба да предостави аудио файловете и фотосите от спалнята на Борисов, с които разполага.
Предадените на СГП доказателства
Става въпрос за прокурор Боряна Бецова, по чието искане екипът на електронното издание преди два дни е внесъл в деловодството на СГП първия огласен запис с глас, наподобяващ този на Борисов, както и 5 снимки, изпратени на медията миналия месец. По информация на Свободна Европа подобни молби за съдействие са били отправени и към други сайтове, сред които "E-vestnik" и "Афера".
"Други медии са получили други снимки – общо 12 преброихме. Предали сме това, което сме получили – запис, снимки и описателен текст към снимките. От всеки получен имейл сме извадили съдържанието такова, каквото е било в момента на получаването и сме го удостоверили с т.нар. контролна сума. Това е един дълъг ред от символи, който е уникален за всеки файл. Тоест, да не може да се подмени файлът при експертизата, това е идеята", коментира главният редактор на "Биволъ" Атанас Чобанов пред Свободна Европа.
Преди да предадат записа, от "Биволъ" са ангажирали западна лаборатория, която да извърши техническа експертиза успоредно с тази, назначена от държавното обвинение. На въпрос какво очаква от прокурорската проверка по случая, Чобанов добави, че "самият факт, че "случайно" е разпределена точно на Бецова, показва, че намеренията на прокуратурата са да замаже съдържанието на тези файлове".
Свободна Европа потърси за коментар и самата прокурорка, но тя отказа да проведе телефонен разговор: "Обърнете се към пресцентъра, те ще ви отговорят. Нямаме право да даваме информация, имаме такава заповед. Всички журналисти се обръщат към пресцентъра."
Опитът на "Биволъ" с Боряна Бецова
Аргументирайки прогнозата си, че по случая едва ли ще бъде проведено ефективно разследване, главният редактор на "Биволъ" припомни резултата от проверката срещу бившия министър на инвестиционното проектиране в кабинета "Орешарски" Иван Данов. Този казус също беше наблюдаван от Бецова, която отказа да образува разследване. Отказът ѝ беше обжалван, но абсолютната давност по случая изтече точно преди Софийската апелативна прокуратура да обяви, че е все пак е открила данни за престъпление на бившия министър.
Проверката беше по повод публикация на разследващия сайт през 2013 г., според която от септември 2004 до май 2005 г. Данов е получил неправомерно близо 15 000 евро от френските социални служби. Първоначално разследващите не се самосезираха по случая, но проверка все пак беше образувана, след като Чобанов внесе конкретен сигнал в началото на 2014 г.
Разследване срещу Данов така и не беше образувано, но вместо това Софийската районна прокуратура започна дело за набеждаване срещу Атанас Чобанов, което впоследствие също беше прекратено.
Сигналът на "Протестна мрежа"
С това обаче не се изчерпват известните казуси, попадали под наблюдението на Боряна Бецова. Именно тя беше прокурорът, отказал да образува разследване по сигнал на "Протестна мрежа" срещу депутата от ДПС Делян Пеевски, майка му Ирена Кръстева, мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев и бившия телевизионен водещ Николай Бареков.
Активистите от организацията твърдяха, че има разминаване между стандарта на живот и декларираните от Пеевски доходи и посочваха данни за съмнително финансиране на Кръстева и Бареков, както и предполагаемо пране на пари.
Боряна Бецова обаче не намери доказателства за престъпление, отказа да образува разследване и след това разпореди пълна данъчна проверка на авторите на сигнала по контрасигнал от издателя на сайта "ПИК" Недялко Недялков.
Делото срещу Христо Бисеров
Въпросната проверка така и не доведе до нищо, а междувременно Бецова стана наблюдаващ прокурор по разследването срещу бившия зам.-председател на парламента и депутат от ДПС Христо Бисеров.
Първоначално той беше разследван за пране на пари, което го принуди да напусне всички заемани от него политически постове. След това прокуратурата прекрати това дело и внесе в съда обвинения срещу Бисеров и доведения му син Ивайло Главинков за укриване на данъци и валутно престъпление.
Накрая двамата бяха оправдани на три съдебни инстанции, след което бившият депутат заведе дело срещу прокуратурата за обезщетение от 70 000 лв.
Процесът срещу Даниел Митов
По подобен начин се разви и друго публично известно дело, по което работеше Бецова – това срещу бившия външен министър Даниел Митов и бившия му заместник Христо Ангеличин. Двамата окончателно бяха оправдани през април по обвинения за престъпление по служба и безстопанственост, след което Митов обяви пред Свободна Европа, че също ще съди прокуратурата.
Въпреки тези неуспехи на Боряна Бецова, кариерата ѝ върви във възходяща линия през последните години. Тя все още работи в Софийската градска прокуратура, но от 2016 г. е с ранг на върховен прокурор. Това ѝ дава възможност да получава по-високи заплата и обезщетение при евентуално напускане на съдебната система.
Бецова имаше и личната протекция на бившия главен прокурор Сотир Цацаров, който я защитаваше във Висшия съдебен съвет (ВСС) от критиките по неин адрес, зачестили непосредствено преди повишението ѝ. През 2015 г. тогавашният правосъден министър Христо Иванов поиска тя да понесе дисциплинарно наказание заради провалената проверка срещу Иван Данов, но мнозинството във ВСС отказа.
"Прокурор Бецова каква ябълка е?"
Същата година бившият френски посланик в София Ксавие Лапер дьо Кабан предизвика раздразнението на Цацаров, публикувайки в профила си в Туитър следния въпрос: "Прокурор Бецова каква ябълка е?" Повод за туита му стана проверката срещу активистите на "Протестна мрежа", подали сигнал срещу Пеевски, Кръстева, Василев и Бареков.
"Аз нямам никакъв... никакви задръжки да кажа на този посланик, че Бецова, първо, не е ябълка и второ, не е гнила. Бецова е добър прокурор. И ако аз тук не защитя този добър прокурор, както и всичките си колеги, ще е по-добре да си тръгна. Такова удоволствие няма да Ви доставя", обърна се Сотир Цацаров към Христо Иванов през ноември 2015 г. в заседателната зала на ВСС.
В онзи момент Боряна Бецова пледираше в Софийския градски съд за осъдителна присъда на Христо Бисеров. Съдът обаче го оправда, записвайки в мотивите си, че тезата на прокуратурата се е базирала на предположения, а не на доказателства. Разследващите твърдяха, че основният проблем по делото е бил отказът на швейцарските власти да предоставят информация за банковите сметки на Бисеров в страната.
Впоследствие обвиненията срещу бившия депутат отпаднаха едно по едно и той беше напълно оправдан. Това стана повод в края на 2016 г. лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ да заяви, че Бисеров се връща в партията, защото "това е верният модел на политическо поведение в една правова държава".
