Група адвокати изрази безпокойство от факта, че прокуратурата публикува доказателствени материали по неприключили дела. Те поискаха Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет да задължи главния прокурор да издаде указания за това по какви критерии и в кои случаи може да се разгласяват материали от досъдебни производства така, че да не се нарушава презумпцията за невиновност, съобщи правният портал Lex.bg.
Наскоро прокуратурата обнародва поредица от лични разговори, водени писмено от заподозрян в престъпление. В повечето случаи става дума за чатове на бизнесмена Пламен Бобоков, който е обвиняем за участие в организирана престъпна група по дело, свързано с внос на боклук. Делото е в досъдебна фаза.
Обединението на свободните адвокати (ОСА) се обърна с писмо до Висшия съдебен съвет заради „всекидневното „уж“ законно изтичане“ на доказателства по разследвания. Според адвокатите най-новата практика на прокуратурата засяга пряко едно от основните граждански и процесуални права – правото на справедлив процес и правото да бъдеш считан за невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда.
"В тази връзка се обръщаме към Вас, сериозно обезпокоени от начина, по който се нарушава конституционно установената презумпция за невиновност на българските граждани при наложилата се в последните години практика на медийно оповестяване на доказателства от досъдебни производства от страна на наблюдаващи прокурори, а също и при изявления на главния прокурор", пишат адвокатите.
Те припомнят и директивата на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 2016 г., според която „Държавите членки гарантират, че заподозрените и обвиняемите се считат за невинни до доказване на вината им в съответствие със закона“. Директивата е трябвало да бъде транспонирана в българското законодателство най-късно до 1 април 2018 г., но това все още не е сторено.
"При съществуваща законова забрана за това, доказателствата, събирани от прокуратурата, стават публични още в хода на производството, следствената тайна бива разкривана. Същевременно бива силно ограничено правото на защитата за реципрочен коментар и се установява тенденция да бъде търсена отговорност от адвокати, които се противопоставят на опитите за т.нар. "медийно правосъдие", пишат от ОСА.
През последната година държавното обвинение често публикува доказателства по неприключили дела. През 2019 г. това беше направено при производството срещу служител и собственик на фирмата за киберсигурност „ТАД Груп“, които са обвиняеми за хакването на сървърите на НАП, при което изтекоха данните на около 5 млн. души. Тогава неправителствени организации и юристи повдигнаха въпроса дали подобни действия няма да повлияят върху хода на делото и дали не нарушават презумпцията за невинност.
През януари 2020 г. прокуратурата публикува и избрани доказателства по делото срещу бившия екоминистър Нено Димов, обвиняем за умишлена безстопанственост заради водната криза в Перник.
В случая с Бобоков става дума включително и за съобщения, които той е изпращал на секретаря на президента и бивш вътрешен министър Пламен Узунов, както и на други хора, сред които прокурори и бивш съветник на външния министър Екатерина Захариева.
Държавното обвинение мотивира публикуването на доказателства с обществения интерес по делата.
