Два парични превода за милиони евро са направени от една и съща сметка и парите са с еднакъв произход. Едната трансакция е към частно оръжейно дружество и е блокирана заради съмнения на Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС), че става дума за пране на пари. По-големият превод обаче е към Националната агенция за приходите (НАП) и за него финансовото разузнаване няма никакви претенции.
Така звучи накратко най-актуалният сюжет около оръжейния производител Емилиян Гебрев, чийто бизнес от години е обект на разнопосочни действия от страна на повечето разследващи, контролни и съдебни органи в държавата.
Случката се развива непосредствено преди началото на пандемията от коронавирус и според юристи е показателна за новите "извънредни правомощия", с които се сдоби Специализираният наказателен съд в края на февруари. Той вече може да блокира сметки и сделки на базата на оперативна информация от ДАНС – нещо, което досега можеше да се прави само от гражданските съдилища.
Пътят на парите
В случая с Гебрев става въпрос за 2.3 млн. евро, които той превежда през март от своя лична сметка на оръжейното си дружество "ЕМКО", за да обезпечи плащането на заплати на работещите в него над 2000 души по време на пандемията. Средствата са негови лични, върху които са платени всички дължими данъци, а произходът им е от разпределен дивидент от бизнеса му, обясни той пред Свободна Европа.
Пътят на въпросните 2.3 млн. евро разпределен дивидент минава от сметка на "ЕМКО" в банка от Европейския съюз към лична сметка на Гебрев в друга европейска банка. Оттам той ги превежда в България и на основание договор за заем парите са наредени на оръжейното дружество.
Средствата са били обект на проверки от властите в страните, през които са минали, но едва при последния превод към "ЕМКО" директорът на финансовото разузнаване в ДАНС ги спира и предлага на Специализираната прокуратура да поиска запор на сметката от Специализирания наказателен съд.
Успоредно с това Гебрев превежда около 4 млн. евро от същата българска сметка към НАП по оспорван ревизионен доклад. Въпреки че произходът на тези 4 млн. евро е същият като този на сумата от 2.3 млн. евро, преведена на "ЕМКО", за тях финансовото разузнаване в ДАНС не изразява съмнения и те успешно са преведени на данъчните.
Липсващите доказателства
Казусът беше огласен за пръв път през миналата седмица от оръжейното дружество "ЕМКО". В официално прессъобщение оттам информираха, че през март по сигнал на ДАНС е била спряна инвестиция към компанията заради "предполагаемо пране на пари без възможност за обжалване поради затварянето на съдилищата през извънредното положение".
В крайна сметка това е направено и през юни апелативният спецсъд потвърждава в свое закрито заседание запора, мотивирайки се с липсата на доказателства за законния произход на блокираните средства. От "ЕМКО" обаче твърдят, че небходимите данни са били приложени към жалбата до магистратите, но впоследствие са изчезнали "зад стените на специализираната съдебна власт".
Потърсени за коментар от Свободна Европа, от пресслужбата на апелативния спецсъд обясниха, че председателят му Георги Ушев е разпоредил вътрешна проверка по случая и до нейното приключване няма да коментира темата.
"Считам, че случилото се граничи с криминално престъпление, което следва да бъде надлежно разследвано"
"Считам, че случилото се граничи с криминално престъпление, което следва да бъде надлежно разследвано. Случилото се е недопустима злоупотреба от длъжностни лица, довела до постановяване на незаконосъобразен акт, който без да обследва конкретните факти и документи, накърни правата ми и нанесе икономически щети на нашите предприятия и на държавния бюджет", заявява Гебрев в свое отворено писмо до министъра на правосъдието Данаил Кирилов, ВСС и съдебния инспекторат, копирано до премиера Бойко Борисов и президента Румен Радев.
Новите правомощия на спецсъда
Казусът с блокирания превод на Гебрев към "ЕМКО" всъщност стана първият публично известен пример за прилагането на новите правомощия на Специализирания наказателен съд, с които той се сдоби в края на февруари. До тогава ДАНС уведомяваше за всички блокирани съмнителни преводи и сделки съответната окръжна прокуратура, която след това отправяше искане за потвърждаване на запорите до Гражданската колегия на съответния окръжен съд.
Цялата процедура се развива по разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), защото засяга налагането на обезпечителни мерки, които не са свързани с конкретни разследвания на прокуратурата или наказателни дела в съда.
От 28 февруари насам обаче в Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) съществува възможност финансовото разузнаване на ДАНС да сезира спецпрокуратурата, която на свой ред отправя искане за потвърждаване на запорите до спецсъда. Така той се превърна в единственият наказателен съд в страната, който има право да разпореди блокиране на преводи и сделки по ГПК.
Мотивите за промяната
Тази законова поправка беше предложена от Менда Стоянова и четирима нейни колеги от ГЕРБ между първо и второ четене на промените в Закона за независимия финансов одит, внесени в парламента в края на миналата година. По същество този законопроект няма общо с правомощията на ДАНС срещу предполагаемото пране на пари, но предложението на петимата депутати беше чрез преходните му и заключителни разпоредби да измени и ЗМИП.
Чрез внасянето на тази поправка между първо и второ четене, на практика депутатите заобиколиха изискването тя да бъде публично обсъдена преди гласуването. По същият начин парламентът въведе туристически данък за краткосрочните наеми на имоти в онлайн платформи като Airbnb и Booking, например.
Единственият аргумент, че спецсъдът трябва да може да запорира преводи и сметки, въпреки че това се прави само от граждански съдилища беше, че "безспорно по-високата обществена опасност на организираната престъпна дейност налага и засилена защита на обществения интерес". Тоест, тъй като само специализираните съдилища гледат дела срещу организираната престъпност, те би трябвало да могат да налагат запори дори в случаите, когато това се иска на базата на оперативна информация на ДАНС, а не на доказателства от прокурорско разследване.
Неяснотата в поправката
Това ново правомощие на Специализирания наказателен съд обаче му придава "извънреден характер, защото той става единственият наказателен съд, който може да налага тези чисто гражданско-правни мерки", коментира пред Свободна Европа известният правозащитен адвокат Михаил Екимджиев.
По думите му въпросната законова поправка не дава яснота в кои случаи ДАНС и прокуратурата трябва да се придържат към досегашната си практика да искат потвърждаване на такива запори от граждански съдилища и в кои могат да се обърнат към спецсъда. По тази причина Екимджиев допуска, че е възможно разследващите сами да избират съда, който да сезират.
"Те могат практически да си избират съдилища, а реалностите са такива, че за ДАНС винаги ще бъде по-лесно да се обърне към поръчковата и зависима Специализирана прокуратура, а тя съответно – към Специализирания наказателен съд, който беше създаден, за да обслужва нейните корпоративни интереси", смята пловдивският адвокат.
Свободна Европа поиска в началото на юни от пресслужбата на спецсъда справка за броя на тези производства от края на февруари до края на май, но до настоящия момент оттам не са изпратили отговор.
Отговорът на ДАНС
Въпрос по темата беше отправен и до пресцентъра на ДАНС: в кои случаи агенцията уведомява прокурор от Специализираната прокуратура и в кои се придържа към практиката преди 28 февруари 2020 г. и уведомява прокурор от съответната окръжна прокуратура?
"Яснотата по тези въпроси е от съществено значение в случаи на спряна операция, тъй като всяко забавяне може да се окаже решаващо"
"Специализираната административна дирекция "Финансово разузнаване" – ДАНС насочва информация съобразно компетентността на съответните прокуратури, съгласно нормативните актове, уреждащи тяхната дейност", отговориха от службата.
Оттам подчертаха, че новата законова поправка внася яснота в случаите, когато искането за запор е отправено от спецпрокурор, а "яснотата по тези въпроси е от съществено значение в случаи на спряна операция, тъй като всяко забавяне може да се окаже решаващо в рамките на краткия срок, за който се спира съответната сделка или операция".
"Няма никаква индикация"
"Категорично няма никаква индикация, няма никакъв ясен разграничителен критерий, което мотивира извода ми, че всъщност това е направено, за да бъдат улеснени служителите на ДАНС да се обръщат именно към Специализираната прокуратура, защото там изненади са най-малко вероятни. Така се влиза в един автоматизъм: ДАНС – Специализирана прокуратура – Специализиран наказателен съд – Апелативен специализиран наказателен съд. Някак влизаме в сценария на хроника на една предизвестена смърт – няма изненади, всичко е под контрол, само че няма правосъдие, няма право в тази система. Там, където има автоматизъм, там няма право, там няма справедливост", коментира по този повод Михаил Екимджиев.
Въпросът дали последната поправка в Закона за мерките срещу изпирането специализираните съдилища действително са придобили извънредни правомощия е от съществено значение, тъй като Конституцията забранява извънредните съдилища. През 2011 г. Конституционният съд даде зелена светлина за тяхното създаване, аргументирайки се, че те "разглеждат дела по определена материя съобразно предмета им или съобразно субектите", но това не ги прави извънредни.
Разпоредбата на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), в която подробно са посочени кои производства са подсъдни на специализираните съдилища, обаче не включва процедурата по ГПК за налагне на обезпечителни мерки върху преводи и сделки, определяни от ДАНС като съмнителни.
