Глобалният свят на Карл Ясперс

С един прочут рагтайм на Скот Джоплин ХХ век нахлува в света. Епохата опиянява, животът е прекрасен, всички танцуват завинаги.

В старинния Хайделберг, по прочутата Философенвег, „Пътеката на философите”, 18-годишният Карл Теодор Ясперс върви между странни за Германия растения – маслини, мушмули, бадеми, смокини. Той също изглежда странен, задълбочен в мисли – да продължи ли с правото или да се прехвърли медицина.

Избира медицината. Избира съдбата си. Избира да стане един от най-големите световни философи, белязали с идеите си целия безумен и фантастичен ХХ век.

А може и да не е било така. Може решението да е взето в някоя прашна и сумрачна университетска аудитория. Или в някоя още по-сумрачна кръчма в Стария град, където академичното достойнство се измерва в брой изпити бири. И в брой рагтайми, изтанцувани с прекрасно момиче под скърцащия звук на фонографа.

Обаче е факт, че през 1909 г. Ясперс вече работи в местната психиатрична клиника, а след 4 години е пак в Хайделберг като преподавател по психология. Междувременно се жени за Гертруд Майер и двамата са щастливи до дълбоки старини. Този израз е зает от приказките, но по изключение - нищо иронично не влагам в него. Любовта между Ясперс, чистият ариец, и Майер, немската еврейка, наистина надделява над превратностите на времето.

През 1914 г. Голямата война разбива на парчета La belle époque и ражда „изгубеното поколение”. Но също и „модерната храброст”, израз на Ясперс, който означава горе-долу следното - да живееш, напук на всичко в теб, което пищи да не живееш.

Ясперс е баща на екзистенциализма, една от най-забележителните идеи на ХХ век, която, покълнала в душите ни, се пренася и в ХХI. Какво точно се пренася? Философът твърди, че емпиричният метод на модерната наука има граница – и тя е, където започва съмнението в реалността. Застанал там, човек трябва да избере – да потъне в отчаяние или да скочи в неизвестното. Ако избере да скочи, среща своята безгранична свобода и така може да изпита истинското си битие.

И Ясперс скача. Той е неприятно изненадан, когато Хитлер идва на власт. За разлика от приятеля си Хайдегер, не понася нацистите, но смята, че партията ще се разпадне заради вътрешни противоречия.

Отначало не е засегнат от режима, издава първа част на „Разум и съществуване”, книгите за Ницше и Декарт, „Философия на съществуването”.

Но после натискът се засилва, семейството му е под заплаха и през 1942 г. приятели им уреждат визи за Швейцария. Въпреки разрешението, жена му е спряна и Карл прави истински екзистенциален избор - остава с нея. На 30 март 1945 г. американците освобождават Хайделберг и арестът на Карл Ясперс и жена му Гертруд Майер, предвиден от нацистите за 14 април, е отложен завинаги.

След войната Карл Ясперс поставя публично болезнената за германците тема за вината. Но отива отвъд разискването на колективната вина – до темата за личната отговорност. На германците това не им харесва и той заминава за Базел, където става професор по философия и живее до смъртта си след 30 години.

Като се има предвид идеята на Ясперс за границата на емпиричния опит и съмнението в реалността, разбираемо е, че той стига и до източните философии. Не изпада обаче в кух възторг от тях, а търси сечението между Изтока и Запада, един вид – основанието за съществуването на общия ни свят. И изследва развитието му като общ. Тоест още през 50-те и 60-те години Карл Ясперс опитва да открие поне част от фундамента на света като глобален.

Само дето не доживя да види успеха си.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.