Грузия или Русия? Изберете сами

България не може да стане Швейцария на Балканите. Никой вече не обещава, че ще го направи. В Северна Македония и Киргизстан (там лозунгът „Швейцария в Централна Азия“ бе популярен през 2003 г.) също бягат от подобни илюзии.

Проблемът на политическата система на България е как да не стане по-зле от Северна Македония. Например според класациите в Индекса за Върховенство на закона за 2020 г. България е на 53-то място в света (след известно подобрение тя е вече малко след Сенегал, но преди Тринидад и Тобаго), Северна Македония – на 58-мо, а Киргизстан е на 87-мо. Позицията на Северна Македония се влошава, а на Киргизстан се подобрява.

Нашата политическа система повтаря в много отношения тази на Русия. Но има и други примери за подражание.

По някаква случайност последната седмица предлага възможност за сравнение на две конституционни реформи – в Грузия и в Русия. Процедурата по одобрението им започна по едно и също време – съответно на 21 и на 25 юни.

В понеделник парламентът на Грузия прие на трето четене промени в конституцията, с които избирателната система ще стане пропорционална. Надеждата е, че това ще дръпне страната по-далеч от сценариите за авторитарно управление, по-далеч от Русия и по-близо да Европа. Наблюдателите на Парламентарната асамблея на съвета на Европа (ПАСЕ), която заедно с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и Венецианската комисия наблюдават дебата по повод промяната от поне 2017 г., вече поздравиха Грузия по този повод.

Руският план

В сряда пък трябва да приключи Общоруското гласуване на промени в Конституцията, част от които ще позволят на президента Владимир Путин да остане на поста си до 2036 г.

Важно в случая е да се подчертае, че самото гласуване не е референдум. Ако беше референдум, критерият за вземане под внимание на изразеното с мнение би бил 50% участие на имащите възможност да гласуват.

Замисълът в случая е да се отменят основни принципи на демокрацията със съгласието на участниците, чрез допитването до народа от страна на правителството. Президентът Путин поиска такова допитване още в началото на тази година. За разлика от Грузия ПАСЕ не наблюдава процеса на място.

Заради пандемията от коронавирус допитването бе пренасрочено от април за края на юни, а наблюдатели на процеса не са изпратени. Такива все пак ще бъдат приятелите на Русия, не малко от които са от България.

Все пак ПАСЕ е решена да „следи отблизо“ една от промените в конституцията на Руската федерация - предложението Москва да не се подчинява на Европейския съд по правата на човека. Тя ще бъде одобрена от участниците в допитването.

Другите две нововъведения са отмяна на сменяемостта на (поне) сегашния президент и неговото правото да назначава и уволнява съдии. Досега той правеше това само с главните прокурори.

Важен детайл е, че конституционно и процедурно президентската длъжност в Русия е почти като българската.

В посочения индекс за Върховенството на закона Русия е доста по-зле дори и от Киргизстан, заема 94 място.

Грузия е на 42 място, а през 2015 г. бе 36-та в света – най-добре от всички бивши социалистически страни.

Причината за падането на Грузия в тази класация е необоснованото криминално преследване на политици от опозицията от органите на следствието. Иначе Тбилиси се представя по-добре от всички останали споменати страни по показателите „липса на корупция“, „ограничаване на правителствения произвол“, „основни права“, „качество на прилагането на законите“ и „прозрачно управление“.

За сравнение, миналата година по това време България приличаше на Зимбабве.

Грузинският замисъл

Предисторията на сегашните избирателни реформи е следната: Преди да спечели изборите през 2012 г. управляващата и досега партия Грузинска мечта обеща промени, които да премахнат риска от непредставяне на големи групи от избирателите и евентуално от авторитаризъм.

Между 1990 и 1999 г. прагът за влизане в парламента бе променян няколко пъти – от 4 на 7% от гласовете и обратно.

Това доведе до резултати като тези от 1995 г., когато 61% от избирателите останаха без депутати в законодателното събрание. През 1996 г. това се случи с 26% от населението, а през 2004 г. - с 27% от участвалите в изборите.

Последните парламентарни избори в страната се проведоха с 4-процентна бариера. Това доведе до ситуация, в която действащият парламент е със седем фракции, на фона на което представителството изглежда добро, или поне няма оплаквания по въпроса.

Реформата бе обещана и през 2017 година. Но не се случи. През юни 2019 г. грузинците настояваха с протести и да бъдат снети обвиненията от опозиционни политици. Мнозинството в парламента обеща реформи до края на 2019 г. Принципите и дори подробностите в промяната бяха обсъдени и подкрепени от ЕС, представители на САЩ, ОССЕ и Венецианската комисия. Западните дипломати, фондациите за обществена политика и благотворителните организации, действащи в Тбилиси, също правеха всичко възможно да подпомогнат реформата.

В крайна сметка два гласа не достигнаха за одобрението й от парламента през ноември 2019 г., което се случи заради преследването на опозиционери. В отговор хората пак излязоха по улиците на демонстрация.

Така на 8 март 2020 г. бе постигнато ново споразумение между партиите, а двама от тримата опозиционери бяха освободени от г-жа Саломе Зурабишвили, президент на Грузия. Реформата трябваше да бъде направена достатъчно рано преди парламентарните избори през октомври.

В момента в парламента на Грузия има 150 места, избирани по смесена система – 77 от партийни листи, 73 мажоритарно. Изборите през октомври трябва да са в съотношение 120/30 и 3-процентна бариера, а следващите (2024 г.) – без мажоритарен елемент и 1% бариера.

Точно този замисъл бе утвърден в понеделник с промените в конституцията.

Отрицателни сантименти

Макар и улисан в плановете си, Владимир Путин не забрави Грузия.

Преди десетина дни неговото правителство забрани полетите до Грузия за граждани на Русия. Забраната влиза в сила от 8 юли, тъкмо за началото на туристическия сезон.

Това решение не е заради пандемията, тъй като по всички показатели Грузия се справя по-добре от България, при изцяло частна система от болнични услуги и финансиране на здравеопазването, с изключение на бързата помощ и някои рискови групи пациенти.

Приятелите ми в Тбилиси обясниха тази политика на Русия не толкова с желанието на Путин да накаже много добрата промишленост на гостоприемство в Грузия, а с неговата решимост да лиши руснаците от възможността да сравняват положението на собствената си държава с това в друга бивша съветска република.

Санкциите, дискриминационните политики и военната интервенция не са нещо ново в отношението на Руската федерация към Грузия.

До 2005 г. такива ограничения изобщо не бяха налагани.

Оттогава до ден днешен те биват прилагани, често без предупреждение, едностранно от Русия 19 пъти. 17 от тях са в периода между декември 2005 г. и септември 2008 г. С една война и завземане на територии преди това. Ако правилно се ориентирам, 90 на сто от санкциите Русия налага през декември 2005 и през 2006 г., като понякога те са, на пръв поглед, абсолютно глупави.

Едно от обяснението на тези отрицателни емоции от страна на Русия е наистина забележителният успех на Грузия не само в Индекса за Върховенство на закона, но и в поддържането на висока степен на стопанска свобода (7 място в света) и благоприятна среда за водене на бизнес (6 място).

Освен това Грузия се придвижва на Запад. Страната вече прилага Споразумение за асоцииране с ЕС, тя е най-активният участник в мисиите и ученията на НАТО и наскоро се присъедини към платформата на Алианса за киберсигурност.

Грузия всъщност върви по пътя, по който вървяха новите страни-членки на ЕС като Полша, България, Чехия, Румъния и т.н. Надеждата на грузинците очевидно е, че реформата на избирателната система не само ще ги отдалечи още повече от Русия, като политическа практика и предпочитания (което вече е факт), но и ще ги предпази от авторитарни тежнения, вече налични в не малко бивши страни от Варшавския договор и СССР.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.