Френският президент Еманюел Макрон обеща да отдели нови 15 милиарда евро за една по-зелена икономика, предаде Ройтерс. Новината идва часове след втория тур на местните избори в страната, на които зелените отбелязаха исторически пробив и оглавиха редица големи градове - сами или в коалиция с леви партии.
Колкото и да е рано за окончателни изводи, се вижда, че Зелените са спечелили близо шест пъти повече гласове в сравнение с предишните местни избори през 2014 г.
Кметовете на Гренобъл, Лион, Бордо и Страсбург са само част от 16-те кметства, спечелени от Зелените. Заедно с левицата те печелят също и Рен, Нант, Вильорбан, Руан и Монпелие. Социалистката Ан Идалго остава кмет на Париж с подкрепата и на Зелените.
В понеделник Макрон заяви, че ще задвижи по-бързо зелените политики във Франция и че вече е готов да свика референдум през 2021 г. за поправки в конституцията, ако парламентът го позволи. Промените биха включвали текстове, свързани с климата.
С това френският президент отговори на предложенията на Гражданския съвет за климата, който той беше установил в отговор на протестите на "жълтите жилетки" - бунтовете, които започнаха от недоволство от ниския стандарт на живот, но прераснаха в съпротива срещу самия президент и неговата линия за реформа в икономиката.
"Предизвикателствата пред климата изискват от нас да направим повече", каза президентът в градината на Елисейския дворец. Той не се позова на резултатите от изборите в неделя, на които неговата партия LaRem не успя да спечели в нито един голям град. Сега Макрон е оставен без локална подкрепа, а му предстои да подаде заявка за втори мандат на предстоящите през 2022 г. избори.
"Получихме истински шамар, наистина беше брутално", казва депутатът от LaRem Брюно Бонел пред Ройтерс.
Бонел твърди, че сега Макрон ще трябва да смени Едуар Филип, който представлява консервативната десница: "Ако продължим да настояваме за подкрепени наполовина десни реформи, ще приключим с нов провал на следващите избори", смята той.
Друг представител на управляващата партия обаче казва обратното - че Едуар Филип е спечелил със "солидна" подкрепа кметското място в Хавър и няма причина да се отказва от премиерското място.
Оставката на Филип може би би помогнала на Макрон да започне на чисто, пише Ройтерс, но всъщност популярността на премиера нарасна, откакто преведе страната през пандемията със спокойствие и увереност. А и отстраняването му би могло да го превърне в съперник на самия Макрон на предстоящите президентски избори.
Когато го питаха за бъдещето на Филип, президентът каза, че ключовата дума по този въпрос е думата "континуитет". "Не виждам защо да сменяме министър-председателя", каза един от министрите.
Гражданският съвет за климата, който Макрон създаде, наброява 150 души. Участниците в него предложиха множество мерки, които президентът одобри, но и други, които той не прие - с аргумента, че те са в разрез с неговата идея за икономически реформи.
Например, той подкрепи предложенията за налагане на мораториум върху обособяването на нови търговски зони в предградията. Но отхвърли идеята за въвеждане на 4% данък печалба, които да отиват за финансирането на нови зелени политики. Макрон поясни, че такава мярка би разколебала инвеститорите.
