Войниците на международно признатото правителство на националното съгласие в Либия си върнаха контрола над летището на столицата Триполи и по този начин изтласкаха силите на оспорващия властта му генерал Халифа Хафтар. Това стана в началото на месеца. След това силите на премиера Файез ал Сарадж дори минаха в настъпление. Това стана възможно благодарение на военната помощ на Турция, която Анкара доставя въпреки договорката от януари двете враждуващи либийски страни да не приемат повече чуждестранно оръжие, а останалите участници да не им пращат такова или войници.
Така, почти половин година след като беше договорено примирие в Либия, военните действия в богатата на петрол африканска държава не само не са спрели да се водят, а и претърпяха обрат.
„Тази война не е приключила“, коментира пред Ню Йорк таймс Емадедин Бади, старши научен сътрудник в Атлантическия съвет, който е специалист по Либия и Сахел. „Очевидно предстоят още конфликти, но всички – в Либия и извън нея - ще преразгледат своите позиции."
Настъплението на силите на Сарадж предизвика заплаха за военна намеса от Египет, който подкрепя ген. Хафтар. По-рано се появиха твърдения, че Русия, която също подкрепя генерала, е изпратила военни самолети в Либия, което Москва отрича. Рискът от ескалация накара европейските лидери да призоват към спиране на огъня и връщане на масата за преговори.
Кой кой е в конфликта в Либия
Гражданската война в Либия започна през 2011 г., когато бунтовнически групи застанаха срещу правителството на Муамар Кадафи, който беше свален и убит същата година. Последваха години на нестабилност, а през 2014 г. бяха проведени парламентарни избори. Правителство обаче не беше съставено до 2016 г., когато в резултат на политическо споразумение, постигнато с посредничеството на ООН, на власт в Триполи дойде правителство на националното съгласие с премиер Файез ал Сарадж.
Правителството на Сарадж, който е архитект по професия и работи по големи проекти по времето на Кадафи, е базирано в Триполи. То получава значителна военна помощ от Турция, Италия и Катар.
То е единственото, което има международно признание като законен представител на Либия. Проблемът му е, че не може да си гарантира подкрепата на либийските граждани, които го смятат за наложено отвън, и трудно контролира милициите и наемниците, които използва вместо редовна армия. Правителството на Сарадж, който е архитект по професия и работи по големи проекти по времето на Кадафи, е базирано в Триполи. То контролира малки като площ, но сравнително гъсто населени територии в северозападната част на Либия. Правителството на Сарадж получава значителна военна помощ от Турция, Италия и Катар.
От другата страна е т.нар. Либийската национална армия, водена от Халифа Хафтар, бивш генерал на Кадафи, по-късно прекарал години в САЩ като част от опозиционно правителство в изгнание, което иска да свали Кадафи. Хафтар се завръща в Либия по време на бунтовете през 2011 г. и се издига до един от водещите военни командири на бунтовниците след залавянето и убийството на Кадафи край Сирт.
Центърът на силите на Хафтар е Бенгази и оттам той контролира обширни територии в източната част на страната. Под контрола му са основните нефтени полета и терминали за товарене на танкерите – главният финансов приход на страната. Силите на Хафтар са подкрепяни от Русия, Саудитска Арабия, Египет. Франция също се ориентира към подкрепа за силите на Хафтар.
Война чрез посредници под носа на Европа
През последните месеци подкрепата и за двете страни в гражданската война се активизира. В началото на годината Турция активно се намеси в конфликта на страната на правителството на националното съгласие на Сарадж. Анкара изпрати войници, военни съветници и военна техника, сред която особено значение имат дроновете. Те позволяват на силите на Сарадж да нападат незабелязано позиции на армията на Хафтар. Затова наблюдатели смятат, че активната подкрепа на Турция за силите на Сарадж е изиграла ключова роля за отблъскването на обсадата на армията на Хафтар на Триполи.
Основен поддръжник на Хафтар е Русия. Данни за военна подкрепа от Москва за силите на Хафтар има от години, но преди месец се появиха нови такива съобщения. В края на май главнокомандващият на Африканското командване на въоръжените сили на САЩ (AFRICOM) генерал Стивън Таунзенд обяви, че Москва е предоставила на бунтовниците на Хафтар руски военни самолети, които са били пребоядисани, за да се скрие техният произход. Става въпрос за 14 самолета МИГ-29 и СУ-24, които са били доставени до въздушната база Джуфра. Москва отрече да е изпращала военна помощ в Либия.
Съобщения за намеса на руската частна военна група „Вагнер“ в Либия на страната на Хафтар има от години.
Съобщения за намеса на руската частна военна група „Вагнер“ в Либия на страната на Хафтар има от години. В началото на май световните медии съобщиха за изтекъл доклад на ООН, според който войници от „Вагнер“ помагат на силите на Хафтар от октомври 2018 г. В документа, цитиран от Би Би Си, се посочва, че става дума за между 800 и 1000 души. Групата, ръководена от смятания за близък до Путин Евгений Пригожин, е специализирана в участието в подобни военни конфликти, в които Русия официално не взема участие.
Намесата на чужди държави на страната на воюващите страни предизвикват опасения, че най-богатата на петрол държава в Африка е напът да се превърне в сцена на война чрез посредници.
И Москва, и Анкара искат контрол върху Либия заради богатите нефтени залежи на африканската страна. За Русия освен това силно влияние в Либия би дало възможност да я използва като база на южния фланг на НАТО, смята Анна Боршевская, научен сътрудник в Института за близкоизточна политика във Вашингтон, цитирана от Форин полиси. Присъствието на която и да е от двете сили в Либия би дало и контрол върху бежанския поток към Европа през Средиземно море.
Преди седмица Ройтерс съобщи, че Турция води преговори с правителството на Сарадж да използва военноморски и военновъздушни бази в Либия, но окончателно споразумение не е постигнато. Това стана ясно на фона на посещение на турска делегация начело с външния министър Мевлют Чавушоглу в Либия.
Намесата на Турция предизвика разногласия със съюзника ѝ от НАТО Франция. Миналата седмица френското министерство на отбраната обвини турския флот, че се държи „изключително агресивно“ и предизвиква френски военен кораб в Източното Средиземноморие, който се е опитал да провери товарен плавателен съд, заподозрян, че пренася оръжия до Либия в нарушение на ембаргото на ООН. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че инцидентът се проверява.
Ще ескалира ли конфликтът в Либия
След като в началото на юни силите на Сарадж си възвърнаха контрола върху Триполи с помощта на Анкара, те се насочиха към настъпление. Турският президент Реджеп Ердоган заяви на 9 юни, че целта на подкрепяните от него сили на Сарадж е да завземе крайбрежния град Сирт и базата Джуфра. „Сега целта е завземане на целия район около Сирт и да се приключва. Това са зони с петролни кладенци, които са от голямо значение“, каза Ердоган, цитиран от Ройтерс.
Това намерение предизвика предупреждението на египетския президент Абдел Фатах ал Сиси, че евентуална атака от подкрепяните от Турция сили на Сарадж срещу град Сирт или авиобазата Джуфра, където се смята, че Русия е изпратила военни самолети, ще се смята за „преминаване на червената линия“ и ще предизвика военна намеса на Египет. Правителството в Триполи заяви, че смята думите на Сиси за обявяване на война, а силите на Хафтар приветстваха помощта на Египет.
След заплахата на Египет външните министри на Италия и Германия се срещнаха и призоваха в понеделник за спиране на огъня в Либия и спазване на оръжейното ембарго. „Ако спрем доставките на оръжия или силно ги намалим, ще можем да ограничим агресивността на двете либийски страни в конфликта“, каза италианският първи дипломат Луиджи ди Майо, който изрази готовност Рим да предостави повече ресурси за контрол на прилагането на оръжейното ембарго. Германският му колега Хайко Маас заяви, че заплахата на Египет е знак, че е възможно ситуацията да ескалира, което значи, че „е още по-спешно да се договорим за спиране на огъня сега“.
За деескалация призова и САЩ. След среща между главнокомандващия на Африканското командване на въоръжените сили на САЩ ген. Стивън Таунзенд и дипломата Ричард Норланд с Файез ал Сарадж беше съобщено, че американските представители са призовали за спиране на огъня и преговори. Норланд е призовал чуждите държави да спрат да подклаждат конфликта, да спазват оръжейното ембарго и да се придържат към ангажиментите, поети в началото на годината на срещата в Берлин.
Петдесетте и пет точки на споразумението, подписано в Берлин, съдържат ангажименти за постигане на временно примирие, спиране на износа на оръжие за Либия, до амбиция за разоръжаване на враждуващите милиции и създаване на тяхно място на единна либийска армия, както и на централно правителство и на президентски съвет, представляващи всички либийски сили и одобрени от парламента.
