Европйските лидери не можаха да постигнат в петък единство по предложения от Европейската комисия план за възстановяването на европейската икономика, пострадала от ограниченията заради епидемията от коронавирус.
„След различията започва да се очертава консенсус, но не подценяваме трудностите“, заяви председателят на Европейския съвет Шарл Мишел след продължил няколко часа видеоконферентен разговор между европейските столици, завършил без постигането на компромис.
Мишел съобщи, че разговорът е напреднал достатъчно, така че да позволи да започнат незабавни преговори със страните членки по параметрите на спасителния план и на следващия бюджет на ЕС за 2021-2027 г. Лдерите ще се съберат отново в средата на юли, за да се опитат пак да постигнат съгласие. Тази среща ще бъде на живо, в Брюксел, съобщи Шарл Мишел.
Това ще е първа среща на върха на ЕС от февруари, след като срещите им бяха преформатирани във видеоконференции заради ограниченията за пътуване и зараза с новия коронавирус.
Канцлерът на Германия Ангела Меркел обаче не показа подобен оптимизъм, заявявайки, че "мостовете, които предстои да се изграждат са много големи".
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен подчерта обаче, че остават много проблеми, по които няма съгласие между странит.е Те засягат най-важните теми за размера на спасителните програми, за съотношението между безвъзмездна помощ и заеми, по начина на разпределението на парите между страните членки, по предложените нови европейски данъци за увеличаване на собствените приходи на бюджета на ЕС, както и на отстъпките за вноските на най-богатите страни към общия бюджет, които Комисията предлага да отпаднат. Шарл Мишел добави, че няма общо съгласие и по идеята за обвързване на еврофондовете със спазването на върховенството на правото в страните членки.
Фон дер Лайен обаче подчерта, че идеята за акцент върху проекти, свързани с позеленяване на икономиката и с цифровизацията, срещат широка подкрепа. Тя посочи, че всички лидери са убедени, че решение за приемане на спасителните програми трябва да бъде прието „преди лятното прекъсване“.
Българският премиер Бойко Борисов, който участва в разговорите, съобщи, че е България подкрепя плана за икономическо възстановяване, тъй като "предложеният подход е амбициозен, с изключителен и временен характер", както и че е "предложен е балансиран компромис между грантове и заеми".
В края на май Европейската комисия предложи план за възстановяване на европейската икономика в размер на 750 млрд.евро, като две трети от парите се очаква да бъдат разпределени между страните членки като безвъзмездна помощ и една трета като заеми. Като "ключ" за разпределението на средствата се предлага да се използва информация за спада на БВП и увеличаването на безработицата по време на коронакризата. Част от държавите - основно от южна Европа, обаче настояват, най-много пари да бъдат насочени към най-засегнатите от кризата държави, вместо да се използват икономически критерии отпреди икономическия шок. Комисията предложи и нов проект за бюджет на ЕС за 2021-2027 г. в размер на 1,1 трилиона евро, който също ще бъде използван за икономическо съживяване. Общо Европейската комисия оценява спасителния пакет на 2,4 трилиона евро.
Брекзит, еврото и санкциите срещу Русия
Лидерите на ЕС са обсъдили и преговорите за постигане на споразумение за търговско сътрудничество с Обединеното кралство. Мишел и Фон дер Лайен, които разговаряха по темата в понеделник с британския премиер Борис Джонсън, потвърдиха, че Лондон няма да иска удължаване на преходния период след 31 декември и че Комисията ще започне по-активно да подготвя бизнесът и гражданите за окончателната раздяла. Великобритания напусна ЕС на 29 февруари, но до края на годината европейското законодателство продължава да действа на територията й.
След доклад от германския канцлер Меркел и френският президент Еманюел Макрон за изпълнението на Минските споразумение за прекратяване на военните действия в Украйна, лидерите на ЕС са се разбрали за удължаване с още шест месеца на санкциите срещу Русия, наложени през 2014 г. след анексирането на Крим. Очаква се решението да бъде формализирано през следващата седмица.
Хърватският премиер Андрей Пленкович, за когото това беше последна среща на върха в рамките на Хърватското председателство на Съвета на ЕС, съобщи че Загреб е изпълнил всички ангажименти по кандидатурата си за влизане във валутно-обменния механизъм ERM II.
„Очакваме решение по нашата кандидатура през юли“, заяви той. Миналото лято Загреб заяви пред финансовите министри от Еврозоната, че иска да влезе в чакалнята за еврото и получи една година за подготовка. България, която направи същото през юли 2018 г., се надява също да получи зелена светлина по време на юлската среща на Еврогрупата.
