Продажбата на миноритарния държавен дял от 33% в дружествата "ЕВН Електроразпределение" и "ЕВН Електроснабдяване" през 2011 г. е обект на дело в Специализирания наказателен съд, по което подсъдими са министрите на финансите и икономиката в първия кабинет "Борисов" Симеон Дянков и Трайчо Трайков, съиздателят на "Капитал" и "Дневник" Иво Прокопиев и още трима души.
Процесът срещу шестимата върви от началото на миналата година, но сега изненадващо беше ускорен и в събота е насрочено заседание за обяснения на подсъдимите, пледоарии и евентуално произнасяне на присъда.
Според графика на спецсъда на заседанието в четвъртък предстояха разпитите на трима представители на австрийското дружество "ЕВН", закупило остатъчния пакет акции чрез фондовата борса. Показанията им са важни, тъй като основната теза на прокуратурата по казуса е, че постигнатата цена е трябвало да бъде по-висока и държавата е ощетена с над 20.8 млн. лв.
Идеята на съдия Вилислава Ангелова, която гледа делото, беше да ги разпита по Скайп, но чрез свой представител тя бяха уведомили съда, че биха дали показания пред австрийския съд. Такава възможност е предвидена в Наказателно-процесуалния кодекс, но изисква време, за да бъде реализирана.
Вместо да организира това обаче, съдия Вилислава Ангелова заличи свидетелите, отхвърляйки всички възражения и допълнителни искания на защитата. Аргументът ѝ беше че пристъпва към заключителната част от делото, за да бъде спазен разумният срок за разглеждането му. Ден по-рано главният прокурор Иван Гешев за пореден път беше споменал Иво Прокопиев в контекста на мащабна схема за "дестабилизиране на държавата", с която той обяснява появяващите се компромати срещу премиера Бойко Борисов.
За какво е т.нар. дело "ЕВН"?
Делото, добило популярност с името на електроразпределителното дружество ЕВН, е един от сюжетите, заради които държавното обвинение се активизира срещу съиздателя на "Капитал" и "Дневник" още в мандата на предишния главен прокурор Сотир Цацаров. Подобно на Гешев, той нееднократно е посочвал именно този процес като причина за критичните за прокуратурата материали в изданията на Прокопиев.
По този случа той е обвинен за това, че със свое изказване през 2010 г. по време на Националния съвет за тристранно сътрудничество е подпомогнал тогавашния вицепремиер Симеон Дянков да извърши престъпление по служба, а именно да сключи сделката за продажбата на миноритарния пакет акции. Трайков пък е изправен пред съда за безстопанственост, тъй като в онзи момент е бил принципал на държавните дялове във фирмите.
Останалите трима подсъдими са Радослав Рачев, изпълнителен директор на дружеството "Булброкърс" ЕАД, избрано за инвестиционен посредник при продажбата на миноритарния дял, както и служителите му Любомир Евстатиев и Петър Василев. Те са обвинени за това, че са предложили на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол минимална цена на една акция, изчислена по метод, който според прокуратурата e занижил стойността на акциите и така е нанесена щета за държавата.
Обвиненията срещу шестимата бяха повдигнати в края на 2016 г. на фона на течащите тогава разследвания срещу членове на втория кабинет "Борисов", излъчени от Реформаторския блок, по които досега няма осъден.
Трудният старт на процеса
Процесът беше прекратяван през 2017 и 2018 г. още преди да започне по същество, а обвинителният акт – връщан на пркуратурата заради пропуски и неясноти. В крайна сметка съдия Вилислава Ангелова му даде ход в началото на миналата година.
Повечето разпитани досега свидетели подкопават тезата на обвинението, посочвайки, че постигнатата цена на акциите е по-голяма от минималната очаквана от държавата и е постигната на борсата. В тази посока бяха и констатациите на коригираната основна експертиза по делото, приета преди седмица.
По план в четвъртък предстояха разпитите на членовете на управителния съвет на австрийското дружество "ЕВН" Гералд Райдингер и Щефан Шишковиц, както и на вече оттеглилия се в пенсия Петер Лайер. Първият от тях лично е участвал в сключването на сделката през декември 2011 г. и се очакваше да разкаже подробности от протеклата на фондовата борса процедура, които имат пряко отношение към тезата на прокуратурата.
Заради неосъществената връзка с тримата по Скайп обаче, съдия Ангелова реши да ги заличи от списъка със свидетели и да пристъпи към края на съдебното следствие, насрочвайки заседание за обяснения, финални пледоарии и произнасяне на присъда само след два дни – на 20 юни. Тя не се съобрази с настояването на защитата, че държи на техните разпити. Дори наблюдаващите прокурори Емил Петров и Наталия Станчева бяха заявили на предишни заседания, че имат въпроси към тях.
Този развой беше изненадващ и предвид факта, че самата съдия Ангелова преди това беше определила за следваща дата на процеса – 20 юли. Освен това беше помолила всички адвокати да ѝ предоставят удобни за тях дати до края на годината, на които спецсъдът може да заседава по казуса.
Тримата австрийсци са включени в списъка със свидетели по делото, след като са били разпитани от прокурорска делегация в рамките на досъдебното производство още преди привличането на шестимата обвиняеми. По тази причина защитата досега не е имала възможност да им зададе въпроси, каквото право има по закон.
Призовани чрез преводачка по телефона
Проблемът с повторните разпити на Райдингер, Шишковиц и Лайер беше обяснен от съдия Ангелова с невъзможността да ги призове, въпреки че полагала усилия за това от април насам. Според защитата обаче тримата не са редовно призовани, тъй като не е била изпълнена процедурата за това – чрез австрийските власти, които биха могли да ги потърсят на домашните им адреси, които са известни на спецсъда.
Вместо това, назначената по делото преводачка се е свързала с техни представители и успоредно с това на служебните им мейли са били изпратени покани да се включат в съдебното заседание в четвъртък през Скайп. Тази техническа възможност е регламентирана от мерките в закона за извънредното положение, част от които продължават да действат и по време на извънредната епидемична обстановка в България.
Представителите на "ЕВН – Австрия" обаче бяха заявили на преводчката, че Райдингер, Шишковиц и Лайер желаят да бъдат разпитани чрез видео-конферентна връзка пред австрийския съд, което би означавало, че съдия Ангелова трябва да отложи края на процеса.
"Не може да се твърди, че няма призоваване и че свидетелите не знаят, че са призовани. Съдът положи всички възможни усилия да ги призове. Не може безкрайно да ги издирваме. Съдът заличава 3-та свидетели. Делото трябва да приключи в разумен срок", заяви тя, цитирана от "Монитор", след което заличи тримата свидетели, отхвърляйки всички възражения на защитата срещу заличаването на свидетелите и отказа да го отмени.
Отхвърлено искане за разпит на Бойко Борисов
След това адвокатите поискаха разпити на президента на КНСБ Пламен Димитров и премиера Бойко Борисов. Първият е участвал в обсъжданията в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) през 2010 г., целящи осигуряване на допълнителни средства за бюджета от продажбата на миноритарния дял на държавата в ЕВН. Призоваването на Борисов пък бе поискано, тъй като ръководеният от него Министерски съвет е одобрил сделката на 1 април 2010 г. Съдия Ангелова отхвърли тези искания, след което адвокат Данила Доковска, защитаваща Прокопиев, поиска съдебният състав да си направи отвод, тъй като нарушава правото на защита и справедлив процес на подсъдимите. Магистратът отхвърли и това искане.
В крайна сметка съдия Ангелова насрочи делото за 20 юни, въпреки че Симеон Дянков няма възможност да се върне от САЩ в България до август, тъй като полетите са блокирани заради пандемията от коронавирус. Спецсъдът обаче прецени, че той ще има възможност да участва в заседанието по Скайп.
Тогава адвокат Ина Лулчева, която защитава Трайков, заяви, че не може да присъства в събота заради семейни ангажименти, на което съдия Ангелова реагира, че "не бива да се злоупотребява с права" и напусна залата без дори официално да закрие заседанието. След кратко чудене дали могат да си тръгнат, присъстващите също се разотидоха.
Продажбата на миноритарния държавен дял от 33% в "ЕВН Електроразпределение" и "ЕВН Електроснабдяване" стана на 21 декември 2011 г. Държавата получи за пакетите над 90 млн. лв. Пазарните поръчки за книжата на електроразпределителното дружество бяха на средна цена от 1632.56 лв., а на електроснабдителното – при 156.60 лева. Това беше с близо 20% над минималната цена, определена от Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол, която пусна книжата на борсата.
