Уилям Бътлър Йейтс, поет, драматург, критик (1865 – 1939)
Произход: Дъблин, средна класа, англо-ирландски протестанти
Образование: домашно, частни училища, висше училище по изкуства
Обществени позиции: поет, създател на Ирландския национален театър
Признание: Нобелова награда за литература - 1923 г.
Не знам как да започна. Мога да започна със „смърт”, но това никога не е добро начало. Мога да започна с „поезия”, но как ще свърша, след като поезията никога не свършва. Мога да започна с Ирландия, но всяка родина е една за много. Не, няма да ви мъча, ще започна и с трите думи едновременно, като кажа само – Уилям Бътлър Йейтс.
„Внезапно аз видях студеното, измамно вкусното небе…”.
При Йейтс поезията, смъртта и Ирландия живеят заедно и неслучайно през 1923 г. той получава Нобеловата награда за литература с мотива: „За неговата винаги вдъхновена поезия, която по крайно артистичен начин дава израз на духа на цяла една нация“.
Ирландия обича своя поет. Ирландия изобщо обича своите поети – може би затова и светът ги обича.
Критиците наричат Йейтс „последният романтик”, макар да е автор и на стихотворение с не особено романтичното заглавие „Пиянска песен”: „Виното влиза през устата, /а любовта през очите. /Това е всичко, което трябва да знаем за истината, /преди да остареем и умрем. /Вдигам чашата до устата си, /гледам те и въздишам”.
Е, не е точно пиянска песен, а просто опияняващ химн за живота, дишането и любовта.
Да-а-а, в началото май забравих любовта – четвъртата най-важна дума в живота и творчеството на Уилям Бътлър Йейтс.
Поетът е роден през 1865 г. в Дъблин, в англо-ирландско протестантско семейство. Първата голяма любов идва от майка му. Тя отглежда четири деца с помощта на стари ирландски истории, митове, приказки, песни. От този извор Йейтс взима митологията като основен поетичен инструмент, романтизма като поетична пелерина, а страстта към метафизиката и окултното като специфична житейска и творческа нагласа. „Мистичният живот е център на всичко, което правя, мисля и пиша”, твърди той.
Като млад Йейтс сменя доста училища, включително днешния Ирландски национален колеж по изкуства и дизайн. Много предмети изобщо не му вървят. Математиката - естествено, но и чуждите езици. Предполага се, че той е „тотално глух” - не различава музикалните тонове. В неговия случай обаче това пречи и за усвояване на мелодиката на езика. Как тогава успява да създаде поетичните си шедьоври, е добър въпрос с неясен отговор.
Йейтс вилнее известно време из клубовете на Лондон, където се привързва още повече към Ирландия, а, обратно в Дъблин, създава Abbey Theatre - сегашния ирландски Национален театър.
Пиесата, която пише за откриването, има силен националистически заряд, нехарактерен за поезията му. Но крушката с национализма има дълга и красива опашка. Тя се казва Мод Гоун, къдрава чаровница, склонна към окултното и върл националист. Уилям се влюбва за секунда, а Мод е музата, която го тормози, отказва му секс и брак, но, въпреки това, той пише за нея поезия, прави я героиня в пиеси.
Вече на 51, твърдо решен да се задоми, Йейтс предлага брак на дъщерята на Мод, 21-годишната Изиолт. Тя отказва и поетът се жени за Джорджи Хайд-Лес, която му вдъхва нов живот. Двамата се отдават на автоматично писане и окултни практики. Йейтс вече е прочут ирландски писател, става сенатор и е увлечен по фашизма на Мусолини.
В следващите години, въпреки разклатеното здраве, той има още много вдъхновяващи романтично-сексуални връзки и издава доста книги. Критиците казват, че е странна птица - най-добрите му книги излизат след, а не преди да получи Нобеловата награда.
През 1939 поетът заминава за Южна Франция да се лекува и там умира. Вече е написал стихотворението „Смърт”: „Човекът знае смърт какво е, защото/ човекът е създал смъртта”.
Според волята на поета, след войната ирландското правителство изпраща специален кораб да прибере останките му. Капитан – по приумица на съдбата - е синът на Мод Гоун, голямата любов в живота на Уилям Бътлър Йейтс. Освен, разбира се, любовта му към поезията, смъртта и Ирландия.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа